АНАЛИЗ НА ОСНОВНИТЕ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ И ФИСКАЛНИ ПАРАМЕТРИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2015-2022 Г.

„Анализ на основните макроикономически и фискални параметри в България за периода 2015-2022 г.: Средносрочна бюджетна прогноза и структура на БВП“ прие Икономическият и социален съвет (ИСС) на РБ на пленарната си сесия, проведена на 15 септември 2023 г.

Разработването на анализа е по инициатива на ИСС, а докладчици бяха Станислав Попдончев – зам.-председател и главен финансов директор на БСК, член на Група 1 на ИСС, доц. д-р Щерьо Ножаров - икономически съветник в БСК и Любослав Костов - директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение на КНСБ, член на Група 2 на ИСС.

Анализът показва, че българската икономика е уязвима към външни макроикономически шокове по линия на вноса на горива и хранителни продукти. Предвид това, ИСС констатира, че България трябва да ускори процеса по диверсификация на енергийните доставки и също така, да ускори процеса по развитие на земеделския отрасъл, за да го направи по-конкурентен и допринасящ за формирането на БВП в по-голяма степен.

Според ИСС, нетният износ е един от ключовите източници за генерирането на допълнителна добавена стойност в икономиката. Поради тази причина, в дългосрочен период би било добре ако икономическата политика е насочена към поддържането на положителен търговски баланс, като за целта трябва да увеличи високотехнологичните продукти и услуги в структурата на своята икономика, които имат потенциал за експортна насоченост.

През целия период 2015-2022 г. БВП на България нараства средно с 3,1%, което е недостатъчно спрямо средното за икономиката на ЕС-27. Това поставя под съмнение постигането на реална конвергенция с ЕС в следващите 15 години и вероятно ще ускори и без това значителните миграционни процеси, които допълнително отслабват българската икономика.

Наличните данни за изпълнението на параметрите по КФП ясно разкриват, че през целия разглеждан период е налице тенденцията на ежегодно преизпълнение на приходите и неизпълнение на разходите, в сравнение с разчетите при тяхното планиране. ИСС споделя разбирането, че от една страна, този начин на планиране оставя възможност за по-голяма гъвкавост на изпълнителната власт, ако се стигне до непредвидени за календарната година разходи, но от друга, подобен подход на представяне на бюджетната рамка създава непредсказуемост от гледна точка на първоначално заявените намерения на изпълнителната власт.

С целия анализ можете да се запознаете ТУК.