Позиция на УС на БСК по проблемите, необходимите политики и дългосрочни мерки за ограничаване на недостига на работна сила
Добави мнение

През последните 30 г. българската икономика промени радикално своята отраслова структура, за което беше платена изключително висока социална, икономическа и демографска цена. Числеността на населението намаля с над 20%, на наетите лица - с над 30%, при много нисък реален ръст на БВП от около 15-20%. Проявиха се редица негативни външни фактори и вътрешни условия и последици от недалновидни политики, които в своята съвкупност предопределиха изострящия се недостиг на работна сила като основен проблем за българската икономика, общество и държава в следващите десетилетия.

Неблагоприятните демографски тенденции, проявили се от 70-те години на м. в. прераснаха в мащабна криза, възприемана често като демографска катастрофа. Понастоящем България отбелязва едни от най-високите нива на смъртност, ниска раждаемост, бързо застаряващо население, отрицателна нетна външна миграция и мащабно преселване на млади хора от селата и малките градове към София и големите областни градове.

Макар и с различна интензивност и въздействие, за това допринесоха влошаващото се здравеопазване, образование, професионално обучение и квалификация, дебалансираното регионално развитие, високата заетост в държавната администрация и ниската ефективност на публичните институции и разходи[1]. Повече от 22 г. България прилага най-рестриктивния режим в историята на публичните финанси на т. нар. Валутен борд с мащабни негативни ефекти върху фиска, инвестициите, технологичното обновяване, производителността, доходите, заетостта и емиграцията[2].

Изключително висок е делът на икономически неактивното население, вкл. на огромния контингент от маргинализирани лица с ниско образование, без квалификация и ниска мотивация за заетост.

Действащият пенсионно-осигурителен модел не насърчава легалната заетост и покриване на осигурителните вноски, налице са многобройни преференциални категории осигурени лица и режими за ранно пенсиониране, поради които България се нарежда на челните места в ЕС по краткотраен трудов живот и ниска средна възраст на пенсиониране.

Трудовото законодателство се базира на смесица от архаични принципи от първата половина на миналия век, свръхзавишени и усложнени режими спрямо минималните стандарти и изисквания на ЕС и МОТ, ниска степен на прилагане, особено в МСП, ограничени възможности за гъвкава заетост и ефективни трудови отношения, административно утежнени режими на внос на работна сила от трети страни, правна рамка, демотивираща хората с увреждания, младежите, учащите, жените, хората с ниско образование и квалификация, и други уязвими групи за ефективна социална и трудова интеграция. 

Политики и дългосрочни мерки за ограничаване недостига на работна сила

Отчитайки сложността, многоаспектния характер на проблемите и факторите, генериращи недостига на работна сила като численост, наличие на знания и умения, съответстващи на сегашните и бъдещи потребности на икономиката, обществото и администрацията, УС на БСК приема за целесъобразно прилагането на следните основни политики и мерки, вкл.:

  1. Радикално преструктуриране на икономиката, ориентирано към отрасли с висока добавена стойност и по-качествени работни места
  • максимално бързо присъединяване към ERM II и Еврозоната;
  • подкрепа за ускорено и широко проникване на т. нар. споделена икономика, електронната търговия, цифровизация на икономиката, Индустрия 4.0 и технологично обновяване и иновации за по-висока ефективност на инвестициите, факторната производителност и намаляване на потребността (приноса) от работна сила с ниско образование и квалификация;
  • ефективни секторни и хоризонтални политики;
  • радикални промени в управлението на държавните предприятия, ограничаване на т. нар. квазифискални дефицити в публичния транспорт и енергетиката, широко прилагане на публично-частното партньорство;
  • изграждане на липсваща и обновяване на основна и свързваща инфраструктура, ефективни политики за териториално сближаване.
  1. Точно прицелена (таргетирана) и ефективна демографска политика
  • семейно подоходно облагане и ефективни насърчения за млади семейства с висока заетост, образование и квалификация;
  • ефективни мерки за трудова и социална интеграция на млади хора от българските малцинства и диаспора в близките държави и връщане от държавите, основни дестинации за трудова емиграция;
  • съвместяване на родителството с трудово-професионалната реализация;
  • засилено участие на жените на пазара на труда;
  • регламентиране на процедури за легализиране на образованието и придобитите професии на имигрантите;
  • разширяване обхвата на предприятия и сектори, прилагащи т. нар. корпоративна социална отговорност.
  1. Радикални промени в здравеопазването
  • намаляване на броя и подкрепа за основните (опорни) болнични заведения, оптимална локализация, промени в статута на малките болници в медицински заведения за следболнична и дългосрочна грижа;
  • електронизация на всички дейности в здравеопазването, вкл. е-рецепта, е-направление, е-досие;
  • приемане на принципи и система за заплащане на основните категории медицински персонал, за подготовка на необходимите кадри и тяхното развитие и установяване в страната;
  • реформиране на медицинската експертиза на функционалността, вида и степента на уврежданията на основата на Международната класификация на функционалността, човешкото здраве, уврежданията (ICF);
  • законови промени за адекватен достъп до социални услуги и мотивация на хората с увреждания за ефективна трудова интеграция;
  1. Образователна система
  • пълно покритие и безплатен достъп на подрастващите в системата на предучилищното образование и възпитание;
  • ефективни мерки срещу ранното отпадане от образователната система, вкл. ранно овладяване на български език, поетапни тестове и валидиране на придобитите знания и ключови компетентности;
  • подобряване качеството на обучение в началното, основното и средно образование, задължително овладяване и валидиране на минимум цифрови и езикови (английски и втори чужд език) знания и умения;
  • ранна ориентация и профилиране в т. нар. дуално обучение, разширяване на заетостта по трудови договори за дуално обучение по чл. 230 на КТ за учащи в средното образование, с поемане на част от работната заплата и пълния размер на осигуровките от държавата;
  • намаляване на минимално допустимата възраст за заетост от 16 на 15 г., в съответствие с ратифицираната конвенция на МОТ и приложимото право на ЕС;
  • въвеждане на т. нар. Е-образователен и квалификационен профил на българските граждани,
  • подкрепа за завършване на начално, основно и средно образование и подходяща квалификация от ранно отпаднали от образователната система, вкл. жени майки, чрез ограничаване на достъпа до социално подпомагане и осигуряване на необходимите условия и финансиране;
  • учене през целия живот, вкл. за овладяване на знания и умения, необходими за професии, длъжности и отрасли с по-висока добавена стойност;
  • радикални промени във висшето образование, стартиране на дебат за приемане на стратегия за неговото развитие до 2030 г. с всички заинтересованите страни – Съвет на ректорите, академичната, стопанска и предприемаческа общност, държавни институции, неправителствен сектор и др.;
  • поетапно повишаване на изискванията за акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация /НАОА/ на докторски и магистърски програми, а впоследствие - и на бакалавърските програми, по специалности в избраните приоритетни образователни направления;
  1. Трудово законодателство и ефективен пазар на труда

