ОТНОСНО ПРОЕКТИТЕ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДОО И ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2021 Г.

ОТНОСНО: ЗИД на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., № 46-102-01-2/ 30.07.2021 г., внесен от Министерския съвет, ЗИД на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 46-102-01-4/ 02.08.2021 г., внесен от Министерския съвет - първо гласуване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЬОКОВ,

Благодарим за поканата до Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) да представи своето становище по внесените от Министерския съвет проекти на закони за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.

БСК се запозна с изготвените проекти, които бяха обсъдени в Комисията по осигурителни отношения и Комисията по бюджетна политика към Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), като на заседание на НСТС, проведено на 26 юли 2021 г., изразихме принципната си подкрепа към двата законопроекта.

С внимание изслушахме и дебата на съвместното заседание на парламентарните комисии, проведено на 19 август 2021 г., на което бяха изслушани министрите на труда и социалната политика, на финансите и на здравеопазването.

Предвид предстоящото разглеждане на посочените по-горе законопроекти на първо четене, изпращаме принципните ни коментари, както следва:

I. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.

1. Подкрепяме избрания подход за увеличаване на размера на пенсиите, доколкото се увеличава ролята на приноса на лицето към осигурителната система:

• На първо място: Преизчисляване на отпуснатите пенсии чрез увеличаване на тежестта на всяка година осигурителен стаж (ЗИД на Закона за бюджета на ДОО за 2021 г.).
• На второ място: Социално подпомагане чрез месечна финансова подкрепа за пенсионери над 65 години, които не работят, с доход от пенсия до линията на бедност (ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2021 г.).

Необходимо е да се отчита принципната разлика между социално подпомагане и общественото осигуряване. Социалното подпомагане се предоставя на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. То се предоставя на всички граждани в обществото, допълва личните доходи и е насочено към най-бедната част от обществото, която се е оказала под най-ниските доходи, необходими за задоволяване на основни жизнени потребности. Общественото осигуряване е система, която изисква предварително включване в кръга на лицата, към които се отнася и които са обществено осигурени чрез обезпеченията, които предоставя. То замества редовните трудови доходи на осигурените лица. Различни са и финансовите източници. Разходите за обществено осигуряване се набират в специални осигурителни фондове, в които със свои вноски участват осигурените лица, осигурителите и държавата, на базата на точни актюерски изчисления. Средствата за социално подпомагане са бюджетни средства – от държавния или общинските съвети, като лицата, които се ползват от тези средства, не участват в набирането им.[1]

2. Предлагаме да се обмисли възможността за плавно, стъпаловидно увеличаване на коефициента за всяка година до достигането му до определен размер, съобразно възможностите на бюджета и след представяне на разчети от НОИ. Подобна стъпка може да е увеличаване на коефициента от 1.2 през 2021 г. на 1.25 през 2022 г., 1.30 през 2023 и пр. По този начин ще се осигури предвидимост за осигурените лица и няма да се оказва прекомерен натиск върху бюджета. Трябва да се оцени и въздействието на тази промяна при лица, работили при първа и втора категория труд, чиито стаж се преизислява към трета категория и би представлявало непропорционално голяма тежест на стажа при вдигане на коефициента и, съответно – необосновано голямо увеличение на пенсията.
3. Предлагаме да се оцени възможността за увеличаване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях, от 1440 лв. на 1600 лв. – ръст от 11,11%, който е 2 процентни пункта, съответно - 4 процентни пункта, по-нисък от предвиденото нарастване на минимална пенсия за ОСВ и социална пенсия за старост. Целта на подобно предложение е насърчаване на мотивацията за осигуряване върху реалния размер на осигурителния доход при лицата с по-високи трудови възнаграждения, укрепване на връзката между осигурителния принос на осигурените лица и размера на получаваните и новоотпуснати минимални пенсии, увеличаване на общото доверие и привлекателност на осигурителната система и намаляване на стимулите за полагане на недеклариран труд.

