ОТНОСНО ПРОЕКТ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ЦИФРОВА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2026–2030Г.

СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА

ОТНОСНО: Проект на Стратегия за цифрова трансформация на Република България 2026–2030г.

ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Този проект на стратегия за цифрова трансформация се предлага във време, когато дигиталната трансформация отдавна се е превърнала в най-ключовия елемент от общата икономическа трансформация и глобалното позициониране на България в дългосрочен план. Ускореното развитие на изкуствения интелект и квантовите изчисления трансформира всички сектори, като нито една сфера на обществения живот не остава незасегната. Успешната цифрова трансформация е процес на стратегическо преосмисляне на всички икономически и социални политики, а не само проблем на използване на ново технологично решение. Европейската и световната икономика се намират на кръстопът – да възприемат широко и отговорно новите цифрови технологии, което би означавало нова епоха на растеж, иновации и благосъстояние, или да подценят промяната, рискувайки да загубят конкурентоспособност и благоденствие.

Внедряването на новите пробивни технологии и, в частност – на изкуствен интелект, е в пряка корелация с технологичния суверенитет и предопределя икономическия просперитет на страната за период, много по-дългосрочен и простиращ се далеч отвъд 2030 г. Ето защо мерките и стратегическите решения днес относно подкрепата на технологичния напредък и привличането на технологични таланти са от ключово значение за цялостното икономическо развитие на страната за следващите 50-60 години.

Българската стопанска камара счита, че Проектът на Стратегия за цифрова трансформация на Република България 2026–2030г. поставя амбициозна визия и цели, които като цяло съответстват на необходимата посока и се вписват в общата европейска стратегическа рамка. Положително е признаването на необходимостта от технологична неутралност и иновационна свобода. От друга страна липсва механизъм за реализация на принципите за еднократност и цифрово по подразбиране.

Формално е разработен разделът за наблюдение и контрол, като не е ясно как ще се гарантира независимост на оценката, какви ще бъдат механизмите за корекция при отклонения, как ще се ангажират заинтересованите страни. Тези слабости могат да се преодолеят частично чрез създаване на публичен панел за наблюдение с представителите на бизнеса, академичните и граждански организации.

Трябва да се отбележи обаче, че периодът от пет години на документа е прекалено кратък и, поради тази причина, той има по-скоро оперативен, а не стратегически характер.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ: СИГУРНА, УСТОЙЧИВА И НАДЕЖДНА ЦИФРОВА ИНФРАСТРУКТУРА

БСК отчита, че продължаващите и заложени в документа усилия относно осигуряването на свързаност и изграждане на капацитет за квантови комуникации и развитие на микроелектрониката са необходими и добре дефинирани.

В същото време, трябва да се отчете и нарастващото значение на инфраструктурата, необходима за поддържането на големи данни. Ефективността на системите за изкуствен интелект пряко зависи от качеството и количеството на данните. Първоначалните инвестиции в адекватна инфраструктура за съхранение и обработка на големи данни са високи, но дългосрочната възвръщаемост на инвестицията се очаква да надхвърли значително първоначалните разходи, особено с намаляване на цената за съхранение и обработка на данни с течение на времето. Ето защо е необходимо залагането на мерки, свързани с изграждането на такава инфраструктура.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ: МОДЕРЕН, ЕФЕКТИВЕН И ОРИЕНТИРАН КЪМ ЧОВЕКА ПУБЛИЧЕН СЕКТОР

Правят впечатление добре дефинираните мерки по оперативни цели 2, 3 и 4 за сектори правосъдие, здравеопазване, култура.

На този фон, оскъдната, да не кажем почти изцяло липсваща визия за цифрова трансформация на сектор образование е дълбоко притеснителна.

На стр. 53 от Аналитичния доклад за състоянието на цифровата трансформация в Р България до 2025г., придружаващ Проекта на стратегия, е посочено:

„През следващите години основен приоритет на активната политика на пазара на труда ще бъде инвестиране в изграждане и развитие на уменията на бъдещето, повишаване на квалификацията и преквалификация на работна сила в съответствие с новите потребности на пазара на труда, с акцент към развитие на цифровите умения на работната сила.“

Въпреки тази идентифицирана необходимост от инвестиции в умения на бъдещето, отсъствието на мерки в Проекта на стратегия и свеждането на сектор образование единствено до дигитализация на висшите училища и поощряване създаването и ползването на отворени електронни образователни ресурси е изненадващо неадекватна. Политиките в областта на цифровата трансформация на образованието и пазара на труда могат да позиционират страната ни сред регионалните лидери и този шанс не трябва да бъде пропускан. При разработката на водещи модели на изкуствен интелект човешката експертиза ще остане незаменима. Предприятията ще трябва да планират значителни инвестиции в човешки капитал, но не може да се разчита единствено и само на частния сектор да коригира дефицитите в този сектор, още повече че необходимите умения трябва да се развиват от ранна детска възраст, тъй като при навлизането на пазара на труда този процес се оскъпява значително и отклонява инвестиции, които иначе биха отишли за растеж и експанзия на предприятията. Това води след себе си до пропуснати огромни икономически ползи за страната. Най-големи икономически ползи ще имат държавите, които трансформират своите образователни системи по начин, който отговаря на търсенето на конкретни умения на пазара на труда, свързани с използването на новите технологии.

По отношение на сектор околна среда трябва да се има предвид, че инвестициите в иновативни цифрови решения и цялостна система за управление на електронните отпадъци са необходими, доколкото е-отпадъците съдържат ценни ресурси, които са ключови за развитието на новите цифрови технологии. Икономическата ефективност от по-широкото използване на изкуствен интелект и съпровождащата я ускорена употреба на все по-нови електронни устройства е в пряка зависимост от иновациите и намирането на устойчиви екологосъобразни решения и технологии за рециклиране на излезлите от употреба устройства, особено по отношение извличането на ценните елементи, вложени в тяхното производство. Обезпечаването на тези процеси с подходящи цифрови решения за управление е от ключово значение за ефективността на използване на тези ресурси.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ: ИНТЕЛИГЕНТЕН И КОНКУРЕНТЕН БИЗНЕС, ОСНОВАН НА ДАННИ И ЦИФРОВИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ

Подкрепата за цифрова трансформация на бизнеса се изчерпва до познати мерки. Тяхната необходимост е ясна, но е задължително и отразяването на нововъзникващите индустриални сектори в резултат от развитието на изкуствения интелект. Обмисляне на политики и мерки за подкрепа на иновативни бизнес модели, произтичащи от цифровата трансформация, както и мерки за подкрепа на трансформацията на съществуващите бизнес модели би било добро допълнение към съществуващите мерки за модернизация и внедряване на цифрови технологии в предприятията.

Устойчивите бизнес модели са частично засегнати в раздела за иновативен бизнес, но без връзка с Индустрия 5.0 като рамка. Липсват мерки за етична интеграция на изкуствения интелект в производствени процеси.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ: ЦИФРОВИ УМЕНИЯ И ЦИФРОВО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО

Считаме, че от всички заложени оперативни цели и мерки, тези в областта на развитието на човешките ресурси представляват най-съществената слабост на Проекта за стратегия. Необходими са политики и мерки, свързани с увеличаване на финансирането за фундаментални и приложни изследвания в университетите и държавните лаборатории, както и създаване на стипендии и програми за обучение, насочени към новите технологии, каквито са изкуственият интелект и квантовите изчисления. Мерките за превръщането на ученици и студенти в изследователи или във висококвалифицирани експерти с практически опит и умения за комерсиализация в новите цифрови технологии би следвало да са в основата на цялостната стратегия за цифрова трансформация, тъй като от това зависи успехът на всички останали заложени мерки и дейности.

С разширяването на прилагането на изкуствения интелект в различни индустрии (финанси, здравеопазване, производство и др.), необходимостта от преквалификация на хора с професии извън ИКТ ще се засили драстично и това налага преосмисляне на цифровите умения и особено на типа необходими цифрови умения в целия процес на подготовка на кадри и на мерки за тяхното кариерно развитие и задържане. Тази роля не може да бъде трансферирана изцяло към бизнеса и да се очаква той да поеме напълно квалификацията и преквалификацията на кадрите в необходимите за неговия растеж умения.

ОБОБЩЕНИЕ

Предложените мерки и дейности в документа отговарят на периода на планиране (пет години), но не покриват в достатъчна степен амбицията на визията и стратегическите цели. Необходимо е преосмисляне и планиране на нови мерки в отговор на динамиката, свързана с цифровата трансформация в глобален план и с идея за позиционирането на страната ни като регионален играч със специализация в ниши с голяма добавена стойност.

Българската стопанска камара е на разположение за допълнителна информация и обратна връзка.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК