ОТНОСНО ПРОЕКТА НА НАЦИОНАЛНА КАРТА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В РБ

ОТНОСНО: Представената за обсъждане Националната карта за висшето образование в Република България

УВАЖАЕМИ ПРОФ. ДЕНКОВ,

Българската стопанска камара подкрепя усилията на Министерството на образованието и науката за провеждане на реформа във висшето образование, която да доведе до увеличаване на качеството и престижа на предлаганото обучение, да отразява и измерва по обективен начин връзката с потребностите на пазара на труда и социално-икономическото развитие на страната.

След запознаване с представения за обществено обсъждане проект на Национална карта на висшето образование и обсъждане с членуващите в БСК висши училища представяме на вниманието Ви следните коментари:

1. Представеният документ следва да допринесе за осигуряване на устойчивост в провежданите политики за повишаване качеството на висшето образование и постигане съответствие с динамиката на трудовия пазар. Прилагането на подобен механизъм има потенциал да повиши ролята на висшите училища като активен фактор за развитието на регионите, да подпомогне оптимизирането на структурата и ефикасността на висшето образование.

2. Данните от анализа на информацията в Картата съответстват напълно на изводите, препоръките и становищата, предоставяни нееднократно в резултат на проучвания от Българската стопанска камара.

3. Особено внимание изисква преодоляването на съществуващите дисбаланси, като:

• двойно завишения капацитет на акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) висши училища, несъответстващ на броя на действащите студенти и недостатъчно съобразен с търсенето на образователни услуги по ПН и СРП;
• нарастващата тенденция на незапълнени места за обучение на студенти държавна поръчка по приоритетни професионални направления;
• диспропорции в съотношението между броя на студентите и броя на висшите училища в професионални направления; струпване на половината от обучаваните студенти в осем професионални направления, което води до пресищане на пазара на труда със специалисти в определени професионални области и остър дефицит на специалисти в други;
• диспропорции в съотношението между броя на преподавателите по трудов договор и броя на студентите по професионални направления, което се отразява на натовареността, качеството на преподаване и създава риск от недостатъчно финансиране на част от професионалните направления;
• значителни регионални дисбаланси в териториалната структура на висшето образование, включително по отношение на разпределението на висшите училища, професионалните направления и студентите, както и по отношение на реализацията на завършилите;
• отрицателно влияние на демографските тенденции върху броя на потенциалните студенти и липса на гъвкави и адекватни на потребностите на по-възрастните поколения форми на обучение;
• различията и проблемите в професионалната реализация на завършилите, особено по показателите: „Принос към осигурителната система“ и „Приложение на придобито висше образование и реализация по призвание“.

4. Считаме, че посочените в анализа „Насоки на националните политики за развитие на профилната и териториална структура на висшето образование по професионални направления и специалности от регулираните професии в съответствие със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда“ се нуждаят от по-задълбочено осмисляне, разширяване, усъвършенстване и прецизиране. Както се посочва в анализа, „Настоящите насоки служат за ориентир при формулирането на конкретни решения при упражняването на правомощията на МС в сферата на висшето образование“. Така представени, те са отправна точка, но няма да допринесат за устойчивото преодоляване на посочените диспропорции и проблеми в структурата на висшето образование и в съответствието й с потребностите на пазара на труда. Всички целенасочени действия в тази връзка трябва да са напълно финансово осигурени и не сме напълно съгласни с изказаното становище в Докладната записка, че „прилагането на проекта на решение няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет и ще се осигури в рамките на разчетените средства по бюджета на Министерството на образованието и науката в Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г.“  

5. Насоките отразяват настоящото състояние, но не и бъдещите тенденции, свързани с технологичните промени, дигитализацията, регионалната демография и перспективите за социално-икономическото развитие на регионите. Сериозно внимание трябва да се отдели на ролята на държавата, научните институции, местната власт, социалните партньори в създаването на системи за проучване, изследване, разработване на планове и прогнози за социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда на национално, секторно и/или на регионално ниво, както и по отношение на нуждите и възможностите на районите.

5. Не става ясно с какви мерки ще се преодолеят регионалните дисбаланси в териториалната структура на висшето образование. Процесът на консолидация между висшите училища е само загатнат, но той е изключително важен за оптимизирането на структурата на висшето образование в условията на академична автономия. Изключително важен е и проблемът с дефицита, мобилността и научния капацитет на преподавателите в някои региони. Следва да отчете и неприложимостта на „закрепостяване“ на студентите към определен район на планиране, мобилността сред студентите, както и възможностите, които предоставят новите технологии, включително за обучение извън страната. Много е важно достъпността до професионални направления да отговаря на потребностите и търсенето на качествено обучение, отколкото на предлаганото количество ПН на регионално ниво.

6. Считаме, че индикаторите в предложената Методика са правилно определени, но трябва да се помисли малко повече върху техния брой, същностен обхват, тежест и съотношение в определените брой точки. Според нас посочените индикатори са свързани предимно със статистическо отразяване на ситуацията в момента, но липсват индикатори за бъдещите потребности. Също така, не са включени индикатори, измерващи степента на удовлетвореност на завършилите студенти и на работодателите. Индикаторите трябва да създават предпоставки за подобряване на качеството на образованието, както и условия за конкуренция между университетите.

8. Част от индикаторите оставят определени въпроси без отговор – например, как интересът на студентите се съотнася спрямо нуждите на пазара на труда, как се проследява и отразява реализацията на студентите извън България, как се проследява заетостта по професионални направления, която да отразява мултидисциплинарността при завършване на специалности в няколко професионални направления, как се избягва дискриминация между университетите в по-слабо развитите в икономическо отношение региони (индикатор „осигурителен доход“ и „принос към осигурителната система“).

9. За подобряване на качеството на предлаганото образование Картата за висшето образование следва да се разглежда съвместно с неоходимостта от реформиране на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) и процедурите по акредитация на висшите училища. Препоръки в тази посока са дадени още през 2012 г. в доклад на Световната банка.

10. При изграждане на дигитална икономика би трябвало да се преосмисли и отношението към професионалните направления. Например, ПН Икономика може да бъде прието като тясно свързано с изграждането на дигитална икономика, заради изучаваните в него финтех, криптовалути и други дисциплини, свързани с дигиталната икономика. Без такива специалисти в бъдеще нашата икономика няма да се трансформира в дигитална, което предполага ПН Икономика да бъде извадено от група 4 и да мине в по-предна група. Спецификата на социалите и хуманитарни науки също трябва да бъде отчетена.

10. Необходимо е и обсъждане на възможностите за облекчаването и насърчаването на приема на чуждестранни студенти.

11. Остават неясни ролята и мястото на частните висши учебни заведения.

С оглед на горното, Българската стопанска камара изразява позиция, че работата, свършена досега по разработване на Националната карта за висшето образование в България, представлява една добра основа, но няма да реши основни проблеми. Смятаме, че документът се нуждае от допълнително доработване и не следва да се приема в този му вид.

С УВАЖЕНИЕ,

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК