10.10.2024

Изх. №04-00-2/ 10.10.2024 г.

 

 

ДО

Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ
СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

 

ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2025 г., внесен от министъра на труда и социалната политика, т.1 от дневния ред на заседанието на НСТС, насрочено за 11.10.2024г.

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТКОВА,

Българска стопанска камара-съюз на българския бизнес (БСК) не подкрепя предложението за минимална работна заплата (МРЗ) за страната от 1 януари 2025 г. в размер на 1077 лв. за пълен работен месец и на минималната часова работна заплата 6,49 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица, поради следните аргументи:

  1. Несъответствие на разпоредбата на чл. 244 на КТ с изискванията на  Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (Директивата)

Независимо, че към датата на разглеждане на постановлението все още не е изтекъл срокът за транспониране на Директивата в националното законодателство, то към 1 януари 2025 г. България вече ще е в нарушение. Известни са многократно заявяваните съображения на БСК за несъответствие на националното ни законодателство в областта на определяне на МРЗ с Директивата, която задължава държавите-членки да имат ясно определени национални критерии, включващи най-малко следните елементи:

а) покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се взема предвид издръжката на живота;

б) общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение;

в) темп на растеж на работните заплати;

г) дългосрочните равнища и развитието на националната производителност

В ход са дискусиите как тези национални критерии да бъдат приложени в българското законодателство, като се съобразят националните социално-икономически условия.

  1. Несъответствие на разпоредбата на чл. 244 с Конвенция 131 от 1970 г. на Международната организация на труда (ратифицирана от България, ДВ. бр.12/2018 г.)

Разпоредбата на чл.244 от Кодекса на труда влиза в противоречие с чл.3, б.“Б“ от Конвенция 131 от 1970 г. на Международната организация на труда. В чл.244 от Кодекса на труда по никакъв начин не се отчитат: „икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост“.

Напомняме, че съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Предлагаме размерът на МРЗ да не бъде променян до съгласуване на механизъм за определяне на МРЗ, съответстващ на европейското и международното законодателство, по което България има правно обвързващи ангажименти.

 

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

 

 

 


Относно проект на ПМС за размер на МРЗ от 1 януари 2025 г.
Добави мнение