ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ПРОМЕНИ В КСО И КТ

ОТНОСНО:

Законопроект № 46-154-01-9 от 21/07/2021 г. за изменение и допълнение на КСО, с вносители Мая Манолова и група народни представители;

Законопроект № 46-154-01-3 от 21/07/2021 г. за изменение и допълнение на КСО, с вносители Корнелия Нинова и група народни представители;

Законопроект за възрастните хора, № 46-154-01-1 от 21.07.2021 г., внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители;

Законопроект № 46-154-01-17 от 28.07.2021 г. за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Деница Сачева и група народни представители;

Законопроект № 46-154-01-18 от 28/07/2021г. за изменение и допълнение на Кодекс на труда, с вносители Деница Сачева и група народни представители;

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЬОКОВ,

Във връзка с Ваше писмо № КТСП-46-153-08-6 от 20.08.2021 г. и предстоящо разглеждане на:

• Законопроект № 46-154-01-9 от 21/07/2021 г., с вносители Мая Манолова и група народни представители (За изменение на КСО);
• Законопроект № 46-154-01-3 от 21/07/2021 г., с вносители Корнелия Нинова и група народни представители (За изменение на КСО);

Ви информираме, че Българската стопанска камара НЕ подкрепя посочените законопроекти със следните мотиви:

Вариантът, внесен от г-жа Мая Манолова и група народни представители, както и този, внесен от г-жа Корнелия Нинова и група народни представители, са аналогични като подход. Те предвиждат преизчисление на пенсиите с актуалния осигурителен доход от 2018 г. При този вариант на преизчисление 929 990 хил. пенсионери ще останат без увеличение на пенсията, според изчисления на Националния осигурителен институт. Такива бяха правени и за законопроектите на същите вносители при предишното Народно събрание.

• Пенсионерите към април 2021 г. са 2 108 000 души, но преизчисление ще бъде направено само за пенсиите, отпуснати до края на 2017 г., или за 1 761 000 души (във варианта, предложен от г-жа Корнелия Нинова и група народни представители). Причината е, че всички отпуснати след 1 януари 2018 г. са пресметнати на избрания за актуализацията осигурителен доход или на по-висок. Така реално на индексация ще подлежат 930 хил. пенсии, или само за 44% от всички пенсионери. Въпреки това, само за месец това ще струва над 185 млн. лв. За 2022 г. ще са нужни допълнителни 2,286 млрд. лв.
• При преизчисляването на пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г. (във варианта, предложен от г-жа Корнелия Нинова и група народни представители), реална индексация няма да получат 25% от българските пенсионери (или 538 000 пенсионера), но тази цифра вероятно ще е по-голяма, като се вземат предвид и някои други особености:
  • Първо, независимо за коя година се вземе средният осигурителен доход, на преизчисление не попадат пенсиите, които не са свързани с трудова дейност. Това са социалните за старост и инвалидност, персоналните и тези за особени заслуги. Общият им брой е около 60 хил.
  • Второ, без актуализация ще бъдат пенсионерите, които са ограничени от тавана. Дори да се вземе актуален осигурителен доход от 2019 г., отново същите групи ще останат без увеличение, но ще има малка разлика в броя им.
  • Трето, без увеличение ще са и тези пенсии, чийто размер е изчислен от по-малък осигурителен доход, но заради прилагането върху тях през годините на швейцарското правило са достигнали суми, които са по-високи от тези след преизчисляване.

Така, броят на пенсионерите без реална промяна при този вариант може да достигне 700 000.

Обратното, вариантът предложен от служебния кабинет и подкрепен на НСТС, е всеобхватен и не води до реално изключване на пенсионери, както се случва при преизчисление на пенсиите с актуалния осигурителен доход от 2018 г.

Разходите от 2.3 млрд. лева годишно при варианта с преизчисление на пенсиите с актуалния осигурителен доход от 2018 г. ще увеличат още повече дупката в хронично субсидирания бюджет на ДОО. Като се вземе предвид влошаващата се демография, това ще изисква в бъдеще все повече да се субсидира бюджетът на ДОО за сметка на постъпленията от данъци. Което ще доведе или до постоянно увеличаване на данъците, или до съкращаване на други публични разходи, които също са важни. Към момента почти е изравнен броят на условно осигурените лица с броя на пенсионерите и това представлява сериозен риск. В допълнение, разходите за пенсии спрямо общите бюджетни разходи в България са едни от високите в ЕС.

Постоянните промени в последните 20 години в пенсионно-осигурителната система водят до разбирането, че дори и да се осигуряваш на минималния доход, ще получаваш една постоянно нарастваща, а не просто индексирана пенсия. Това демотивира участниците в пенсионно-осигурителния модел да се осигуряват на реалния си доход. Предложението на служебния кабинет мотивира хората да останат по-дълго време на пазара на труда при ясна връзка на размера на пенсията с осигурителния принос и това е една от причините то да бъде подкрепено на НСТС.

Единствено вдигане на пенсионното плащане, без да се увеличава производителността на икономиката, не е устойчиво дългосрочно. В последните години увеличението на пенсиите многократно изпреварва производителността на труда.

• Относно Законопроект за възрастните хора, № 46-154-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 21.07.2021 г.:

Българската стопанска камара се въздържа да подкрепи посочения законопроект.

Въпреки че принципно подкрепяме засилването на грижата за възрастните хора, считаме, че тя следва да се изрази чрез евентуална промяна в съществуващите нормативни актове.

Предложеният законопроект за възрастните хора представлява един бланкетен закон, който делегира на практика основната уредба на наредба, която към този момент е с неизвестно съдържание (чл.34 от законопроекта).