4. Подкрепяме запазването на тавана за максималния осигурителен доход на 3 000 лв., запазване размерите на осигурителните вноски, респ. – нулевия размер на вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”.

II. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.

1. Предвид продължаващата пандемия, предизвикана от разпространението на COVID-19, и необходимостта от обезпечаване на средства за фискален отговор на предизвикателствата, свързани с нейното овладяване, Българската стопанска камара споделя виждането за необходимост от актуализация на държавния бюджет. В тази връзка, изразяваме принципна подкрепа на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021г., с оглед:

• необходимостта от подготовка на здравната система за следваща вълна на COVID-19;
• необходимостта от продължаване на подкрепата за българския бизнес с оглед възстановя-ването на пострадалите отрасли от досегашните вълни на пандемията и противодействие на негативните ефекти върху българските фирми от потенциална следваща вълна;
• ограничаване на размера на допълнителните възнаграждения за служителите на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за ограничаване на разходите на ведомства, предвид необходимостта от плащанията по влезли в сила съдебни решения, по които КЕВР е осъдена да заплати суми в големи размери, надхвърлящи 1,7 пъти утвърдените разходи по бюджета на комисията за 2021 г. Вярваме, че този принцип следва да бъде по-широко прилаган и по отношение на други държавни структури.

2. От особена важност за бизнеса са предвидените 400 млн. лв. разходи за подпомагане за подпомагане на заетостта и дофинансиране на т.нар. мярка „60/40“ до края на годината.

България навлиза в четвърта вълна на Covid-19, което предпоставя необходимостта от подкре-па на стопанските субекти. Не споделяме изводите в „Анализа на мотивите по отношение на разходите“, в частта „Средстава за подкрепа на бизнеса“, съдържащи се в становището на Фискалния съвет на България. Според този анализ, не е налице спешна необходимост от увеличаване на средставата за субсидии за нефинансови предприятия. Отбелязва се, че не е предоставена подробна информация за мерките, които се предвиждат, и условията, при които средствата ще бъдат предоставяни, което представлява риск прилагането им да потиснат икономическия растеж при секторите, при които развитието е благоприятно.

Независимо от всички недостатъци на мерките в подкрепа на заетостта, те остават най-достъпният начин за подпомагане на фирмите, чиято дейност е ограничена, както по силата на ограничителните мерки, налагани от здравните власти, така и от промяната в потребителското поведение в периода на пандемия и намалението в продажбите на стоки и услуги в редица икономическите дейности. Без мерки в подкрепа на заетостта много компании ще бъдат принудени да преминат към съкращение на работниците, което ще увеличи натиска към осигурителната система за заплащане на обезщетения за безработица.

След последните промени в критериите за допустимост на ползвателите на мерката, средствата, необходими на месец, бяха редуцирани от около 105 млн. лв. на около 60 млн. лв. В допълнение, доколкото не се предвиждат съществени промени в параметрите й и същите са съгласувани със съответната дирекция на Европейската комисия, осигуряването на средства в бюджета ще осигури непрекъсваемост на този вид подкрепа към бизнеса. Това е подкрепа, която е допустима съгласно Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19[2], която се прилага в рамките на целия ЕС до края на 2021 г.

3. Подкрепяме предвиждането на 30 млн. лв. за подпомагане на въздушните превозвачи.

4. Смятаме, че с оглед по-голяма прозрачност и предвидимост, предвидените в мотивите на законопрокта индикативно разпределение на суми, предвидени за Министерство на труда и социалната политика, следва да намери отражение и в проекта на бюджет. По този начин ще се учвеличи и контролът и отчетността на разходваните средства.

С УВАЖЕНИЕ,

Мария Минчева

Зам.-председател на БСК

___________

[1] Виж подробно Мръчков. В., Осигурително право, изд. Сиби

[2] https://ec.europa.eu/competition-policy/system/files/2021-03/TF_informal_consolidated_version_as_amended_28_january_2021_en.pdf