ОТНОСНО ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАН ИНТЕГРИРАН ПЛАН В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И КЛИМАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2021-2030 Г.

ОТНОСНО: Проект на актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. публикуван за обществено обсъждане със срок до 22.01.2024 г. (ИНПЕК)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАДЕВ,

Българската стопанска камара (БСК) изразява отново подкрепа за изпълнение на стратегията на ЕС за декарбонизация. На национално ниво тя следва да бъде обвързана с адекватни секторни политики и мерки за устойчивост, гъвкавост на енергийната система и предвидимост за бизнеса, пълно отчитане на националните особености, вкл. намалението на емисии на ПГ от 1988 г., по което България се нарежда между глобалните лидери, както и изпълнение на дългосрочните национални цели за ускорено сближаване на производителността и доходите към средните равнища на ЕС-27.

Това налага предприемане на спешни промени в методологичната основа и ново моделиране на основните очаквания и сценарии за развитие (БВП, численост на населението, прогнози за енергийно потребление в основните сектори – бит, транспорт, индустрия и други ключови параметри), спрямо представената от България рамка за ср. год. ръст на БВП по референтните сценарии на ЕК към 2020 г. от 1,017% (1,019% за ЕС 27)[1] и 1,3% за периода 2024-2030 г., по оценките на основния модел E3-Modelling по лятната макроикономическа прогноза на ЕК от 2022 г.[2]

БСК е изразявала многократно тези принципни позиции, вкл. в становища по проекта на Национална енергийна стратегия от 2011 г., при изготвянето на т.нар. Карта за климатична неутралност от Комисията за енергиен преход към Съвета по т. нар. Европейска зелена „сделка“ и др. На 08.11.2023 г. беше представена и последната ни позиция по проекта на отговор на запитване на ЕК - EUP (2023) 10561 за непредставен проект на Актуализиран интегриран национален план в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г. пред РГ 20 Околна среда към Съвета по европейски въпроси, в която МЕ има свои представители.

1. На стр. 19 е отбелязано, че планът е разработен при предварителни „основни допускания и стратегически цели“, вкл.:

„Макроикономически растеж и секторна добавена стойност, проектиращи съответния растеж на търсенето и предлагането на енергия.“

…

Интегриран подход за моделиране на използваната енергията, развитие на икономиката и околната среда, основани на исторически данни и прогнози, насочени към отразяване на възможно най-реалистично развитие на икономиката и обществото на страната.“

Бележките под линия към Списъка на параметрите и променливите за докладване в раздел Б от националните планове (стр. 245 „Част 2“ на Плана) също реферират към указанията на ЕК за ИНПЕК на държавите-членки на ЕС27. Конкретно за Плана, обхващащ периода 2021-2030 г., за всеки параметър в списъка в раздели 4 и 5, вкл. население, БВП, брутна добавена стойност по сектори (вкл. основни промишлени сектори, строителство, услуги и селско стопанство), следва да се докладват тенденциите за годините от 2005 до 2040 (по целесъобразност, от 2005 до 2050 г.), вкл. за 2030 г. с петгодишен интервал. Указват се и параметри, основани на външни допускания и се сравняват с резултатите от моделиране, като всички прогнози следва да се извършват въз основа на постоянни цени (за базови цени се вземат цените от 2016 г.).

Независимо от това, след внимателен преглед на Плана не откриваме изискваните от ЕК исторически и прогнозни данни за ръст на БВП, на чиято основа са изготвени основните прогнози за брутно и крайно енергийно потребление на национално и секторно ниво и други производни ключови параметри на енергийния сектор и национален енергиен баланс до 2030 г.

2. Относно числеността на населението, цитираните референтни сценарии на ЕК предвиждат общо намаление от 0,6% за България (- 13,14% по последните прогнози на НСИ) и нарастване от 0,3% за ЕС27 за същия период.

В съответствие с целите на НПР 2030 (вж. стр. 4, Прил. 1 „Визия, цели и приоритети на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030“), към 2030 г. България следва да достигне 75% от средното за ЕС ниво на БВП на човек от нас. по ППС при изходно равнище за 2022 г. от 62%.

