СТАНОВИЩЕ ОТ БЕА ОТНОСНО ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № Н-18

Изх. № 2020-005/21.07.2020 г.

ДО
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Министър-председател
Г-н Бойко Борисов

ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
Министър на финансите
Г-н Владислав Горанов

ДО
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ
Изпълнителен директор
Г-жа Галя Димитрова

СТАНОВИЩЕ от Българска Е-комерс Асоциация (БЕА)

В качеството на организация с нестопанска цел, работеща в обществена полза за развитието на електронната търговия в България и обединяваща водещи компании от цялостната еко-система на електронната търговия (платформи за електронни магазини, електронни магазини, услуги за е-комерс, логистика и електронни разплащания) Българска Е-комерс Асоциация (БЕА) представя своята позиция относно публикувания на страницата за обществени консултации Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (ПРОЕКТ):

1. ПРОЕКТЪТ създава бариери за излаз на българските дружества, занимаващи се с електронна търговия на международните пазари и административна тежест за работа дори на българския пазар в сравнение с чудестранните фирми, продаващи онлайн на българския пазар. Българските дружества, занимаващи се с електронна търговия, са в по-неблагоприятно положение в сравнение с чуждите компании. ПРОЕКТЪТ важи само за българските електронни магазини, тъй като подобни разпоредби не е възможно да се приложат върху платформи с хиляди продавачи. Като цяло, общото ни мнение е, че се затруднява допълнително предприемаческата дейност и иновациите в България без да е ясно до колко това ще окаже желаното влияние за намаляване на сивия сектор. 
2. Наредбата вече е над 260 страници и 42 приложения и в този смисъл не е лесно постижима за прилагане дори от коректния бизнес. Не е направена до този момент и оценка на въздействието и финансовата тежест, които се стоварват върху бизнесите в България.
3. Вярваме, че в предложените удължени срокове за влизане в сила на ПРОЕКТА няма да спре работата на работните групи и ще бъдат разгледани и взети предвид направените предложения в работните групи с участието на бизнеса по тематични области:

•      Развитие на текущия модел за отчитане на продажбите с фискални устройства;

•      Възможности за софтуерна фискализация или обмен на фискална информация чрез автоматизирани интерфейси.

Конкретни предложения по ПРОЕКТА:

1. Относно плащанията с ППП (Пощенски паричен превод)

Българска Е-комерс Асоциация счита, че предложената промяна в чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18, определя начина на работа на абсолютно всички търговци, извършващи продажби чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, а не само на лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин и изискването за издаване на съпътстващ документ, включващ и код на данъчна група за всеки продукт ще породи нови инвестиции за доработки на използваните до момента софтуери за издаване на придружаващи пратките документи (с изключение на фактурите, за които се допуска да не се посочва код на данъчна група).

Предлагаме след като НАП допуска във фактурите да не фигурира код на данъчна група (чл. 25 (4)), това допускане да бъде в сила за всички придружаващи пратката документи.

Мотив: Десетки хиляди търговци, ще трябва в указаните срокове да инвестират допълнително в промени в софтуерите си за опаковъчни листа, складови разписки и др. придружаващи документи, за да се добави код на данъчна група или ще бъдат принудени да издават фактури за всяка продажба на физическо лице, да ги осчетоводяват една по една и да ги вписват в дневниците по ДДС, инвестирайки допълнително време и пари за счетоводно обслужване,  за да изпълнят изискването на Наредбата.

Предложение:

Сегашният текст:

Чл. 3. (1) (Доп. – ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г., доп. – ДВ, бр. 8 от 2020 г., в сила от 01.08.2020 г., изм. Относно влизането в сила – ДВ, бр. 9 от 2020 г., в сила от 31.01.2020 г.) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

Чл. 25.  (4) Допуска се да не се издава документът по чл. 3, ал. 1, изречение второ, ако за продажбата е издадена фактура, съдържаща данните по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8, с изключение на кода на данъчната група.

