ОТНОСНО: ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

ДО

Г-Н НИКОЛАЙ ДЕНКОВ

МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,

През последните години в обществото ни активно се дискутира качеството на висшето образование в страната. Почти с консенсус надделява мнението, че висшето образование (ВО) се нуждае от реформи, чрез които да се повиши качеството на подготвяните кадри, доближавайки световните стандарти и степента на пригодност на специалистите към изискванията на практиката.

В тези дискусии БСК многократно е участвала със свои анализи и предложения. Някои от тях са за:

• повишаване на качеството на висшето образование чрез промяна на нормативната база, основана на международните стандарти, критерии и изисквания в тази област;
• обвързване на подготовката на специалистите с конкретните изисквания на бизнеса и пазара на труда;
• изграждане на устойчиво и ефективно сътрудничество между висшите училища и бизнеса.

В тази връзка БСК изразява своята положителна оценка и принципна подкрепа за стартиране на дебат за това как ще бъдат реализирани целите, залегнали в Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021-2030 година.

Като основен акцент на представения за съгласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование е обявено развиването на свързаността между висшите училища в страната и споделянето на общи ресурси за обучение и научни изследвания с цел постигане на по-високо качество на преподаването и научните резултати, включително и чрез предлагане на съвместни мултидисциплинарни специалности.

Остават без отговор обаче няколко съществени въпроса:

1. Във връзка с новосъздадения чл.42а:

• В процеса на сключване на споразумения за извършване на съвместни обучения остава неясно мястото на частните висши училища (ВУ). Както е известно техният брой в страната не е малък, а и по правило те поддържат много тесни и ефективни контакти с бизнеса. Наистина, те не са изключени от кръга ВУ, които могат да сключват споразумение, но в различни текстове: например (7) на чл.42а, се визират изключително и само държавните ВУ. Необходима е по-ясна и категорична регламентация: участват ли частните ВУ в този процес и при какви условия?
• Встрани от полезрението на вносителите е останал и въпросът за сключване на споразумения за извършване на съвместни обучения на български ВУ с чуждестранни такива. Това е пътят, по който най-пряко може да се изучават и внедряват добрите практики на водещите ВУ в Европа и в света. Така изпреварващо могат да се достигат световните стандарти, критерии и изисквания в областта на ВО.

2. Предложението по § 5 от Законопроекта - в чл. 26д, ал. 4 в първото изречение думите „лице, хабилитирано в съответното научно направление на катедрата“ да се заменят с „хабилитирано лице“ е промяна, която ще има непредвидими последици, тъй като всяко хабилитирано лице би могло да стане ръководител на всякаква катедра, независимо от сферата си на компетентност. Предлагаме „хабилитирано лице“ да се замени с „хабилитирано лице, с резултати в съответното научно направление на катедрата“.
3. Закона за развитие на академичния състав на Република България (ЗРАСРБ) определено има нужда от промяна, която да бъде насочена към подобряване на ефективността на процедурите за заемане на академични длъжности и придобиването на научни степени. Но тази промяна трябва да се реализира чрез цялостно изменение на закона, съобразено с най-добрите европейски практики, което предварително трябва да бъде подложено на широко обществено обсъждане със заинтересованите страни:

• Считаме, че по-ясно следва да се обмисли концепцията на промяната, предложена в чл.4, ал.11 от ЗРАСРБ. Съмнително е, че предложението ще доведе до търсения резултат. България е една от последните държави от ЕС и изобщо развитите икономически страни, в която няма задължителна автоматична и предварителна софтуерна проверка за плагиатство и автоплагиатство, особено на монографичните трудове;
• Освен това предлагаме в §1 на Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ да се добави и дефинира категорията „автоплагиатство“ като то се приравни на „плагиатство“. При някои учени, в търсене на по-високи обеми и бройки на научни текстове с цел по-бързо и лесно академично израстване, се наблюдава преиздаване на значителна част от собствени по-ранни публикации без да се прави надлежна препратка или да се цитира оригинала.

4. Тъй като паралелно тече и общественото обсъждане на Проект на Постановление за приемане на Списък на професионални направления и защитени специалности по чл. 95, ал. 7, т. 8 от Закона за висшето образование, предлагаме в чл. 9, ал. 3, т. 16 от Закона за висшето образование текстът да бъде допълнен, както следва: „приема Списък на приоритетните професионални направления и Списък на защитените специалности, както и критерии за определянето им“.

С УВАЖЕНИЕ,

Добри Митрев

Главен секретар и член на УС на БСК