ОТНОСНО ПРОЕКТА НА ПМС ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА КОМПЕНСАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИ, ПРЕУСТАНОВИЛИ РАБОТА, ПОРАДИ ОБЯВЕНО ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

ОТНОСНО: Проект на Постановление за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели, преустановили работа поради обявено извънредно положение

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО САЧЕВА, 

На първо място, изразяваме съжаление, че не беше създаден Щаб с участието на социалните партньори, в рамките на който да бъдат обсъждани различни варианти и възможности за оказване на подкрепа на работодателите и работниците. Това доведе до изменения в Кодекса на труда, които по наше мнение ще доведат не до запазване на работни места, а до рязко увеличаване на безработицата.

Считаме, че новоприетите текстове на чл. 120в, въвеждащи правен институт за преустановяване на работа на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители, и текстовете, чрез които се урежда правното положение на работниците и служителите, чиято работа е преустановена, в своята цялост са прокризисни и няма да постигнат целения ефект за запазване на заетостта. Подчертаваме още веднъж, че задължението за изплащането на пълен размер на трудовите възнаграждения от работодатели с преустановена дейност, е мярка, чийто директен ефект би бил съкращаване на работници и служители.

По изпратения от Вас проект на Постановление за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели, преустановили работа, поради обявено извънредно положение, изразяваме следните коментари и предложения:

По отношение на икономическите дейности, посочени в Приложение 1 към чл. 2, т. 2.

Постановлението ограничава обхвата на работодателите, които могат да ползват компенсации единствено до тези, чиято дейност е била преустановена въз основа на акт на държавен орган. Същевременно, са включени дейности като Пътнически железопътен транспорт, междуселищен, Друг пътнически сухопътен транспорт, Пътнически морски и крайбрежен транспорт, Пътнически транспорт по вътрешни водни пътища, Пътнически въздушен транспорт, Хотели и подобни места за настаняване. Действително, посочените икономически дейности са косвено засегнати от ограничителните мерки, наложени със Заповед на министъра на здравеопазването, но не са включени в нея. Същевременно, не са включени редица сектори на индустрията, пряко засегнати от свързаността им с тези, чиято дейност е преустановена.

Обръщаме се към Вас за иницииране на обсъждане в рамките на тристранния диалог с цел постигане на споразумение с Правителството за изготвянето и приемането на допълнителен нормативен акт, въвеждащ нарочни икономически мерки за подпомагане на производствения сектор, който е в директна връзка и силна зависимост от секторите, преки потърпевши от налагането на извънредните мерки.

По Чл. 1, ал. 1.

„На работодател, който поради обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България със своя заповед, издадена въз основа на акт на държавен орган, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, може да се изплащат компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието след прекратяване на извънредното положение или възстановяване на работа.“

1. Текстът на чл. 1, ал. 1, не кореспондира с текста на чл. 120в, ал. 2 КТ, съгласно който „когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода определен в заповедта“.

Нормата на КТ не предвижда задължение работодателят да издава заповед за преустановяване на дейността, във основа на акт на държавен орган, а задължава такъв работодател да не допуска работниците и служителите до работните им места.

2. Текстът на чл. 1, ал. 1 предвижда да се изплащат компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието след прекратяване на извънредното положение или възстановяване на работа.

Липсва законова делегация компенсирането да се извършва след прекратяване на извънредното положение или възстановяване на работа. По този начин се променя кардинално логиката на тази мярка, а именно да бъде запазена заетостта за периода на извънредното положение. Съгласно § 6, ал. 1, изр. 1 на ПРЗ на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание (гласуван на 2-ро четене, необн.) за допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО): „По време на действие на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г., за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерски съвет“

Предложение: Текстът на чл. 1 ал. 1 да придобие следната редакция:

„На работодател, при който поради обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, със заповед на държавен орган, е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, може да се изплащат компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието по време на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание и след това.“

По чл. 1, ал. 3

Изискването на ал. 3 за запазване на заетостта за не по-малко от 3 месеца след периода, за който се изплащат компенсации, е непропорционално. На първо място, мярката ще бъде в сила по-малко от три месеца, доколкото решението на Народното събрание за обявяване на извънредно положение обхваща период от един месец, от който 1/3 вече е изтекъл. Самата мярка изисква технологично време от подаване на заявлението до неговото одобряване и реалното превеждане на средствата към работодателя. От особена важност е хипотезата, при която работодателите имат право на тази компенсация – когато дейността им е прекратена със заповед на държавен орган, а не по тяхна инициатива и те нямат никаква възможност да реализират приходи, с които да покриват не само 40% от възнаграждението на служителите си за периода на компенсация, а и 100% след изтичането му, без да е ясно кога и дали ще могат да възобновят дейността си. Напълно възможно и нормално е да се очаква, че в следствие от намаляване на обема на работа, редица работодатели ще бъдат принудени да намалят броя на служителите си. Предвиденото изискване само ще ускори този процес.

Предложение:

Думите „и на което ще бъде запазена заетостта за не по-малко от 3 месеца след периода, за който се изплащат компенсации“ да бъдат заличени.

