ОТНОСНО АКТУАЛИЗАЦИЯТА НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ

ОТНОСНО:  Становище на БСК по Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., т. 3 от дневния ред на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), насрочено за 7 юни 2022 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВАСИЛЕВ,

Във връзка с насроченото за 7 юни 2022 г. заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество Ви представям позицията на Българската стопанска камара по Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗДБРБ):

Общи коментари:

1. Обещанието за реформи (предвидени и в Коалиционното споразумение), които да бъдат предложени чрез актуализация на Държавния бюджет, остава нереализирано. Разбираме извънредната геополитическа ситуация, предизвикана от военния конфликт в Украйна, която коренно измени политическия и обществен фокус. Това не означава, че националният ни дневен ред не е актуален. България повече от всякога се нуждае от амбициозна икономическа програма, която да насърчи инвестициите, да създаде среда на доверие (доколкото това е възможно в настоящата ситуация) и хоризонт за предприемачите. Амбициозните очаквания за насочване на средства в социалната сфера не могат да бъдат финансирани в дългосрочен план със заемни средства. За да може България да си позволи да прилага на практика социална подкрепа към уязвимите групи от обществото по устойчив начин, е необходима работеща икономика и конкурентоспособни предприятия, които да създават работни места с висока добавена стойност, осигуряващи високи доходи.
2. Очакванията ни са „актуализация“ на ЗДБРБ да бъде изключение и да се прилага само в изключителни случаи, а не ежегодна практика. В противен случай, във времена на реална рецесия няма да останат инструменти за бюджетна реакция. Същевременно, промяната на основни параметри, заложени във вече приетия годишен бюджет, с актуализацията на ЗДБРБ поставя бизнеса в ситуация на несигурност по отношение на планираните инвестиционни и оперативни разходи. Такъв е случаят, например, с предложението за премахване на прилагането от 01.07.2022 г. на намалената ставка на ДДС за доставки на бира и вино, като част от ресторантьорските и кетъринг услуги, която според настоящите текстове в ЗДДС следва да се прилага до края на текущата година. Представеният фискален ефект от мярката е незначителен, а същевременно, вече предизвика основателно напрежение в бранша. Тя засяга секторите, които все още не са се възстановили от Ковид-кризата и прилаганите ограничения на стопанската дейност.
3. Основна част от предвидени разходи са със социална насока. В същото време, почти липсват реални мерки, които да доведат до планирания в настоящия ЗДБРБ икономически растеж на БВП с 4.8%. Доколкото са предвидени мерки, насочени към бизнеса, те са свързани с намаляване на административната тежест, което подкрепяме и очакваме да са последователна политика на правителството, а не под формата на инцидентна „антикризисна“ мярка с временен характер.
4. Липсват адекватни мерки, които да решават основния икономически проблем – нарастващата инфлация. Социалната подкрепа в настоящия момент е важна, но сама по себе си не решава този проблем. Липсват мерки, които да доведат до намаление на излишното количество пари в обръщение, както и не откриваме мерки, които да водят до съществено нарастване на БВП с цел балансиране с достигнатото увеличение на паричната маса.
5. Не е намален бюджетният дефицит, при условие че се прогнозират допълнителни приходи. Също така, това е поредното легитимиране на бюджети с предвидени дефицити, което стартира от 2020 г. и което се превръща в обичайна практика. Увеличаването на различни социални плащания чрез бюджетни дефицити ще доведе до постоянно натрупване на дълг и, в дългосрочен период – до неизбежно увеличение на данъчната тежест. Лимитираният растеж на БВП не е достатъчен да компенсира превърналия се вече в практика бюджетен дефицит. В същото време, не откриваме информация за степента на изпълнение на капиталовата програма, заложена в настоящия бюджет.
6. Не става достатъчно ясно каква е ролята на финансирането, предвидено по НПВУ за 2022 г., при балансиране на бюджета и дали въпреки краткосрочния характер на това финансиране то не се използва за обосноваване на дългосрочното увеличаване на социалните разходи.
7. Изразяваме принципна подкрепа относно въвеждането на дългосрочен график от 4 години за поетапното повишаване на акцизните ставки на тютюневите изделия. Подходът и политиката за осигуряване на предвидимост и стабилност на бизнеса в дългосрочен план и в период на глобална криза с веригата на достави на една от най-силно регулираните индустрии, каквато е тютюневата индустрия, внасяща почти 12% от всички данъчни приходи в държавния бюджет, е добра практика, която се прилага от редица държави-членки. Предложените нови ставки осигуряват оптимално увеличение от около 10 лева на година, така че да не се допуска сътресение на пазара с увеличение на незаконната търговия, а от друга страна - се изпълняват целите на Директивата 2011/64/ЕС за защита на здравето на населението. Считаме, че увеличение с 10 лева на година, така че минималната акцизна ставка от 90 евро/1000 къса за цигарите, постигната в България от 1 януари 2018 г., да достигне до 110 евро/1000 къса за 4 години, е балансирано и оптимално увеличение – основа за бъдещите преговори на страната по прегледа на Директивата. Същевременно, срокът за влизане в сила на новите акцизни ставки за тютюневите изделия от 1 юли ще се окаже прекомерно кратък и недостатъчен за бизнеса и за митническата администрация за заявяване и регистриране на нови цени и би създал затруднения при планиране на производствата, логистиката и доставките на легални стоки на пазара. Това е така, тъй като принципно се предполага цените да се повишат при повишаване на акцизните ставки, което би отнело 2 месеца от момента на приемането на закона, осигуряващо пълна яснота за размера на акцизната ставка, и датата на влизането сила. С оглед на горното, предлагаме измененията на ЗАДС в тази част да влязат в сила от 1 октомври 2022 г.  
8. По отношение на акциза за наргилета подкрепяме предложенията на Българската наргиле асоциация, член на БСК, продуктът тютюн за наргиле да бъде обособен като отделен вид акцизна стока в ЗАДС, както е практиката в други европейски държави. Прилагаме предложенията към настоящото становище и се надяваме да бъдат отчетени от експертите на Министерство на финансите и да намерят отражение при внасянето на законопроекта в Народното събрание.
9. Заложените капиталови разходи от 8 млрд. лева в сега действащия ЗДБРБ 2022 г. не са преосмислени и прецизирани. Изминалите 6 месеца дадоха достатъчно време финансирането по тези разходи да бъде пренасочено към проекти, които биха дали най-висока добавена стойност. Подобен анализ не е оповестен публично, въпреки наличието на достатъчно време за изготвянето му.
10. Не виждаме стъпки в посока на заявеното намерени за оптимизиране числеността на държавната администрация. Напротив – предвижда се нарастване на разходите за персонал по КФП (консолидираната фискална програма). Нереалистично е при намаляване на населението, отчетено с последното национално преброяване през 2021 г., с 1 млн. души централната държавна администрация да е в същия размер като през 2011 г. (предходното национално преброяване). В допълнение се предполага, че през тези 10 години технологиите за предоставяне на публични услуги са напреднали и много от публичните услуги биха могли да се предоставят по електронен път, което би намалило и корупцията.
11. Липсват целенасочени мерки, които да решат трайно проблема с високите цени на енергията за небитови потребители. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ остава без възможност да бъде използван в тази насока. Мерките, предвиждащи намаление на акциза на електрическата енергия и природния газ, оценяваме като положителни, макар че част от тях но ще имат незначителен ефект върху бизнеса. Настояваме програмата за компенсиране, която действа към момента, да бъде финансово обезпечена до края на годината.
12. Освен бюджетния ефект, следва да бъде представен и анализ за прекия и косвен ефект върху засегнатите страни (граждани и бизнес) от предвидените мерки. Само по този начин може да бъде оценено потенциалното въздействие от предлаганите от правителството мерки.
13. Не е представен обоснован анализ и оценка как ще бъдат финансирани предложените мерки, въпреки че е представена оценка за общите ефекти от данъчните антикризисни мерки, които се прогнозира да влязат в сила от 01 юли 2022 г., в загуба на данъчни приходи от 530 млн. лв. и допълнителни разходи в размер на 1617 млн. лв. Липсва анализ и върху очаквания допълнителен ефект върху темпа на нарастване на инфлацията. Изготвянето на подобен анализ е изключително належащо, предвид негативните констатации в последния Конвергентен доклад на ЕЦБ и необходимостта от осигуряване на съответствие с критериите от Маастрихт, респ. – възможността България да поиска самостоятелна оценка през 2023 г. с оглед спазване на приетата целева дата за приемане на еврото – 1 януари 2024 г.
14. Мерките, предвидени за физически лица, трябва да бъдат фокусирани върху нуждаещите се, нискодоходни групи на обществото. Аргументът, че правителството не разполага с информация относно индивидуални данни за лицата, обект на социално подпомагане, и това е пречка за фокусиране на подкрепата, не отговаря на действителността. Информацията е налична в МТСП, НОИ и НАП. Това се потвърждава и от текстове в §14 от Преходните и заключителни разпоредби на представения ЗИД. Доколкото ресурсите са ограничени, от съществено значение е използването им да бъде максимално ефективно, вкл. и с цел на провеждане на антициклична, противодействаща на инфлацията политика.
15. За повечето предложения е посочен начален срок за прилагане на мярката, но не и докога ще се прилага. С оглед осигуряване на правна сигурност и предвидимост на бизнес средата, за всички мерки трябва да бъде посочен определен или определяем срок.
16. БСК поддържа становището, че политиката на непрекъснато повишаване на доходите в настоящата икономическа ситуация създава риск от спирала „увеличаване на доходи-цени“. За да се подкрепи покупателната способност на населението, е необходима проактивна политика за стимулиране на инвестициите и увеличаване на конкурентоспособността на компаниите. Социална подкрепа по устойчив начин е невъзможна без солидна икономическа основа.

Оценка на актуализираната макроикономическа прогноза

1. Цената на петрола тип Брент (щ.д./б) отново е подценена. В мотивите към бюджета и макроикономическата прогноза е заложена 100 (щ.д./б), фючърсите на международните борси показват, че до края на годината тя няма да падне под 110 (щ.д./б). Това е основен параметър на изграждане на ЗДБРБ и той не трябва да бъде подценяван. Подобна слабост отчетохме и при прогнозиране на цената на петрола и при обсъждането на действащия ЗДБРБ, когато беше прогнозирана нереалистична и занижена цена, за което БСК предупреди в изразено становище и даде точна прогноза за реалната цена.
2. Прогнозираният темп на нарастване на икономиката на ЕС е 2.7%, колкото е прогнозираният темп на нарастване на българската икономика - 2.9%. Това показва, че нещо не е наред с българската икономическа политика, защото игнорира ефекта на бета-конвергенция, т.е. държавите които тръгват от по-ниско изходно равнище имат възможност да нарастват с много по-високи темпове.
3. Прогнозираният от правителството темп на нарастване на БВП е 2.9%. В същото време, ЕК в своята пролетна макроикономическа прогноза дава 2.1%. Множество международни институции потвърждават прогнозата на ЕК. А Standard & Poor's дори предвижда само 1.6%. Съществените различия от прогнозата на ЕК могат да доведат до нереалистично оптимистична оценка на бюджетния дефицит и, впоследствие – до неговото значително увеличение над стойностите на настоящите разчети. Следва да се има предвид, че основаването на прогнозата на данните от първото тримесечие не отчита реалните ефекти от войната в Украйна.
4. Планираното увеличение на брутното образуване на основен капитал е нереалистично високо - 5.5 %. То се обосновава основно с държавни разходи, които могат да не бъдат направени, заради проблеми в тръжни и други публични процедури. В същото време, бизнесът поема ефекта от увеличените цени на суровините чрез отлагане на инвестиционните разходи, за да предлага на крайните потребители на конкурентни цени.
5. Преките чуждестранни инвестиции отново са прогнозирани на ниско ниво - 2.4% от БВП.
6. Салдото по текущата сметка и търговския баланс се влошава, което поставя под съмнение повишения размер на разходите за социални мерки. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс се увеличава до 2.4% от прогнозния БВП, което предполага преосмисляне на заложените разходи.
7. Компенсациите на един нает (9.2) са предвидени да нарастват със същия темп, както при растеж на БВП от 4.2% за 2021 г., при условие че за тази година е ревизиран на 2.9%. Това е нереалистично.
8. Учудващо е изречението от мотивите към бюджета (стр.7): „Привлечените депозити в банковата система ще продължат да нарастват с относително високи темпове до края на 2022 г., отчитайки завишената несигурност, но растежът им леко ще се забави. Очакванията са в края на 2022 г. паричното предлагане да забави годишното си нарастване до 10,3 на сто.“

Не става ясно, как при сегашните почти нулеви лихвени проценти ще нарастват бързо депозитите в банковата система и следствие на това дори инфлацията ще намалее.

9. Прогнозата за увеличение на данъчните приходи не е подробно мотивирана с ефектите от предложените мерки върху приходите по отделните данъци. Ефектите от антикризисните мерки са разнопосочни, като част от тях водят до загуби на данъчни приходи. Промяната в макрорамката е твърде общо анализирана в мотивите към бюджета - за да се обоснове представеното увеличение на данъчните приходи.
10. Със законопроекта е предложено увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г., от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв., като допълнително набраните средства ще послужат за префинансиране по падежиращия държавен дълг в началото на следващата година. Не става ясно защо, след като има нужда от обслужване на външния дълг, това не става за сметка на другите разходи, а става за сметка на трупането на нов дълг, който само се рефинансира.
11. Поддържаме вече изразената позиция на предходното заседание на НСТС по отношение на предложените антикризисни мерки, влизащи в сила от 01 юли 2022 г., и съответно – от 01 октомври 2022 г.[1]

С УВАЖЕНИЕ, 

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

_________________

[1] https://www.bia-bg.com/standpoint/view/30269/