ОТНОСНО ЗИД НА ЗКПО, СИГН. № 902-01-52, ВНЕСЕН ОТ МС НА 09.10.2019 Г.

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, сигн. № 902-01-52, внесен от МС на 09.10.2019 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Във връзка с предстоящото обсъждане в ресорните парламентарни комисии в 44-то Народно събрание на ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане, сигн. № 902-01-52, представяме следните конкретни бележки и предложения:

По промените в ЗКПО

1. БСК подкрепя предложените изменения и допълнения, въвеждащи препоръките на ОИСР, във връзка с предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), и ограничаващи възможностите за агресивно данъчно планиране и избягване от облагане.

По промените в ЗДДФЛ

2. Подкрепяме предложените изменения относно намаляване на административната тежест и улесняване при ползване на данъчните облекчения за лица с намалена работоспособност, за деца с увреждания и за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране, както и предложените промени за уеднаквяване на дефинициите за „ликвидационен дял“ и „данъчен кредит“ с определенията в ЗКПО.
3. В допълнение, изразяваме подкрепа на многократните предложения на Асоциацията на рециклиращата индустрия за обсъждане на промени в режима на облагане на доходите на физически лица от продажба на отпадъци, по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), когато се предават на търговци, които имат право да събират, транспортират, оползотворяват или обезвреждат отпадъци, действащ от 2007 г. (чл. 13, ал. 1, т. 2, б "г" от ЗДДФЛ). В този случай платците на дохода – лицата, изкупуващи отпадъци, са длъжни да удържат, внасят и декларират окончателен данък върху брутната сума на дохода в размер 10 % (чл. 13, ал. 1, т. 2, б "г" и чл. 46, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 10, чл. 55, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ).

С въвеждането на този режим за лицата, изкупуващи отпадъци, се създадоха сериозни трудности по администрирането, свързани с попълването на месечни отчети и изготвяне на годишни данъчни декларации, придружавани от справки за личните данни на хиляди физически лица, на които е удържан данъкът, както и необходимостта от назначаване на допълнителен персонал.

Освен общо увеличаване на административната тежест за бизнеса, не по-малки са и затрудненията за данъчната администрация, която ежегодно на база годишни декларации, подавани от лицата за удържаните данъци, следва да проверява размера и източника на доходите от получателите.

На следващо място, администрирането на този режим генерира сив сектор и нелоялна конкуренция, като предвид свитите обороти на отпадъци, изкупувани от бита, частта на съответните данъчни постъпления съставлява пренебрежимо малка част от общите приходи от ДДФЛ.

По промените в ЗМДТ

4. БСК предлага отново юридическите лица и сгради в режим на етажна собственост да бъдат освободени от такса битови отпадъци за втория компонент на услугата (третиране на битовите отпадъци) в случаите на сключени договори за обслужване с оторизирани оператори, вкл. и за случаите, когато последните са превъзложили дейности по третиране на оператори на инсталации и съоръжения с издадени разрешителни по ЗУО. В тази връзка, предлагаме в §15 да бъде включена нова т. 11 с която чл. 71, т. 3 на ЗМДТ да бъде изменен по следния начин:

„3. услугата по чл. 62, т. 1 и т.2, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица по смисъла на чл. 12 от Закона за управление на отпадъците, на които е предоставено право да извършват или имат сключени договори с изпълнители на дейности по събиране, транспортиране, оползотворяване, обезвреждане или други методи за третиране, или предаване за последващо третиране на битовите отпадъци на съоръжения и инсталации, и които са декларирали това обстоятелство по ред, определен с наредбата по чл. 9, до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.“

Мотиви: С освобождаване от такса битови отпадъци за услугите по събиране, транспортиране, оползотворяване, обезвреждане или други методи за третиране, или предаване за последващо третиране на битови отпадъци на юридически и физически лица и сгради в режим на етажна собственост, които имат сключени договори с оторизирани оператори, ще се въведе изцяло европейският принцип „замърсителят плаща“ и ще се улесни функционирането на т. нар. кръгова икономика. Дължимите плащания ще бъдат пряко обвързани с икономически присъщите разходи за извършване на съответните услуги за реалните количества, генерирани, събрани и третирани битови отпадъци. На следващо място, ще се създадат условия за промяна на функциите на таксата, която понастоящем има характера на имуществен данък, обвързан с данъчната оценка на недвижимите имоти, или отчетната стойност на дълготрайните материални активи на предприятията. Към момента не са представяни и известни валидни обратни аргументи по това предложение, доколкото услугите по събиране и транспортиране, както и за прилагане на различни методи за третиране касаят едни и същи количества битови отпадъци, за които следва да бъде регламентирана възможност за юридически и физически лица и сгради в режим на етажна собственост за сключване на договори с оторизирани оператори, респ. - за отпадане на заплащането на такса битови отпадъци за този тип услуги. 

По промените в Закона за ДДС

5. Следва да се обсъди задълбочено и преразгледа предложението в §. 17, т. 2, подт. „б)“ за създаване на нова т. 5 към чл. 6, ал.2 на ЗДДС, с което „прехвърлянето на акции или дялове, еквивалентни на акции в дружества, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост върху нов недвижим имот или част от него“ се определя като доставка на стока, подлежаща на облагане с ДДС.

Разпоредбата е неясна и се разпростира отвъд посочената в Мотивите към ЗИД цел да се преустанови „често практикувано от някои данъчно задължени лица заобикаляне на закона, при което чрез изповядване на сделки за прехвърляне на акции и дялове фактически се прехвърля собствеността върху недвижими имоти, предназначени да бъдат използвани за жилищни нужди на физически лица, като по този начин се избягва възникването на задължения за ДДС“.

В българското законодателство не съществува легално определение на понятието „фактически права на собственост“. Неяснотата на предложения текст е продиктувана от факта, че разпоредбата на чл. 15, § 2, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕO, а именно: „акции или дружествени дялове, приравнени на акции, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост или владение върху недвижим имот или част от него“ (“shares or interests equivalent to shares giving the holder thereof de jure or de facto rights of ownership or possession over immovable property or part thereof)”, не е възпроизведена в пълнота. От текста на директивата следват две възможни хипотези - акции или дружествени дялове, приравнени на акции, които де юре или де факто дават на собственика им права на собственост или владение на недвижим имот или част от него.

В българското право актовете по учредяване и прехвърляне на правото на собственост върху недвижимо имущество са законово установени. В общия случай те се извършват по нотариален ред и подлежат на вписване в Службата по вписванията. Правата на съдружниците и на акционерите в търговски дружества са посочени в чл. 123, чл. 181 и чл. 182 от Търговския закон и не включват право на собственост върху недвижими имоти или части от тях, включени в активите на съответното дружество. Със сделка по прехвърляне на акции/дялове от дружество, което притежава недвижим имот или част от него, за акционера/съдружника не възниква право на собственост върху съответния имот.

В същото време, предложеният текст на разпоредбата не включва хипотезата „владение“ на недвижимия имот, което я прави неприложима в практиката. При сделка по прехвърляне на акции/дялове не възниква нито една от двете хипотези.    

6. Не подкрепяме предложеното изменение в § 17, т. 20, подт. „г)“, с което се предлага въвеждане на нова ал. 10 към чл. 96 на ЗДДС със следния текст „(10) При последователното извършване на еднородна дейност в един и същ обект/обекти от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран от всички лица, извършвали дейността в обекта/обектите преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта/обектите от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.“

В тази връзка, възразяваме срещу предложеното определение за "Лица, действащи съгласувано" по § 17, т. 32, подт. „гг)“ на Законопроекта (нова т. 93 към § 1 от ДР на ЗДДС), което създава изключително широки възможности за интерпретация и субективизъм от страна на данъчната администрация да определя, дали между конкретни лица, съществува „икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност“ и да преценява, „че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.“

Тази дефиниция на практика въвежда допълнителни критерии за свързаност на лицата, извън посочените в § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – нормативен акт от по-висок ранг.

В мотивите към ЗИД не са посочени броят на установените случаи, размерът на пропуснатите приходи от ДДС в бюджета, както и влиянието на мярката върху бъдещите постъпления от ДДС. Следва да се отчита и фактът, че след регистрация по ЗДДС, за горепосочените предприятия възниква правото на данъчен кредит. В допълнение, разпоредбата създава допълнителна административна тежест, най-вече за микро- и малките предприятия. В тази връзка и с цел намаляване на нарастващата административна, финансова и данъчна тежест върху МСП, следва да бъде изготвен задълбочен анализ и оценено въздействието от евентуално увеличаване на прага за регистрация по ДДС.

7. БСК изразява категорична подкрепа на текста по § 17, т. 25 на законопроекта с който към чл. 118 на ЗДДС се създава нова ал. „3а“ с която „В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.“

Тази промяна бе инициирана от БСК и заинтересовани браншови сдружения преди повече от една година и беше обсъдена многократно след представяне на задълбочена аргументация в нарочна работна група към НАП и МФ. В същото време, това изменение следва да намери адекватно отражение в подзаконовата нормативна уредба, конкретно Наредба Н-18, като бъдат консултирани всички заинтересовани браншови сдружения, взели участие в работата на цитираната работна група.

По промените в Закона за акцизите и данъчните складове

8. Недоумение будят предвидените паралелни промени в ЗАДС (§24 на Законопроекта), предвид внесения в НС проект на ЗИД на ЗАДС, № 902-01-47/12.09.2019 г., по който БСК и заинтересовани браншови сдружения изразиха своите негативни позиции (Наш № 05-15-7#1/ 25.09.2019 г.). В тази връзка, двете групи предложения за промени в ЗАДС следва да бъдат подложени на едновременно обсъждане и приемане от народните представители в ангажираните парламентарни комисии.

По промените в Закона за счетоводството

9. Предложените изменения и допълнения на Закона за счетоводството по §25 не съдържат подкрепените от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и от Националния икономически съвет неколкократни предложения за преразглеждане на критериите за извършване на задължителен независим финансов одит. В тази връзка, отново настояваме категорично за повишаване на праговете за задължителен независим финансов одит и отпадането на алинеи 2 и 3 в чл. 37 от закона, с които са въведени необосновани изисквания за задължителен одит, базирани единствено на правната форма на юридическото лице, но не и на обективни критерии и преобладаваща практика и прагове в ДЧ на ЕС със сходно ниво на икономическо развитие.

В допълнение към настоящото становище, БСК предлага за пореден път да бъде стартиран широк обществен и експертен дебат за радикална реформа на държавните такси, вкл. на техните функции, принципите за тяхното определяне, разходване, процедури за обжалване, принципи за финансиране на приходните агенции и др., с оглед подготовка и внасяне на съответните нормативни промени в допълнително преценен, разумен срок.

С УВАЖЕНИЕ,

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС