ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ПМС ЗА РАЗМЕР НА МРЗ ОТ 1 ЯНУАРИ 2025 Г.
Изх. №04-00-2/ 10.10.2024 г. |
|
ДО Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, |
ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2025 г., внесен от министъра на труда и социалната политика, т.1 от дневния ред на заседанието на НСТС, насрочено за 11.10.2024г.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТКОВА,
Българска стопанска камара-съюз на българския бизнес (БСК) не подкрепя предложението за минимална работна заплата (МРЗ) за страната от 1 януари 2025 г. в размер на 1077 лв. за пълен работен месец и на минималната часова работна заплата 6,49 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица, поради следните аргументи:
- Несъответствие на разпоредбата на чл. 244 на КТ с изискванията на Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (Директивата)
Независимо, че към датата на разглеждане на постановлението все още не е изтекъл срокът за транспониране на Директивата в националното законодателство, то към 1 януари 2025 г. България вече ще е в нарушение. Известни са многократно заявяваните съображения на БСК за несъответствие на националното ни законодателство в областта на определяне на МРЗ с Директивата, която задължава държавите-членки да имат ясно определени национални критерии, включващи най-малко следните елементи:
а) покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се взема предвид издръжката на живота;
б) общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
в) темп на растеж на работните заплати;
г) дългосрочните равнища и развитието на националната производителност
В ход са дискусиите как тези национални критерии да бъдат приложени в българското законодателство, като се съобразят националните социално-икономически условия.
- Несъответствие на разпоредбата на чл. 244 с Конвенция 131 от 1970 г. на Международната организация на труда (ратифицирана от България, ДВ. бр.12/2018 г.)
Разпоредбата на чл.244 от Кодекса на труда влиза в противоречие с чл.3, б.“Б“ от Конвенция 131 от 1970 г. на Международната организация на труда. В чл.244 от Кодекса на труда по никакъв начин не се отчитат: „икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост“.
Напомняме, че съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Предлагаме размерът на МРЗ да не бъде променян до съгласуване на механизъм за определяне на МРЗ, съответстващ на европейското и международното законодателство, по което България има правно обвързващи ангажименти.
С УВАЖЕНИЕ,
ДОБРИ МИТРЕВ
Председател на УС на БСК