Четирите национално представителни организации на работодателите – Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) прекратяват участието си в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), считано от днес, 2 април 2013 г. Общото решение на работодателските организации беше оповестено официално от Цветан Симеонов – председател на БТПП, при откриването на днешното заседание на НСТС, след което представителите на четирите организации напуснаха заседанието. (вж. ДЕКЛАРАЦИЯ на работодателските организации)
Повод за това решение са влезлите в сила в края на м. Март т.г. промени в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, добил публичност като Закона „Яне Янев“. Законодателната промяна беше приета с решение на 41-то народно събрание по време на последното му заседание на 12 март т.г. и утвърдени с Указ на Президента на РБ от 20 март т.г.
Според представителите на работодателите:
- Включването на работодателските и синдикалните организации в обсега на закона представлява груба намеса в организационната ни самостоятелност и представителност, гарантирана от българската Конституция, както и от конвенциите на МОТ и на ООН;
- Работодателските организации не получават НИКАКВА държавна субсидия, респективно - държавата е в правото си да упражнява контрол върху дейността им само по линията на данъчното и осигурително законодателство, и по никакъв друг начин;
- От социален партньор и естествен коректив на държавните институции, работодателските организации се превръщат в обект на рекет и спекулации. С допълнението на Закона се създават условия за политически и криминален натиск върху членовете на управителните органи, както и върху техните семейства. На подобен рекет се подлагат и представителите на всички членуващи предприятия - работодатели, доколкото имат правото да избират и бъдат избирани в управителните и контролни органи;
- С изменението на Закона се нарушава утвърденият европейски социален модел на сътрудничество, доколкото не е известен аналог на подобно решение в други европейски държави.;
- Промените в Закона представляват груб опит за недопустим политически натиск върху демократичните структури на гражданското общество!
„Това е наш морален жест в отговор на дълбоко неморалното законодателно решение от м. март 2013 г.“, декларира от името на работодателските организации Цветан Симеонов.
Преди да оповестят решението си за напускане на НСТС, представителите на работодателите декларираха подкрепа за правителствения пакет от социални мерки в помощ на най-бедните, при отчитане на официално депозираните писмени позиции и изразените такива в рамките на създадената за целта работна група към НСТС.
„Работодателските организации са доказали в годините, че са национално отговорни. И в настоящата социално-икономическа ситуация ще покажем своята обществена ангажираност, като съдействаме за преодоляването на тежките последствия от икономическата криза. Днес отново ще проявим своята социална отговорност и ще подкрепим мерките за подпомагане на най-уязвимите слоеве от населението. Именно нашата обществена отговорност, обаче, не ни позволява да приемем налагането на беззаконие и противоконституционност, какъвто е случаят със Закона за публичност на имуществото. Убедени сме, че подобни действия рушат демократичните устои и вредят на общественото развитие“, заяви от името на четирите работодателски организации Цветан Симеонов.
Позицията на работодателите получи подкрепа от страна национално представителните организации на работниците и служителите – КНСБ и КТ „Подкрепа“.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров заяви: „КНСБ напълно споделя и подкрепя аргументите на работодателите срещу закона „Яне Янев“. Това е един неконституционен, поръчков акт, който цели да сплаши социалните партньори и да ги постави в подчинено положение. Надяваме се чрез Вас и Премиера аргументите на социалните партньори да бъдат подкрепени пред Конституционния съд.“
Според д-р Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа“, легитимността на НСТС е компрометирана и оттук-нататък може да има само двустранни срещи за съгласуване на позиции по конкретни въпроси. „Лично аз ще изпълня закона и ще искам извинение от авторите на този закон за внушенията, които направиха чрез него. Призовавам хората на обществени позиции чрез масирани дела да опазят своето име и достойнство. Лидерите на обществените организации са систематично сатанизирани и на това трябва да се противодейства“, заяви К.Тренчев.
„Действието на работодателите е част от демократичния процес. Аз разбирам тяхната позиция - това е израз на гражданско недоволство срещу несправедливостта на един закон. Служебното правителство е в заварено положение и не бихме могли да вземем отношение по казуса, който предизвика тази реакция на работодателите“, заяви от своя страна вицепремиерът, министър на труда и социалната политика и председател на НСТС Деяна Костадинова.
След като работодателите излязоха от Гранитната зала на Министерския съвет, където беше заседанието, Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България коментира, че диалогът между работодатели и синдикати ще продължи, а Димитър Бранков (зам.-председател на БСК) посочи, че организациите ще сезират и Международната асоциация по труда за ситуацията. "Напускането на тристранния съвет не е характерно за работодателите, освен когато имаше искания за национализация на пенсионните фондове, но не може да допуснем подобни промени", заяви Бранков и посочи, че работодателските организации очакват "отговорно отношение на всички институции".