Да бъде променен по следния начин:

Чл. 3. (1) (Доп. – ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г., доп. – ДВ, бр. 8 от 2020 г., в сила от 01.08.2020 г., изм. Относно влизането в сила – ДВ, бр. 9 от 2020 г., в сила от 31.01.2020 г.) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8, с изключение на кода на данъчната група.  

Чл. 25 (4) се заличава.

2. Изисквания по отношение на импорта в СУПТО на информация за продажби от софтуери на електронни магазини и от други източници, които не притежават характеристики на СУПТО и не се използват за управление на продажби Приложение № 42 към чл. 52з., ал. 9 и 10

Предлагаме допълнителни уточняващи текстове в Чл. 52з. (10), които да включват импортерите.

Мотиви: Една част от членовете на БЕА вече са създали сами импортери към СУПТО, съгласно публикуваните на сайта на НАП преди време схеми. Сега текстовете внасят нови тълкувания и ще се наложи отново да се преработват вече създадените импортери, което е нова инвестиция на време, човешки ресурс и пари. Разработените досега импортери, които отговаряха на публикуваните схеми на НАП, вече няма да могат да работят и всички клиенти на СУПТО, които в момента работят, ще трябва да спрат и да заплатят нови разходи (и то не малки, защото ще бъдат конкретни индивидулни разработки само за тях, съобразени с техните специфични изисквания), за да могат да подновят дейността си.

В процеса на дискусиите по време на работните групи снана ясно, че импортерите трябва да се регистрират от производителите на СУПТО, а не от тези, които са ги създали. При това положение, един стандартен софтуер за СУПТО ще трябва да създаде, да поддържа и да декларира отделни импортери за всеки един електронен магазин, от който ще импортира данни – нещо, което е невъзможно, защото за всеки отделен клиент ще трябва да се прави отделна версия и отделна индивидуална разработка, която трябва да се поддържа. Никъде в ПРОЕКТА не е записано, че импортерите трябва да се произведат, поддържат и декларират от производителите на СУПТО.

Ако текстът в чл. 52з., ал. 10 се приеме, разрешената (чрез схемите на импортерите) и одобрена към момента  комуникация между електронен магазин и СУПТО вместо да се изясни ще стане незаконна. Целта на текущия ПРОЕКТ е да опише с текстове импортерите от схемите,  публикувани в сайта на НАП. Посочените 15 мин. (в първоначалния вариант бяха 2 мин.) никъде не присъстват в схемите и генерират излишен трафик и хабят процесорно време на сървъра, ако няма заявки.

Предложение:

Сегашният текст:

Чл. 52з. (10) Когато лице по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС извършва продажби и чрез електронен магазин се допуска софтуерът на електронния магазин да не отговаря на изискванията на приложение № 29, при условие че използван от лицето софтуер за управление на продажби автоматизирано извлича и зарежда в базата си данни най-малко на всеки 15 минути информацията за направените поръчки в софтуера на електронния магазин при спазване на изискванията, посочени в приложение № 42.

Да бъде променен по следния начин:

Чл. 52з. (10) Когато лице по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС извършва продажби и чрез електронен магазин се допуска софтуерът на електронния магазин да не отговаря на изискванията на приложение № 29, при условие че използван от лицето софтуер за управление на продажби или импортер от/към електронния магазин автоматизирано извлича или изпраща и зарежда в базата си данни автоматично при постъпване на нова поръчка в електронния магазин информацията за направените поръчки в софтуера на електронния магазин при спазване на изискванията, посочени в приложение № 42. Импортерите трябва да се създадат, да се поддържат и да се декларират в НАП от производителя на импортера.

3. Относно двумерния QR код, описан в чл. 52.о т. 6

Предлагаме QR кода при алтернативния начин на отчитане да бъде криптографски защитен.
 
Мотив: Възможно е недобросъвестно да се генерират QR кодове с регистрациите на легитимни магазини и НАП да ги запише при подаване от недобросъвестен търговец. След това при месечния отчет ще се получат разминавания и тази недобросъвестност може да навлече проблеми на легитимните електронни магазини.

Предложение:

Сегашният текст на чл. 52о т. 6:

Чл. 52о. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2020 г.) (1) Лицето по чл. 3, ал. 17 е длъжно да регистрира и отчита продажбата на стоки или услуги при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта чрез издаване на документ за регистриране на продажбата, който трябва да бъде четим и да съдържа най-малко следните реквизити:

6. двумерен баркод (QR код) съгласно приложение № 18а, съдържащ информация за продажбата – уникален номер на електронния магазин, получен от НАП при подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33, дата и час на продажбата в софтуера на електронния магазин, референтен номер на финансовата трансакция, сума на продажбата и уникален номер на клиентската поръчка в електронния магазин.

Да бъде променен по следния начин:

Чл. 52о. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2020 г.) (1) Лицето по чл. 3, ал. 17 е длъжно да регистрира и отчита продажбата на стоки или услуги при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта чрез издаване на документ за регистриране на продажбата, който трябва да бъде четим и да съдържа най-малко следните реквизити:

6. двумерен баркод (QR код) съгласно приложение № 18а, криптографски защитен, съдържащ информация за продажбата – уникален номер на електронния магазин, получен от НАП при подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33, дата и час на продажбата в софтуера на електронния магазин, референтен номер на финансовата трансакция, сума на продажбата и уникален номер на клиентската поръчка в електронния магазин. Криптографската защита на QR кода се осъществява чрез предоставяне на уникален скрит код, предоставен от НАП при регистрацията на електронният магазин, с който да се подписва криптографски QR кода и се валидира от приложението на НАП.  

Ще е необходима и съответна промяна в приложение № 18а, като се добави нов член, който да описва по-подробно механизма. БЕА може да съдейства с конкретно техническо предложение.

4. Относно изискванията към документа за продажбата, с който се регистрира и отчита продажбата на стоки или услуги при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, описани в чл. 52 о

Предлагаме да отпадне изискването за данъчна група от чл. 52о, ал. 1, т. 5.

Мотиви:

Когато се продават електронни услуги на физически лица в ЕС, те се отчитат по MOSS и в този случай данъчната група е неприложима, защото ДДС варират в различните държави. Ако предложението не се приеме, да се уточни каква данъчна група да се посочва в описания случай.

Предложение:

Сегашният текст на чл. 52о, ал. 1, т. 5:

5. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща сума за плащане и начин/и на плащане;

Да бъде променен по следния начин:

5. наименование на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща сума за плащане и начин/и на плащане;

Да се добавят следните нови текстове към чл.52 о:

(7) Допуска се документът по чл. 52о да е същият (същата номерация) като документа за ППП, когато търговецът използва ППП и електронни плащания.

(8) Когато вместо документа, описан в чл. 52о, ал. 1 се издава фактура, да отпадне изискването за попълването на данъчна група във фактурата.

Мотив: Уеднаквяване на документите, когато електронният магазин използва ППП и електронни разплащания.

5. Изискването софтуерът за управление на продажби задължително да поддържа интерфейс на български език (Приложение № 29 към чл. 52а; т. 1).

Предложение: Изискването софтуерът за управление на продажби задължително да поддържа интерфейс на български език (Приложение № 29 към чл. 52а т. 1) да се отнася само за модулите, които експортират данни за целите на фискалния контрол.

Мотив: Не съществува правно основание за подобно изискване.

Предложение:

Сегашният текст на т.1 от Приложение № 29 към чл. 52а т. 1 :

1. Софтуерът поддържа интерфейс на български език.

Да бъде променен по следния начин:

1. Модулите от суфтуерът за управление на продажби, които експортират данни за целите на фискалния контрол да поддържат интерфейс на български език.

6. Преодоляване на административната тежест, спираща малкият бизнес с персонал 1-2 човека, желаещ да продава онлайн в чужбина.

Фактическа обстановка:

Всички малки бизнеси започват с персонал 1-2 човека. Това обикновено е собственикът и съпруг/съпруга. Хората продават (български ръчно произведени изделия или пък закупена на едро стока ) в свободното си време. Тези хора започват без собствени електронни магазини и продават в Amazon (в цял свят ), Etsy (в цял свят), eBay (в цял свят), eMAG ( Румъния, Полша, Унгария ). За да продават легално тези екипи от 1-2 човека имат фирма, плащат осигуровки. Това са хора, които често нямат собствени онлайн магазини, нито финансова възможност за сложен софтуер, СУПТО и.т.н, а най-вече те правят всичко от А до Я сами, ръчно и нямат и време. Не можем да кажем, че това не е проблем на НАП, тъй като ако няма малък бизнес няма и кой да порасне и да стане голям бизнес. Това е проблем от национално значение.

Към момента, ако тези хора продават през eMAG в чужбина, те получават наложен платеж в 70% от случаите. Според ЗДДС за НП ( наложен платеж ) се издава касов бон, защото НП не е НП с ППП (Пощенски Паричен Превод),  за който според ЗДДС не се издава касов бон въпреки, че плащанията от НП постъпват от сметката на куриера в сметката на търговеца и не се изплащат в брой. В този случай, ако търговецът реализира продажби в Полша, Унгария,  Румъния, Англия и Германия днес, той е длъжен да изчисли ръчно по курса за деня на злотата, форинта, леята, лирата и еврото цените на стоките си и да издаде касов бон в лева, който да приложи в пратката. Тоест вместо да подготвя стоки, да маркетира или произвежда, той администрира. Реално погледнато, ако тези търговци не стартират с тези платформи, то те нямат никакъв шанс, няма бизнес, няма приход за НАП. Тези платформи макар и вземащи процент, осигуряват нужните продажби бизнесът да си стъпи на краката и с малкото приход да започне да изгражда професионална дигитална и реална инфраструктура. В цялата тази обстановка е губещ българският бизнес и държава, тъй като в това време всички други държави членки на ЕС, където няма такива административни пречки получават приходи от данъци от малки фирми, реализиращи обороти в чужбина. Българските малки фирми са в апатия и изкуствено ограничени. В желанието си НАП да спре укриването на доходи, агенцията прави така че доходи изобщо няма. Всеки един собственик, който осъзнава стойността на един сериозен бизнес би го градил съвестно и устойчиво.

Предложение:
Да се  допусне прилагането на алтернативния режим за отчитане на  електронния магазин при продажби в чужбина, т.к. плащанията от наложения платеж в страни, извън България, постъпват от сметката на куриера в сметката на търговеца и не се изплащат в брой и има ясна проследимост на плащанията.

7. Бихме искали да обърнем внимание, че следните модели на електронна търговия, също трябва да се контролират от ПРОЕКТА:

а) Click end Collect (който се използва все повече при търговците със смесени модели офлайн и онлайн), когато клиент поръчва онлайн, но отива във физически магазин и плаща в брой и взима от магазина поръчаната стока онлайн.

б) Маркетплейси

в) Dropshipping  

г) Продажби през фейсбук, инстаграм, viber, olx.bg, bazar.bg и т.н.

БЕА е доверен партньор за диалог и има възможност да сподели опита на нейните членове по цифровите въпроси и електронната търговия.

С уважение,

Жанет Найденова
Председател на Управителния съвет
Българската Е-комерс Асоциация

За БЕА

Българска E-комерс Aсоциация (БЕА) e сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, което обединява фирмите, развиващи електронната търговия в България – електронни магазини, платформи, услуги за е-комерс, електронни разплащания, логистика и др. услуги, свързани с електронната търговия.

БЕА има за цел да подпомага създаването на добра среда за развитие на е-комерс бизнеса в страната, да създава и подкрепя добри практики сред онлайн търговците в посока по-голяма удовлетвореност на потребителите и да насърчава по-добрата комуникация с институциите и медиите.

Основен приоритет на БЕА е да си сътрудничи с институциите при създаването на нормативни документи, отнасящи се до осъществяване на електронната търговия, както и при контрола на тяхното изпълнение.  

Повече информация за БЕА: https://www.beabg.com
БЕА е член на Ecommerce Europe: https://www.ecommerce-europe.eu/