СТАНОВИЩЕ НА БСК ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО
Изх. №02-01-21 / 07.05.2020 г. |
|
ДО Г-ЖА АННА АЛЕКСАНДРОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ В 44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ |
|
КОПИЕ: |
ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ В 44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ |
ОТНОСНО: Законопроект за изменение на Закона за здравето 002-01-16/ 05/05/2020 (Законопроекта)
УВАЖАЕМА Г-ЖО АЛЕКСАНДРОВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Моля при разглеждане на внесения законопроект да бъдат взети предвид следните съображения на Българската стопанска камара:
Обявената в мотивите на законопроекта основна цел на вносителя е “ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19 за времето след прекратяването на извънредното положение.” В същото време законопроектът регламентира трайно обществени отношения от изключително висок обществен интерес, свързани с възможност за ограничаване упражняването на конституционно закрепени права на българските граждани, като по този начин надхвърля обявената цел. Развива се нормативната уредба, свързана с понятието “извънредна епидемична обстановка”, като са предвидени трайни изменения в редица закони (Кодекс на труда, Закон за държавния служител, Закона за държавната собственост и др.).
При този разширен обхват, особено в ситуация на разпространение на нови заразни болести, за които липсва надеждна научна информация и практически опит при прилагане на противоепидемични мерки, липсата на легална дефиниция на понятия като “извънредна епидемична обстановка”, “временни противоепидемични мерки”, “степен на опасност от разпространение на заразна болест”, “заплаха за здравето на гражданите от болести”, създава опасност при обявяване на противоепидемични мерки да бъдат надхвърлени конституционно определените рамки за администриране на държавната политика в областта на здравеопазването и за ограничаване на основни права на гражданите, без да е налице обявено извънредно положение, в съответствие с чл. 57, ал. 3 на Консттитуцията на РБ.
Решенията за налагане на противоепидемични мерки, приложими на територията на цялата страна, вкл. за издаване на съответни подзаконови нормативни актове (РМС, ПМС) следва да бъдат вземани от Министерския съвет, по предложение на Министъра на здравеопазването, по аналогия на действащия режим по Закона за защита при бедствия (чл. 50а).
Пак по аналогия със Закона за защита при бедствия (чл. 51, ал. 1 и чл. 52), доколкото може да се презюмира, че възникването на „извънредна епидемична обстановка“ има извънреден характер, то минималните реквизити на акта, с който тя се обявява, както и правата на гражданите, които могат да бъдат ограничавани, следва да бъдат законово регламентирани.
Изразяваме своето несъгласие с предлагания Законопроект за изменение на Закона за здравето да се изменя Законът за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), доколкото необходимостта за предлаганите промени не кореспондира с основната цел на вносителя, посочен в мотивите, а именно: „предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса COVID-19 за времето след прекратяването на извънредното положение“. В допълнение, измененията в ЗАДС не са аргументирани в мотивите към Законопроекта.
По своята същност, предлаганите промени целят единствено да принудят част от петролния бизнес да инвестира средства в инсталирането на още измервателни уреди в период на претърпени от него огромни загуби, поради рязко свитото потребление. Реалният резултат от промяната, ако тя бъде гласувана, ще бъде повишаване цените на горивата в България – ефект, който ще се отрази на всички стоки и услуги и, в крайна сметка - ще забави възстановяването на икономиката.
Призоваваме предложените промени в акцизното законодателство да бъдат внесени като самостоятелен проект на Закон за изменение и допълнение на ЗАДС, придружен със съответната оценка на въздействието, който да бъде обект на самостоятелен задълбочен дебат.
С УВАЖЕНИЕ,
/п/
РАДОСВЕТ РАДЕВ
Председател на УС на БСК