По чл. 2, т. 2 и 3

Т. 2 на чл. 3 поставя като изискване за допустимост в месеца, предхождащ въвеждането на извънредното положение, повече от 50 на сто от работниците и служителите да са наети в сектори и икономически дейности, за които е наложена забрана или ограничение на дейността в периода на извънредното положение, посочени в Приложение 1.

Т. 3 на чл. 2 поставя като изискване за допустимост работодателите да са преустановили работа на най-малко 50 на сто от списъчния състав на персонала към датата на издаване на заповедта по чл. 1, ал. 1.

Не разбираме как делът на служителите с преустановена дейност се съотнася към икономическите загуби, претърпени от работодателите, вследствие на принудителното преустановяване на дейността им или част от нея. Поставянето на подобен праг е неоправдано и е дискриминационно към служителите, които не биха попаднали в него, а също са загубили доходите си, не по вина на работодателя си.

Предложения:

Текстът на т. 2 на чл. 2 да придобие следната редакция:

„2. в месеца, предхождащ въвеждането на извънредното положение предприятието осъществява икономическа дейност, за която е наложена забрана или ограничение на дейността в периода на извънредното положение, посочена в Приложение 1;

Текстът на т. 3 да отпадне.

По чл. 2, т. 4

Т. 4 на чл. 2 поставя изискване работодателите да нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях към държавата или към общината.

Предложение: текстът да се допълни с думите „доказани с влязъл в сила акт на компетентен орган, и по отношение на които работодателят не е предприел действия за тяхното разсрочване, отсрочване или обезпечение“

Мотиви: За да търпи работодателят негативи от наличието на задължения, то тези задълженията следва да са безспорни, т.е. да са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган и работодателят да не е предприел действия по погасяването им. Аналогичен текст се съдържа в Закона за обществените поръчки (чл. 54, ал. 1, т. 3 и чл. 56, ал. 1, т. 1)

По чл. 2, т. 6

Т. 6 на чл. 2 поставя като изискване за допустимост работодателите да не получават финансиране от държавния бюджет, ЕСФ или други публични средства за заетостта на работниците и служителите по чл. 1, ал. 3.

Доколкото може да се разбере логиката на подобно предложение, считаме, че трябва да се ограничи обхват на средствата за заетост до средства за субсидирана заетост. По-широко тълкуване може да обхване и други мерки за насърчаване и запазване на заетостта, финансирани от държавния бюджет чрез Националния план за действие по заетостта, както и дейности по проекти, финансирани от Европейския социален фонд.

По чл. 2, т. 8

Т. 8 на чл. 2 поставя като изискване за допустимост работодателите да не прекратяват трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда за периода, за който се изплащат компенсации.

Обхватът на изискването следва да се прецизира до работниците и служителите, за които се получава компенсация.

По чл. 4, ал. 1

Необходимо е да се уточни форма̀та на документите, подавани по електронен път. С цел улесняване на заявленията, предлагаме да не бъде поставяно като изискване използването на електронен подпис.

По чл. 4, ал. 2, т. 3

Разпоредбата изисква към заявлението за компенсации да бъде представен списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за получаване на компенсации, който освен данни за лицата (трите имена и ЕГН) да съдържа и броя работни дни за периода на преустановяване на работа.

Считаме, че броят на работни дни не може да бъде предварително определен, доколкото лицето може да изпадне във временна неработоспособност, да ползва платен или неплатен отпуск, или да прекрати по своя инициатива трудовото правоотношение. Поради тази причина, предлагаме изискването за посочване на броя работни дни за периода на преустановяване на работа да отпадне.

По чл. 5

Следва да се уредят случаите, в които има нередовност на представеното заявление и да се предостави възможност на заявителя да представи допълнителни или нови документи.

По чл. 5, ал. 5 и 6

Предлагаме да се установи срок за изпращане на данните от Агенция по заетостта до Националния осигурителен институт, както и за уведомяване на работодателите за решението на Комисията.

По чл. 7

Предлагаме да се добави срокът, предвиден в КСО, или да се направи препратка към него.

По чл. 8

Предлагаме срокът за уведомяване на Агенция по заетостта в случай на възобновяване на работа да бъде в работни, а не календарни дни - така, както са всички останали срокове.

По чл. 9

Чл. 9 предвижда работодател, получил компенсации по реда на Постановлението, който не изпълни задължението си по чл. 2, т. 7 и 8, да възстановява предоставените компенсации, ведно със законната лихва от момента на получаването до окончателното им изплащане.

Текстът няма нормативна основа. Подобна санкция не е предвидена в §6, ал. 3 на ПРЗ на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание (гласуван на 2-ро четене, необн.) за допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Разпоредбата на КСО предвижда единствено възстановяване на получените средства без изискване за лихва.

Настояваме разпоредбата на чл. 9 да бъде редактирана, съобразно текста на §6, ал. 3 на ПРЗ на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание (гласуван на 2-ро четене, необн.) за допълнение на Кодекса за социално осигуряване.

По § 1 на Допълнителната разпоредба

Считаме, че дефиницията за „компенсации“ следва да бъде прецизирана, като се упомене, че включва единствено суми, представляващи част от трудовото възнаграждение. Следва да бъде уточнен и данъчният режим на тези средства.

С УВАЖЕНИЕ,

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК