ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ

ОТНОСНО: Предложения за подобряване на енергийната ефективност

УВАЖАЕМИ Г-Н КАРАНИКОЛОВ,

Българската стопанска камара води дългогодишна активна политика по отношение на енергийната ефективност в промишлеността. В продължение на тази си ангажираност, през 2019 г. проведохме обсъждания със специфични групи заинтересовани лица, включително задължените лица съгласно определенията на Закона за енергийната ефективност. Сред тях са търговци на енергия, енергийни одитори, крайни потребители, неправителствени и браншови организации.

Дискусиите бяха в рамките на Проект BG05SFOP001-2.009-0144 „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство в областта на енергийната ефективност“, изпълняван от Сдружение „Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес“, в партньорство с Агенцията за устойчиво енергийно развитие и Софийската енергийна агенция "СОФЕНА", по Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

В резултат на дискусиите се оформиха предложения за подобряване на политиката и практиката на енергийната ефективност.

Представяме на Вашето внимание направените предложения с молба за обратна връзка.

С УВАЖЕНИЕ,

/п/

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК

______________

Предложения за подобряване на енергийната ефективност

(януари-септември 2019 г.)

Настоящите предложения са изготвени като обобщение на проведените дискусии и допитвания по електронен път на заинтересованите групи за подобряване на националната политика и правната уредба в областта на енергийната ефективност в България.

Предложенията са обобщени от експертния екип на проекта и групирани в следните категории:

1. Предложения за подобрения в нормативната уредба и практиките на извършване на енергийни обследвания и доказване на енергийни спестявания съгласно Закона за енергийна ефективност и наредбите към него

1.1. По качеството на обследванията за енергийна ефективност

Подходът за подобряване на качеството на обследванията за енергийна ефективност е двустранен – от една страна е необходимо непрекъснато да се подобрява квалификацията на консултантите по енергийна ефективност, а от друга – възложителите да са наясно с изискванията към обследванията и възможностите за използването на този инструмент за планиране, осъществяване и оценка на резултатите от проекти за енергоефективно обновяване. Ролята на Агенцията за устойчиво енергийно развитие е да контролира законосъобразността на процеса и изискванията към фирмите, които го извършват.

Тъй като и в момента наредбите към ЗЕЕ дават рамката с минимални изисквания за извършване на обследванията за енергийна ефективност, предлага се популяризиране на добри практики от обследвания и проекти в областта на енергийната ефективност, както и разработените методики за обследвания, в които има примерни таблици за обосновка на мерки и други. Трябва да се обърне внимание на предимствата от разглеждане на варианти и икономически анализ, който да включва целия жизнен цикъл на проекта и други възможности.

В допълнение на мерките за популяризиране на изискванията към енергийните обследвания е възможно да се обсъдят и минимални проверими изисквания – например, за наличие на енергиен баланс, използвани методи за изчисление и други. В този случай отново могат да се популяризират разработените вече методики за енергийни обследвания, които дават приложения със съответните елементи - обхват, структура и съдържание на примерни образци на документи (напр. доклад), детайлно описание на предлаганите мерки и други.

При необходимост наредбите и методиките за извършване на обследвания за енергийна ефективност на промишлени предприятия следва да се актуализират на базата на задълбочен анализ на натрупания опит на местна почва и този на страните от ЕС.

1.2. По резюмето на обследването за енергийна ефективност на сгради.

Да се опрости резюмето на обследването за енергийна ефективност на сгради. В настоящия му вид то прилича по-скоро на доклад по образец, отколкото на резюме. Изисква твърде много време за да бъде попълнено и допълнително оскъпява цената на обследванията, която и без това е скъпа за много потенциални клиенти.

По-голямата част от исканата в резюмето информация не е необходима, за да се поддържа база данни за сградите (текстово описание на всички инсталации, работни режими, снимки и т.н.). Ако администрацията държи да разполага с тази информация, може да я получи от доклада, чието подаване в Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) може да стане задължително, ако е необходимо.

Препоръката важи и за промишлените системи.

1.3. По методиките за оценка на енергийните спестявания.