***
След напускането на работодателските организация, вицепремиерът Костадинова представи приетите от работната група мерки в социалната и икономическата сфера. Те са насочени към програми за заетост и за изплащане на обезщетения и подпомагане на най-бедните домакинства.
Предложението на работната група предвижда 30 617 604 лв. да бъдат отделени за заетост и 10,5 млн. лв. за подпомагане.
С допълнителните средства за заетост ще се осигурят субсидирани работни места за нови 15 930 безработни лица от уязвимите групи на пазара на труда (безработни младежи до 29 години, безработни с трайни увреждания, безработни родители на деца до 5-годишна възраст, продължително безработни и др.).
За Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост” за субсидирана заетост на продължително безработни лица са осигурени допълнително 12.4 млн. лв. Тези средства ще осигурят заетост на допълнително 7500 безработни за 6 месеца при 6-часов работен ден.
По Националната програма „Нова възможност за заетост” с допълнителен ресурс от 4.3 млн. лв. ще бъде осигурена заетост за 2000 освободени лица в резултат от закриване на работни места.
За Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания са осигурени допълнителни средства от 1.8 млн. лв. за заетост на 600 безработни с трайни увреждания.
По Националната програма „Асистенти на хора с увреждания” с допълнителния финансов ресурс ще бъдат назначени още 650 лични асистенти, за което са необходими 1.2 млн. лв.
По насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта ще бъде осигурена заетост на 200 безработни лица с трайни увреждания в частния сектор, за което са осигурени допълнително средства в размер на 563 788 лв. Ще бъдат предоставени допълнително средства за субсидирана заетостта на 110 самотни родители с деца до 3-годишна възраст и на 120 безработни майки с деца от 3 до 5 години.
Работодателите - микропредприятия ще бъдат подпомогнати чрез осигуряване на субсидия за първите 5 разкрити работни места, за което са осигурени допълнително 231 000 лв.
По отношение на пасивните мерки в първия пакет за най-нуждаещите се влизат еднократна помощ в размер на 65,72 лв. за лицата и семействата, които са получили отказ от помощ за отопление поради превишаване на диференцирания минимален доход с до 10 лв. Право на такава помощ ще имат и лица, които не са подали молби, но отговарят на тези условията. Еднократна помощ в размер на 50 лв. ще получат децата с увреждания. Държавата ще финансира също социалните трапезарии за периода май-декември 2013 г.
Работната група предложи да бъдат подпомогнати с 50 лв. еднократно всички майки, които през февруари т.г. са отглеждали деца на възраст между 1 и 2 години. Финансовият министър Калин Христов предложи за тази група да се въведе подоходен критерий и допълнителни пари да получат само тези майки, които наистина се нуждаят от тях.
„Идеята е от тези помощи да се възползват родителите с доходи до 350 лв., каквато е границата за изплащане на детски надбавки. При излишък на средства от тази група те ще бъдат разпределени към останалите мерки от пакета”, увери вицепремиерът Костадинова. Тези помощи ще бъдат определени като целеви, за да се избегне процедурата по подаване на молби и ненужно забавяне.
„Даваме си сметка за ограничените възможности за бюджета, но с първия пакет трябваше да се подкрепят повече социални групи”, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Ако има втори пакет от мерки, трябва да бъдат включени и пенсионерите с минимална пенсия и безработните с право на минимално обезщетение, смятат от КНСБ.
Президентът на Конфедерацията на труда „Подкрепа” д-р Константин Тренчев съобщи, че синдикатът приема пакета от спешни мерки. Той акцентира върху бъдещата работа на НСТС за изчистване на методиката по формирането на минималната работна заплата. КТ „Подкрепа” предлага и преразглеждане на процедурата по отпускане на енергийни помощи. „Чрез приетите днес мерки помагаме на най-нуждаещите се, но трябва да се мисли и за дългосрочно решаване на проблемите им”, подчерта Константин Тренчев.
Министърът на финансите Калин Христов припомни, че единственият начин за допълнителни средства е чрез преразпределение на тези от бюджета. Той подчерта, че към момента няма сигнали за по-висок растеж на икономиката. „Няма нужда да се залагат предварително очаквания, когато те не могат да се изпълнят”, отговори финансовият министър на искането на КНСБ за отпускане допълнителни средства в подкрепа на най-уязвимите.
Синдикатите поставиха отново въпроса за увеличение на минималната работна заплата и изработването на механизъм за определянето й. „Позицията на правителството за бъдещо увеличение на минималната работна заплата е неутрална”, отговори вицепремиерът Костадинова. За това е необходим консенсус между работодателите и синдикатите. Тя уточни, че МТСП е готово да обсъди със социалните партньори механизъм за определяне на минималната работна заплата.