Това предполага възприемане на стратегия на енергийно развитие и конвергенция на националната производителност и доходи, основани изключително върху бързо намаляващо население, вместо на ускорен икономически растеж, изпреварващ поне два пъти този на ЕС27. На този сценарий съответства и възприетият пасивен подход в Плана към енергийното потребление, обновяването и инвестиции в нови мощности в сектора до 2030 г., респ. изключително занижени цели на актуализирания ИНПЕК  (стр. 22-23), в т.ч.:

„- Намаляване на първичното енергийно потребление, спрямо референтния сценарии 2020 - 12.1%

- Намаляване на крайното енергийно потребление на енергия, спрямо референтния сценарии 2020 - 11.1%

- Първично потребление на енергия - 16 259 ktoe

- Крайно потребление на енергия - 10 276 ktoe“

Следва да се отчете обстоятелството, че референтният сценарий на ЕК - 2020 фиксира 15 600 ktoe за първичното и 10 000 ktoe за крайното потребление на енергия. В тази връзка е необходимо да се уточни целта крайно енергийно потребление за 2030 г., която би следвало да възлезе на 8476,7 ktoe, изчислена от представените целеви намаления (стр. 50 и стр. 119). Това представлява намаление от над 15% спрямо прогнозната стойност на референтния сценарий на ЕК 2020 г., а не отбелязаното целево намаление от 11,1% на стр. 23 на Плана.

Последните данни на НСИ за крайното и енергийното потребление през периода 2017-2022 г., представени по-долу, аргументират по категоричен начин извода, че Планът налага изключително рестриктивен подход към развитието на енергийния сектор и енергийното потребление, като  поставя под заплаха бъдещото национално икономическо и социално развитие и задълбочава продължаващия демографски колапс.

3. На стр. 186 във фиг. 19 следва да се добавят емисиите на ПГ за 1988 и 1989 г. в съответствие с наименованието на графиката, като се отбележи значителното намаление от над 20% на емисиите на ПГ през 1990 г. спрямо приетата за България за базова 1988 г. по Протокола от Киото. Следва да се подчертае, че това намаление, както и свързаната с него заплатена висока икономическа и социална цена се игнорирана по недопустим начин, както при изготвянето на референтните сценарии, така и в политиките и основните правни документи на ЕС за декарбонизация и климатична неутралност.  

Същата бележка е валидна за пропуснатите 1988 и 1989 г. в графиката (фиг. 24) на стр. 193.

На тази основа предлагаме:

А. Планът да включи в експлицитен вид всички основни исторически данни и прогнозни параметри, сценарии и прогнози и ясно представен използван методологичен апарат, в съответствие с указанията на ЕК, представени в Част втора (стр. 245).

Б. Следва да бъде формулиран и осъществен по ясен и категоричен начин подход за актуализиране на ИНПЕК, на основата на ново моделиране, очаквания и амбициозни сценарии за развитие спрямо представената до този момент основна макроикономическа рамка от Министерството на финансите за целите на изготвянето на Доклада за стареенето на ЕК и референтните сценарии на ЕК по модела PRIMES (E3-Modelling), вкл. чрез завишаване на прогнозата за ср. год. ръст на БВП на България до 2030 г. от минимум 2,0%.

За сравнение, за Естония е заложен ср. год. ръст на БВП до 2030 г. от над 2,6%, Унгария 2,5%, Латвия 1,9%, Литва над 1,6 %, Полша 2,3%, Румъния 2,9%, Словения 2,4%.[3]  

В. На тази основа следва да се преразгледат и преработят всички основни предварителни допускания, сценарии за развитие, прогнози за енергийно потребление, енергийна и въглеродна интензивност, вкл. на национално и секторно ниво, енергийна ефективност, енергиен микс (мощности, производство и потребление), дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление, дългосрочен енергиен баланс и др.

Г. При необходимост следва да инициират промени в цитираните основни стратегически и секторни документи, предвидени мерки и стимули в отделните области на политики (стр. 18-19) за да бъдат синхронизирани с по-амбициозни цели (НПР 2030) за конвергенция към средните нива на производителност и доходи в ЕС 27.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

***

[1] Виж https://energy.ec.europa.eu/data-and-analysis/energy-modelling/eu-reference-scenario-2020_en

[2] Вж: E3-Modelling estimates based on the DG Economic and Financial Affairs’ summer forecast for 2022 and 2021 cited in „Fit for 55 climate package: Impact on EU employment by 2030“. Eurofound (2023). p 45-46.

[3] Вж: E3-Modelling estimates based on the DG Economic and Financial Affairs’ summer forecast for 2022 and 2021 cited in „Fit for 55 climate package: Impact on EU employment by 2030“. Eurofound (2023). p 45-46.