Увеличаването на броя и разширяването на обхвата на специализираните методики за оценка на енергийните спестявания от системна гледна точка е текущ процес, за чието ускоряване са необходими допълнителни усилия и информираност при техните ползватели. Препоръчва се да се стимулира разработването на методики за всяка от групите мерки от формата на резюмето за резултатите от обследването за енергийна ефективност, като се даде приоритет на често предлаганите и въвеждани мерки за спестяване на енергия (напр. за подмяна на осветителни тела, подмяна на силов трансформатор с по-добър КПД, монтиране на комплектна кондензаторна уредба и т.н.). Предлага се и създаването на платформа за индикация и обсъждане на потребностите от нови конкретни видове методики.

Предлага се групата от специализирани методики, утвърдени с ПМС от 2013 г. (с крайно ограничени възможности за приложение) да се преработят, тъй като са остарели и на практика не се прилагат.

Препоръчва се да се повиши информираността на предприятията, крайните доставчици на енергия и консултантите по енергийна ефективност за възможностите добрите практики за доказване на спестявания от определени мерки да се развиват в методики, които се одобряват от работни групи в АУЕР и се внасят за утвърждаване от Министъра на енергетиката. Връзката между методиката и практическите нужди трябва да е водеща в този процес.

Необходимо е да се обсъди възможността и да се приложи по определена форма практиката в други държави за създаване на списък от мерки с директно приложение, като спестяванията от прилагането им могат да се претендират от заинтересованата страна, която ги е изпълнила, без да се преминава през методиките.

1.4. Курсове за обучение на енергийни одитори.

Необходимо е да се възстанови редовното провеждане на курсове за консултанти по енергийна ефективност, които трябва да се провеждат съгласно изискванията на Закона за енергийна ефективност поне веднъж годишно. Представителите на бизнеса и други заинтересовани организации следва да инициират срещи с представители на одобрените обучаващи университети за осигуряване на липсващите кадри в тази област.

Поставен е и въпросът за осигуряване на достъп до софтуера за обследване за енергийна ефективност на сгради, който е разработен с европейско финансиране. Възможността ще бъде дискутирана при следващи обсъждания в Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

1.5. По-широка информираност за предприятия без енергийни обследвания

Поради невъзможност да се установи точния списък на предприятия, които са задължени да извършват енергийни обследвания по чл.57 се предлага по-широко участие и информиране за тези задължения и тяхната периодичност. Предлага се информацията да се разпространява от работодателските организации, и от неправителствени организации и подкрепящи структури.

1.6. По Стандарта по енергиен мениджмънт ISO 50001.

Често срещана и препоръчителна мярка е въвеждането на Стандарта по енергиен мениджмънт БДС ЕС ISO 50001. Няма подходяща позиция и указания в коя от групите на стандартните мерки в рамките на Резюмето за резултатите от обследванията за енергийна ефективност на промишлени системи да се представи тази мярка. Предлага се да се обособи допълнителна и насочваща точно към тази мярка позиция към групите мерки в Резюмето. Това ще облекчи и отчета на въвежданите системи за енергиен мениджмънт въз основа на Стандарта БДС ЕС ISO 50001.

2. Постигане на националната цел за енергийна ефективност и доказване на енергийни спестявания за индивидуалните цели

2.1. Засилване на ролята на алтернативните мерки

Предлага се осигуряване на финансов механизъм за изпълнение на избрания от държавата начин за постигане на националната кумулативна цел по чл. 7 от Директива 2012/27/ЕС, а именно – чрез схеми за задължителни енергийни спестявания (респективно задължени лица) или актуализация на НПДЕЕ по начин, позволяващ постигане на посочената цел чрез алтернативни мерки по подобие на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (Програмата/НПЕЕМЖС). Акцент да бъде постигането на националната кумулативна цел на Р България по чл. 7 от Директива 2012/27/ЕС със засилен дял на чрез алтернативните мерки.

2.2. По индивидуалните цели

Необходимо е да се увеличи информираността сред задължените лица и те да се запознаят с добри практики за постигане на индивидуалните цели за енергийна ефективност. Пазарът в България е малък, което ограничава ролята на възможностите за инвестиции, но това е необходимо, за да се осигури изискването за „материалност“, т.е. вложени средства и усилия от търговците и доказване на приноса им за енергийните спестявания.