Самият законопроект не съдържа никаква финансова обосновка, а в същото време очевидно създава ангажименти за държавния и общинските бюджети (чл.10, ал.3; чл.11, ал.1; чл.19, ал.2; чл.23, ал.1; чл.31, ал.1; чл.32, ал.1; чл.35; чл.41, ал.1, т.1 и ал.2, §4, ал.2 от законопроекта).

Възразяваме срещу чл.13 от законопроекта, който създава необосновани ангажименти за работодателите извън рамката на кодифициращата уредба на Кодекса на труда.

• Относно Законопроект № 46-154-01-17 от 28.07.2021 г. за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Деница Сачева и група народни представители:

Българската стопанска камара подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта (ЗИД на ЗНЗ) и счита, че приемането му ще допринесе за развитие на пазара на труда, подпомагане на трудовите ресурси за успешна реализация, ускоряване на икономическото развитие на Република България. Като обществено и социално отговорна национално-представителна работодателска организация, имаме готовност за съдействие:

• Подкрепяме изменението и допълнението на чл. 7, ал. 1 и чл. 7а, ал. 2. Допълнените текстове по-точно, ясно и конкретно определят функциите и дейностите на Агенцията по заетостта. Описанието на институциите, с които Агенцията по заетостта взаимодейства, отговаря на действителното състояние и е правилно да бъде посочено в ЗНЗ;
• Подкрепяме допълването на текста в чл. 16, т. 8. На практика Агенцията по заетостта осъществява дейността „проучване и анализиране на трудовите ресурси“ и този текст описва действителната ситуация;
• БСК е правила предложения и е предлагала включване на дейностите по валидиране на професионални знания, умения и компетентности в свои предишни становища в Закона за насърчаване на заетостта. Изцяло подкрепяме всички текстове, свързани с дейностите по валидиране на професионални знания, умения и компетентности, организирани по реда на Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) – чл. 16, т. 17; чл. 17, ал. 1, т. 7 и т. 10; чл. 26, т. 7; чл. 26, т. 7; чл. 30а, ал. 1, т. 25 и т. 26; чл. 30б, ал. 1, т. 8; чл. 60а, ал. 3, т. 6; създаване на чл. 66а;
• Подкрепяме уточнението в чл. 18, ал. 1, тъй като обект на дейностите, регламентирани в ЗНЗ, са лицата над 16-годишна възраст, които са в трудоспособна възраст и които не подлежат на задължително образование;
• Подкрепяме изменението и допълнението на чл. 18, ал. 2, т. 4 и чл. 20, ал. 4, т. 6. Тези текстове са в съответствие с актуалната тема, свързана с активното стареене и подпомагане на трудовите ресурси в по-късна възраст;
• Подкрепяме предложението чл. 16 да се измени с добавяне на дейност „проучване и анализиране на трудовите ресурси“, която да се финансира от средствата за активна политика;
• Подкрепяме допълнението в чл. 30б, ал. 3, като предлагаме следната редакция: В ал. 3 думите „обучаваща институция“ да се заменят с думите „обучаваща/валидираща институция“. Мотивите са, че обучаващите институции са тези, които имат право да валидират знания и умения, придобити чрез неформално обучение и/или информално учене. По този начин ще се избегне недоразумението, че се регламентират различни институции;
• Подкрепяме всички текстове, свързани с работата с икономически неактивните лица;
• Подкрепяме всички текстове, наложени по технически причини;
• Предложеният текст в „Преходни и заключителни разпоредби“ относно създаване на нова ал. 8 в чл. 8 от ЗПОО е допълващ, тъй като сходен текст вече съществува, включително възможността за валидиране – чл. 8, ал. 4, т. 1, буква г и чл. 8, ал. 7 от ЗПОО. Предлагаме възможностите за реализиране на курсове за ограмотяване да бъдат подробно разписани в Правилника за приложение на ЗНЗ. БСК в свои становища сигнализира за сериозния проблем с получаването на квалификация и възможности за професионална реализация на лицата, които нямат образователно равнище. За тях са затворени всякакви възможности за участие в мерките за включване на пазара на труда. До 2016 г. лицата, които не отговаряха на изискванията за минимално образователно равнище за придобиване на степен на професионална квалификация, бяха включвани в курсове по част от професия, получаваха знания и умения, както и възможност да започнат работа на база придобитите компетентности. След изменение и допълнение на ЗПОО – чл. 8, ал. 7 (Нова - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 01.08.2016 г.) тази възможност вече не съществува. В този смисъл, предлагаме да се разгледа възможността за разрешаване на проблема.

• Относно Законопроект № 46-154-01-18 от 28/07/2021г. за изменение и допълнение на Кодекс на труда, с вносители Деница Сачева и група народни представители:

Българската стопанска камара принципно подкрепя идеята за такива промени, но изразява следните бележки:

По §5 от Законопроекта: Считаме, че този текст може да намери място в Закона за насърчаване на заетостта, при условие че говорим за финансова подкрепа с цел запазване на заетостта. В случай че говорим за фиксирани разходи, съвсем няма място в КТ. Ако не говорим за извънредни обстоятелства, породени от извънредна епидемична обстановка и т.н., тези форсмажорни или обективни обстоятелства трябва да продължават някакъв по-продължителен период и да не зависят от волята на работодателя. В тази връзка, следва да се обърне внимание на отново на чл. 267.

По §6 (Допълнителна разпоредба) от Законопроекта: Не става ясно какво се има предвид.

С УВАЖЕНИЕ,

Добри Митрев

Председател на УС на БСК