През 2018 г. УС на БСК утвърди позиция за стартиране на широк обществен и експертен дебат за съществени промени в Кодекса на труда, отстояващи необходимостта от:

  • облекчен режим за администриране на трудовите отношения, вкл. възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение;
  • увеличаване дела на гъвкавата заетост, вкл. наети лица на срочни трудови договори, по втори трудов договор, на работа на намалено работно време, на плаващо работно време, чрез агенции за временна работа, граждански договори, електронни ваучери за еднодневна заетост и др;
  • отпадане на общата забрана и ограничения за извънредния труд и цялостно прилагане на принципите на рамковата директива на ЕС;
  • намаляване на недекларираната заетост, на икономически неактивните, обезкуражени и продължително безработни лица без право на обезщетения, съсредоточени основно в икономически депресивни райони и общини и засягаща предимно млади работници, жени, учащи, ромската общност, търговията, услугите, строителството;
  • интегриране на регистрите и данните за сключените трудови договори, осигурените лица, издадени решения на ЛКК;
  • повишаване ефективността на активните политики на пазара на труда, вкл. на политики и мерки, финансирани със средства на ЕС и държавния бюджет;
  • облекчаване на вноса на работна ръка, активно съдействие от страна на браншовите и регионални сдружения, членуващи в БСК при подбора, трудовото посредничество, обучението, валидирането на квалификацията, признаване на правоспособност за упражняване на регулираните професии и наемане на работна сила от трети държави;
  1. Пенсионно осигурителна система;
  • гаранции за дългосрочна финансова устойчивост, справедливост и привлекателност на пенсионно-осигурителната система, обвързване на размера на пенсията с осигурителния принос, отпадане тавана за максимален размер на пенсиите за всички лица;
  • обвързване на пенсионните права с изплащането на дължимите осигурителни вноски;
  • премахване на праговете за минимален осигурителен доход и финансирането на първите три дни от временната нетрудоспособност от работодателя;
  • преглед на критериите, оценка на риска и тежестта, и прекатегоризация на всички лица с права за ранно пенсиониране;
  • завишаване на санкциите и разширяване на контролните функции на НАП и НОИ върху социалните плащания и обезщетенията за временна нетрудоспособност;
  • радикални промени при определяне на пенсиите за инвалидност, ограничаване на злоупотребите в експертизата на работоспособността (функционалността);
  •  балансирано и справедливо решение за т. нар. фаза за изплащане на втора пенсия от универсалните и професионални пенсионни фондове.
  1. Ефективна и оптимална държавна администрация
  • ускорено въвеждане на т.нар. е-правителство;
  • оптимизация на броя на административните структури – второстепенни разпоредители с бюджетни средства, преразглеждане на числеността и системата за атестация, израстване и заплащане;
  • промени в съдебната система, регулаторната среда и публичните финанси за по-ефикасни и ефективни публични разходи и публични институции;
  • приемане на правна рамка за националното стратегическо планиране и изграждане на аналитичен и изследователски капацитет, обслужващ държавната администрация.

____________

[1] В Стратегията за развитие на държавната администрация 2014 - 2020 г., стр. 22 и 23, се подчертава че „през 1996 г. в страната са съществували 55 администрации, към 2003 г. те вече са 140. Независимо от предприетите през последните години стъпки за тяхното намаляване, броят на администрациите на централно ниво остава висок (114)“. „Това води до дублиране и припокриване на функции, затруднява се координацията и изпълнението на секторните и хоризонталните политики, създават се предпоставки за преразход на публични ресурси. Например, контролът върху трудовата дейност е възложен на 14 органа на изпълнителната власт, а само на една разпоредба на Закона за виното и спиртните напитки – едновременно на десет органа.“ За установяване на реалните измерения на този проблем следва да бъдат изготвяни хоризонтални прегледи на публичните политики, ускорено въвеждането на т. нар. Е- управление и др. Стратегията (стр. 73) посочва, че „Междинна оценка за резултатите от прилагането на Стратегията и въздействието върху гражданите, предприятията и администрацията ще бъде направена през 2017 г. с участието на неправителствени организации.“. Такава оценка и периодични отчети , като изключим един за периода 2014-2015 г. обаче липсват или поне не са публикувани.

[2] Виж Позиции на УС на БСК от 2016 и Позиции на Икономическия и социален съвет от декември 2017 г.