БСК НЕ ПОДКРЕПЯ ПРОЕКТА ЗА ПРОМЕНИ В КТ, ВЪВЕЖДАЩ АВТОМАТИЗЪМ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА МРЗ

ОТНОСНО:  Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 48-254-01-27/21.10.2022, внесен от Корнелия Нинова и гр. н.п.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

На първо място, благодарим за поканата да изразим становище по внесения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

Законопроектът предлага въвеждане на автоматизъм при определяне на размера на минималната работна заплата (МРЗ) в две направления:

1. Чрез определяне на фиксирано съотношение между МРЗ за страната в размер на не по-малко от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната.
2. Чрез определяне на периодичност на определянето на размера на МРЗ – а именно, това да се случва всяка календарна година в срок до 31 октомври на текущата календарна година.

В мотивите към законопроекта се излагат съображения за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директивата за адекватни минимални работни заплати[1] (ОВ L 275/25.10.2022 г.)

Като работодателска организация с над 42-годишна история, пряк участник в изграждането на системата за социално партньорство в България, в т.ч. на първите регионални и браншови работодателски организации, и стартиране на колективното трудово договаряне на браншово и фирмено ниво, Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) категорично се противопоставя на подобен подход за определяне на МРЗ.

За да обосновем позицията си, намираме за полезно да се разгледа накратко генезиса и развитието на начина на определяне на работните заплати, в това число и на МРЗ, провокирани от прехода от планова към пазарна икономика.

Промяната в начина на определяне на МРЗ се корени в далечната 1991 г., когато въз основа на Споразумението за запазване на социалния мир, подписано от правителството, КНСБ, КТ Подкрепа и 6 организации на работодателите, сред които и Българската стопанска камара, министърът на труда г-жа Емилия Масларова със свой доклад внася в Министерския съвет проект на Постановление за преминаване към договаряне на работната заплата. В доклада подробно се описва необходимостта от смяна на цялата система на заплащане, възприемане на нови принципи, подходи, правила и изисквания за определяне равнището и динамиката на работната заплата. Тогава, въз основа на консултации с експерти на Международната организация на труда, Международния валутен фонд и Световната банка, се приема Наредбата за договаряне на работната заплата (която формално не е отменена и до днес). Предложението почива на принципа, че договарянето на работната заплата се основава на социалното партньорство между правителството, представителните организации на работниците и служителите, и на работодателите за определяне на размера на работната заплата и механизмите за нейното изменение и намиране на израз в сключването на съответни споразумения и колективни договори за това. Основна цел на договарянето е „да съгласуват интересите на страните“. Предлага се колективното договаряне на работната заплата да се провежда на две основни равнища:

• Национално – между Правителството и представителните национални организации на синдикатите и работодателите;
• в предприятието или организацията – между съответния работодател и представителните организации на синдикатите.
• По искане на страните, колективно договаряне на работната заплата може да се извършва по отрасли или браншове и по общини и региони.
• На национално равнище се предлага да се обсъждат и договарят най-общите въпроси на работната заплата, като:
• Начините, принципите и процедурите за определяне на МРЗ за страната, както и основанията, редът и условията за нейното изменение;
• Размерът на минималната часова (дневна или месечна) работна заплата за страната;
• Видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и обезщетения и др. под.

По размера на МРЗ:

Още през 1991 г. се отчита значението на МРЗ и за системите на социално осигуряване и социално подпомагане. Застъпва се тезата, че „една икономически и социално необосновано ниска МРЗ за страната може да стане източник на социално напрежение, а необосновано високата МРЗ може да взриви социалните фондове, да разстрои организацията на работната заплата и да стимулира необосновано инфлацията и безработицата“. МРЗ се третира като „най-ниското трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа, която трябва да осигури съществуването на работника, допълвано, ако е целесъобразно, от всички други средства за социална защита.“ Още тогава са възприети критериите от Конвенция 131 МОТ, (която България ратифицира десетилетия по-късно), които следва да бъдат отчитани едновременно: „потребностите на трудещите се и на техните семейства; стойността на живота и измененията в нея; общото равнище на работната заплата в страната; системата на социално подпомагане; равнището на живот на другите социални групи; икономическите фактори, вкл. изискванията за икономическото развитие на страната, равнището на производителността на труда и поддържането на целесъобразно равнище на заетостта“.

Конкретният размер на МРЗ се определя и приема от Министерския съвет след договаряне между Правителството, синдикатите и работодателите за период не по-малък от една година. МРЗ се изменя от Министерския съвет след договаряне между социалните партньори при съществени изменения в критериите за определяне на нейния размер или по искане на една от страните.

Този подход, за съжаление, е изоставен с приемане на измененията в Кодекса на труда през 1992 г., като тристранното сътрудничество претърпява редица „спадове“ и „възходи“. Тогава се въвежда цял корпус от правни норми, регламентиращи органите на тристранното сътрудничество и колективното трудово преговаряне.

След измененията през 1992 г. чл. 244 КТ гласи, че „Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната“. Впоследствие законодателно се укрепва фигурата на Националния съвет за тристранно сътрудничество, където размерът на МРЗ само се консултира със социалните партньори, но не се договаря между социалните партньори.

Този подход донякъде обяснява равнището и липсата на развити традиции за договаряне на работните заплати в частния сектор. Работодателите от години настояват за определяне на ясни критерии за определяне на размера на МРЗ. През последните няколко години социалните партньори направиха опит да договорят тристранно критерии за определяне на МРЗ, но тези опити, за съжаление, не достигнаха до реален резултат. Донякъде роля в тази посока изигра и законодателната инициатива на ЕК за директива в областта на МРЗ.

30 години по-късно темата отново е на дневен ред! Причина за това е приемането на Директивата за адекватни минимални работни заплати. Една от целите на директивата е именно насърчаване на колективното преговаряне.

Очаквано, темата по определянето на МРЗ е съществена за социалните партньори. Общото им виждане по прилагането на директивата е изложено в анализ на Икономическия и социален съвет на България на тема „Работните заплати в България – изводи и препоръки“, приет на 24.10.2022 г., в изпълнение на решение № 232 на Министерския съвет, където ясно са откроени вижданията на работодателските и синдикалните организации. На първо място, обаче, следва да се подчертае, че с оглед планиране на процеса на прилагане на директивата, социалните партньори настояват за сформиране на работна група с тяхно участие, която да изготви доклад за необходимите правно-организационни действия и тяхното финансово осигуряване. Необходим е анализ на действащата законова и подзаконова нормативна уредба, в т.ч. и с оглед информационното обезпечаване на покритието на колективните трудови договори.

Доколкото в общественото пространство се спекулира, че с Директивата за адекватни минимални работни заплати (Директивата) държавите-членки се задължават да определят МРЗ в размер не по-малко от 50% от средната работна заплата, което е намерило отражение и в разглеждания законопроект, си позволяваме да маркираме някои основни елементи на директивата:

1. Директивата създава рамка за адекватност на законоустановените минимални работни заплати (ЗУМРЗ) и насърчаване на колективното преговаряне за определяне на заплати;
2. Тя дава легална дефиниция на някои понятия, като: „минимална работна заплата“ и „покритие на колективните трудови договори“ (чл. 3)
3. Държавите-членки, в които има ЗУМРЗ, трябва да приемат процедура за определяне и актуализиране на МРЗ. Процедурата трябва да е съобразена с ясно дефинирани критерии, допринасящи за адекватността на ЗУМРЗ. Държавите членки трябва да дефинират тези критерии в съответствие с националните си практики или чрез промяна в съответното законодателство, или чрез решение на компетентния орган, или чрез тристранни споразумения (чл. 5)
4. Националните критерии обхващат следните елементи:
   • покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се взема предвид издръжката на живота;
   • общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
   • темпа на растеж на работните заплати;
   • дългосрочните равнища и развитието на националната производителност.
5. Държавите-членки използват ориентировъчни референтни стойности, от които да се ръководят при своята оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. За тази цел те могат да използват ориентировъчни референтни стойности, които обикновено се използват на международно равнище, например, 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата, и/или ориентировъчни референтни стойности, използвани на национално равнище.
6. Държавите-членки въвеждат необходимите мерки, за да осигурят участието на социалните партньори в определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати по своевременен и ефективен начин, който предвижда тяхното доброволно участие в разискванията през целия процес на вземане на решения, по-специално – във връзка с:
   • избора и прилагането на критериите за определяне на равнището на законоустановената минимална работна заплата и за установяване на формула за автоматично индексиране и за нейното изменение, ако такава формула вече съществува;
   • избора и прилагането на ориентировъчните референтни стойности, за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати;
   • актуализациите на законоустановените минимални работни заплати (чл. 7)

По наше мнение, предлаганият законопроект:

А. Противоречи на изискванията на Директивата, тъй като:

• изключва социалните партньори от процедурата за избор и прилагане на критерии за определяне на равнището на МРЗ;
• изключва социалните партньори от процедурата за избор и прилагане на ориентировъчните референтни стойности за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати.

Б. Ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос.

В. Напълно елиминира всички останали национални критерии, които следва да се дефинират по смисъла на чл. 5 от Директивата, както и по смисъла на Конвенция 131 на МОТ.

Поради горните причини, предлагаме Народното събрание да не подкрепи законопроект № 48-254-01-27/21.10.2022 за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Корнелия Нинова и гр. н.п.

Българската стопанска камара заявява готовността си да инициира разговори със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда в случай на реализиране на тази или подобни законодателни инициативи, които тотално подменят целите и духа на директивата и международните стандарти в областта, подкопават и обезсмислят социалния диалог.

Оставаме на разположение за участие във всички дискусии по темата.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС

[1] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32022L2041&from=BG