2.3. По удостоверенията за енергийни спестявания

Предлага се популяризиране на реализирани енергийни спестявания, които са реализирани и доказани по подобие на съществуващи платформи за добри практики. Необходимо е допълнително изясняване на ролята на удостоверенията за енергийни спестявания за подпомагане на постигането индивидуални цели и ролята им на помощно средство заедно с мерките по предоставяне на енергийни услуги. Преотстъпването на удостоверенията на задължените лица става на база на двустранно договаряне, като остава дискусионен въпросът за ефективност за създаване и администриране на схема за т.нар. „търгуеми бели сертификати“, както е и записано в Закона за енергийна ефективност. Предлага се темата да бъде обсъдена във връзка с изтичане на поставения в Закона 5-годишен срок.

3. Препоръки към устройство на територията и наредбата за енергийна ефективност на сгради

3.1. Промяна в Закона за устройство на територията

Съществуващият понастоящем текст на чл.143, ал.2 от ЗУТ не позволява проектиране и изпълнение на инвестиционните обекти чрез автономни електроцентрали, в т.ч. ВЕИ. Задължително за получаване на разрешително за строеж и за въвеждане в експлоатация се изисква свързване с преносната или електроразпределителна мрежа. За да се откачи от мрежата и изгради по-ефективно автономно захранване инвеститорът трябва вече да е въвел обекта в експлоатация като заплати високите разходи за изграждане и присъединяване към мрежа. Това оскъпява и практически блокира инвестиционния процес. Важен положителен ефект ще бъде ускоряването на изпълнението на целите за дял на енергията от ВЕИ в общото потребление на електроенергия, подобряване на енергийната ефективност, както и намаляването на емисиите на СО2.

3.2. По нови сгради с близко до нулево потребление.

Да се изпълни изискването на Директивата за енергийните характеристики на сгради от 1 януари 2019 г., според което заетите или притежавани от публични органи нови сгради да бъдат с близко до нулево нетно потребление на енергия (NZEB). Вместо това все още стои изискването новите сгради (включително от този тип) да бъдат с клас В.

3.3. По реферативните стойности на коефициенти за определяне на първичната енергия и спестените емисии.

Към Наредбите за допустимите мерки за обследвания на промишлени системи и сгради има таблици с реферативни стойности на коефициенти за определяне на първичната енергия и спестените емисии. Тези стойности в различни периоди от време се различават от стойности за същите параметри в други нормативни документи, които се прилагат от крайните потребители. Предлага се да се въведат указания относно безконфликтното използване на тези референтни стойности в обследванията за енергийна ефективност.

Предлага се и в Наредба № 7 да се добавят емисионни фактори и фактори за първична енергия за различните видове възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

3.4. По синхронизиране на изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ).

Предлага се да се синхронизират изискванията на ЗУТ и ЗЕЕ. Има затруднения със сертификатите за проектни енергийни характеристики и изискванията на двата закона. По-ясно трябва да са дефинирани на кои сгради при въвеждане в експлоатация е необходимо да се прави сертифициране и на кои не. При процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП) да има предимство доставката на оборудване с по-високо КПД пред цената.

4. За крайни потребители, които оперират като цехове или обособени производства на територията на бивши приватизирани заводи.

Предлага се включването в енергийната система на страната на крайни потребители, които оперират като цехове или обособени производства на територията на бивши приватизирани заводи. Реално това са самостоятелни юридически лица, които нямат достъп до мрежите на енергоразпределителните дружества поради неуредена собственост на улици и парцели след приватизацията през деветдесетте години. Предлага се да предприемат подходящи законодателни действия за легитимиране на тези обекти и обсъждания с Министерство на икономиката и други институции, които имат отношение към проблема.

5. Бюлетини с добри практики.

Регулярно изготвяне на официални бюлетини с добри практики при обследване за енергийна ефективност, въвеждането на ефективни мерки за спестявания на енергия и получаването на удостоверения за енергийни спестявания.

6. Договори с гарантиран резултат (т. нар. ЕСКО договори).

По-широко популяризиране на възможностите на този финансов механизъм и резултатите от проекти за разработване на примерни ЕСКО договори.

6.1. Разширяване на възможностите за възложителя в посока използване на собствен и/или привлечен финансов ресурс при сключване на договори с гарантиран резултат (ЕСКО)

Чрез промяна в чл. 73, ал. 4 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) ще се постигне мултипликативен ефект при използване на безвъзмездни/специализирани нисколихвени финансови инструменти на ЕС от страна на възложителя и частен финансов ресурс.

Съгласно чл. 73, ал.4 от ЗЕЕ изпълнителите осигуряват извършването на услугата, изцяло или частично, със собствени средства и/или поемат задължение да осигурят финансирането им от трето лице.

Предложение за промяна в чл. 73, ал. 4 от ЗЕЕ е както следва: (4) Изпълнителите и/или възложителите по чл. 72, ал. 2 осигуряват извършването на услугата със собствени средства и/или поемат задължение да осигурят финансирането им от трето лице.

6.2. Предвиждане на възможност ЕСКО компанията да прави обследване за енергийна ефективност, в случаите, когато изпълнява предложени мерки по ЕСКО договор.

Съгласно разпоредбите на ЗЕЕ обследването се извършва от трета страна, а именно, дружество, вписано в регистъра на АУЕР. Възложителят по ЕСКО договор предоставя на изпълнителя резюме на доклада от извършеното обследване за енергийна ефективност. Т.е., преди сключване на ЕСКО договор, възложителят трябва да е сключил договор за извършване на енергийно обследване с дружество, вписано в регистъра на АУЕР, което на свой ред му предоставя обследването. Изпълнителите по договори не могат да изпълняват дейности по обследване за енергийна ефективност на обекта на договора.

Като част от съдържанието на ЕСКО договора в ЗЕЕ са посочени:

1. нормализираното енергопотребление, установено с обследване за енергийна ефективност;

2. списък на мерките за ефективност, които ще бъдат изпълнени, включително стъпките, които трябва да се предприемат за изпълнение на мерките, и когато е уместно - свързаните с тях разходи.

Нормализираното енергопотребление и списъка на мерките за енергийна ефективност са заложени в обследването. Предмет на ЕСКО договора са именно мерките, предложени в обследването. Практиката до момента показва , че така изпълнените обследвания, от външна за ЕСКО компанията обследваща фирма често пъти са с неправилно подбран или прекалено амбициозен показател за енергийните характеристики и методики за оценка, водещи до последващи спорове при мониторинга и отчитането им; подценяване или надценяване на енергийните спестявания и/или допълнителните ползи от ЕСКО проектите; пълна невъзможност да бъдат достигнати предварително оценените гарантирани икономии.

Съгласно сега действащите законови изисквания, ЕСКО компанията няма никаква възможност за предварителен контрол и проверка на технико-икономическите параметри на мерките, посочени в обследването, но носи целия риск по договора и трябва да гарантира постигане на спестяванията от изпълнение на препоръчаните в обследването мерки.

Предложената промяна в ЗЕЕ е съобразена напълно с изискванията на ДЕЕ, според която, когато енергийните обследвания се извършват от вътрешни експерти, необходимостта от независимост би изисквала тези експерти да не участват пряко в подложената на обследване дейност.

Съгласно чл. 8 от ДЕЕ

Енергийни обследвания и системи за управление на енергията

1. Държавите членки насърчават наличието за всички крайни клиенти на висококачествени енергийни обследвания, които са разходно ефективни и:

а) се извършват по независим начин от квалифицирани и/или акредитирани експерти в съответствие с критериите за квалификация; или

б) се осъществяват и наблюдават от независими органи съгласно националното законодателство.

Чрез промяната се осигурява възможност ЕСКО компанията да изпълни обследването за енергийна ефективност в процеса на изпълнение на договор с гарантиран резултат. За да отговаря на действащата нормативна уредба ЕСКО дружеството следва да бъде вписано в регистрите на АУЕР по чл.44 или по чл.60 от ЗЕЕ, в зависимост от обхвата на договора с гарантиран резултат.

6.3. Предвиждане на възможност ЕСКО договорите да се третират като договори за услуги за ДДС цели – разсрочено внасяне на ДДС.

Към настоящия момент договорите с гарантиран резултат се приравняват към лизинговите договори, което рефлектира върху прилагането на изискванията на Закона за данък добавена стойност (ЗДДС), в частта за лизинговите договори. Разглеждат се клаузите, които касаят доставката на енергийноефективни производствени машини и оборудване. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, облагаема доставка на стока (т.е. производствени машини, оборудване или друг ДМА) е налице в следните два случая:

• фактическото предоставяне на стока по договор, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката;
• фактическото предоставяне на стока по договор, в който сборът от дължимите вноски по договора, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на нейното предоставяне.

В този случай, при ДГР, ще възникне едно единствено данъчно събитие (а не толкова на брой, колкото са договорените и дължими вноски) и то на датата на фактическото предоставяне на стоката от ЕСКО компанията (чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС). ЕСКО компанията, ако е регистрирано по ЗДДС лице, ще трябва да начисли ДДС върху цялата стойност на сделката (цена), дължима по ДГР (лизинговия договор) още в периода на фактическото предаване на стоката на предприятието. Данъкът ще трябва да бъде платен наведнъж, независимо че предприятието дължи на вноски плащанията по договора. Изключение е налице единствено по отношение на договорената дължима лихва. Отпускането, договарянето и управлението на кредит, при доставка на стоки, се явява финансова услуга, която е освободена доставка, по силата на чл. 46, ал. 2 от ЗДДС, освен ако доставчикът не е избрал предоставянето на кредита да подлежи на облагане с ДДС (чл. 45, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС). Финансовата услуга, която е налице по договорите с гарантиран резултат, възниква като данъчно събитие на датата, на която е дължимо плащане за съответния договорен период (месец, тримесечие и т.н.). В този случай имаме повече от едно данъчни събития, за разлика от момента на фактическата еднократна доставка на договорената стока или услуга.

Необлагаема с ДДС следва да е и таксата за управление на ЕСКО проекта, доколкото „управлението на кредит при доставка на стоки“ е финансова услуга (чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС). Тя се дължи еднократно, тъй като данъчното събитие за тази финансова услуга възниква, съгласно ал. 2 на чл. 25 от ЗДДС.

Това „изкуствено“ приравняване на ЕСКО проектите към лизинговите услуги, рефлектира пряко върху пазара на ЕСКО услуги, оскъпявайки ги с минимум 20%. Това води до отслабване на конкурентоспособността им спрямо други финансови инструменти.

За да насърчи пазара на енергийни услуги, в чл.18 на ДЕЕ се определят структурирано основни подходи: ефикасни „финансови инструменти, стимули, безвъзмездна помощ и заеми за подпомагане на проекти за услуги, свързани с енергийната ефективност“. За да се улесни инвестирането в мерки за енергийна ефективност е обнародванo разяснение от Евростат от 19 септември 2017 г. относно начина на отчитане на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат в националните сметки, което премахва несигурността и улеснява използването на такива договори. По късно Евростат и Европейска инвестиционна банка публикуваха „Насоки за третирането на договори с гарантирани резултати“ през м. май 2018 (https://www.eib.org/attachments/pj/guide_to_statistical_treatment_of_epcs_en.pdf).

Възприетият подход цели да подпомогне мобилизирането на инвестиции в подобряването на енергийната ефективност, и по-специално в сгради публична собственост.

Насоките дават възможност, при изпълняването на определени условия, договорите с гарантирани резултати да се третират като услуги (задбалансови).

Предложението позволява тези договори да се третират като договори за предоставяне на услуги, а не за доставка на оборудване. ЕСКО компанията ще издава фактура периодично (напр. месечно), въз основа на реализираните резултати, вкл. начислявайки ДДС.

Промени са предложени само в законовата уредба. При уреждане на обществени отношения с подзаконов нормативен акт, е необходимо да се направят съответни изменения и в подзаконовите нормативни актове.