ОТНОСНО ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА ОТПАДЪЦИТЕ ОТ ОБУВКИ И ТЕКСТИЛ

ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за отпадъците от обувки и текстил

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАМФИЛОВА-БЛАГОВА,

Българската стопанска камара, като представителна организация на работодателите в страната, изразява своята позиция във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за отпадъците от обувки и текстил.

Първо. Считаме, че е крайно наложителна промяна в практиката на МОСВ за публикуване на важни актове около празнични и ваканционни дни. Така голяма част от заинтересованите страни на практика пропускат сроковете за изразяване на позициите си и представяне на варианти за подобряване на процесите. С публикуването на проекта на постановление на 18 юли, голяма част както от неправителствените организации, така и бизнесът и гражданите са в годишен отпуск и не следят предлаганите промени в нормативните актове.

Второ. Въпреки че в случая е представен обемен доклад за оценка на въздействието на предлаганата Наредба, той е окончателно представен пред МОСВ през април 2019 г. и на практика не отразява значителните изменения в икономическата, социалната и бизнес средата за последните 3 години. Изводите, направени в този доклад, не отчитат пандемичните промени, както и енергийната, финансовата и политическата ситуация в страната и света. Освен това, от доклада става ясно, че информацията за количеството на отпадъците от обувки и текстил, образувани от бита, към които е насочена Наредбата, се извлича единствено от морфологията на битовите отпадъци, която е от 2012 година. От публикуваните данни в Евростат за страната са посочени 1600 тона образувани текстилни отпадъци от бита за 2018 година, което доста се различава от посоченото в доклада. Считаме, че като се използват, надяваме се, вече надеждни данни от НИСО, би могло да се оцени точно количеството събирани за година текстилни отпадъци от бизнеса и населението. Освен това, натрупаният опит и данни от работата на няколко фирми от Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба показва, че при наличието на съдове за разделно събиране на текстил, отпадъците по-често попадат в тях, отколкото в съдовете за смесени битови отпадъци. Ето защо считаме, че МОСВ следва да направи критичен преглед на доклада за оценка на въздействието и да дискутира проблемите за рециклирането и оползотворяването на текстилните отпадъци с лицата, които извършват тези дейности и финансират дейността си с приходите от реализация на дрехи за повторна употреба, текстил за използване в индустрията, преработване, енергийно оползотворяване и др.

Трето. В доклада е отчетено, че значителна част от заинтересованите страни не подкрепят създаването на организации по оползотворяване, а начините за разделно събиране, описани в Наредбата, са чрез индивидуални или колективни системи. Пренебрегнат е опитът, който имат редица страни, като събиране от врата на врата, специализирани пунктове (които са факт у нас) и кампании на общини, НПО и бизнес. Не бива да се забравя, че събирането от врата на врата придобива все по-широко приложение от общините, а и в случая с текстилните отпадъци може да бъде създадена специална общинска услуга, така както се практикува с обемните битови отпадъци – мебели и др. Събраните отпадъци следва да бъдат предавани на организации, които преработват текстилни отпадъци и имат съответните разрешителни за дейността. Същият е случаят и с кампанийното събиране.

Четвърто. Определянето на продуктова такса и, заедно с това, създаването на ООп на практика създава допълнително административно звено във вече съществуващата бизнес среда, което няма да допринесе до значително качествено подобряване на управлението на отпадъците от текстил. Що се отнася до продуктовата такса (или възнаграждението за ООп), тя следва да покрива разходите за дейностите по разделно събиране, преработване и оползотворяване на организациите, заети с тези дейности (за които няма данни в доклада). Както беше отчетено по-горе, тези организации и сега работят, без да имат допълнително финансиране. Затова таксата следва да покрива разходите за дейностите, които нямат добавена стойност и те трябва да бъдат внимателно определени. От друга страна, акумулирането на финансов ресурс от продуктовата такса, плащана от крайния потребител (замърсител) в ООп ще доведе до нелоялна конкуренция между участниците на пазара. Наред с това, размерът на таксата следва да е съразмерен на целите, които трябва да се постигнат чрез въвеждането им, да не е прекомерен и да бъде икономически обоснован.

Пето. Представената цялостна предварителна оценка не обсъжда всички възможни инструменти, предвидени в Директивата за постигане целите на последната, а немотивирано и тенденциозно обосновава само един – въвеждане на продуктова такса. Освен това, тази оценка не съответства на изискванията на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието.

Шесто. Изключително важно е да се отбележи, че в Закона за управление на отпадъците изрично е посочено, че лицата, пускащи на пазара текстил и обувки за повторна употреба, са извън обхвата на лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, които отговарят за разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели (чл. 14, ал.15 ЗУО). В Наредбата, обаче, за текстила втора употреба има определена продуктова такса. За да се отстрани това противоречие, текстилът и обувките втора употреба следва да бъдат извън обхвата на наредбата.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Предвид посоченото, считаме, че МОСВ следва да направи подробен анализ на финансовата и екологичната ефективност от функционирането на ООп в различните продуктови групи, за да се оцени както спецификата на текстила, така и подходите за управлението на текстилните отпадъци. Следва да се отчете, че в сектора на пускащите на пазара текстилни изделия и в преработката на текстилните отпадъци работят иновативни и високо технологични компании и ще бъде важно за постигането на високите цели да бъде използван в максимална степен опита им.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК