"2012 Г. ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БИЗНЕСА"

Според 75% от представителите на бизнеса икономическата среда в България се е влошила през 2012 г. спрямо предходната година, за 21% е останала без промяна, а едва 2% са на мнение, че има подобрение.

Това показват резултатите от традиционната годишна анкета на БСК сред членовете на камарата „2012 г. през погледа на бизнеса“, представени на пресконференция днес, 15.12.2012 г. Проучването е проведено сред над 500 мениджъри и собственици на компании в периода 1-10 декември 2012 г.

46% от анкетираните споделят, че икономическото състояние на фирмата им се е влошило през изтичащата година, 33% са успели да запазят показателите от предходната година, а 16% отчитат подобрение на показателите.

Най-негативно икономическата криза се е отразила върху продажбите/оборотите (61% от фирмите, участвали в анкетата, отчитат спад), следвани от инвестициите (51%), обемите на производство (49%) и работните места (47%).

79% от участниците в анкетата определят действията на правителството през 2012 г. за преодоляване на негативните ефекти от икономическата криза като „по-скоро неуспешни“, 12% се затрудняват да преценят, а едва 9% дават положителна оценка за антикризисната политика.

Почти половината анкетирани остават крайни песимисти за развитието на икономическите процеси през следващата 2013 г. и предвиждат допълнително задълбочаване на кризата, 30% не очакват промяна, а 16% се надяват на успокояване на тенденциите. Данните са почти напълно съпоставими с тези от 2010 г. и в известна степен обнадеждаващи спрямо 2011 г., когато цели 71% смятаха, че кризата ще се задълбочи, а други 9% не очакваха промяна.

През 2012 година с 16 на сто нараства делът на фирмите, ползвали банкови кредити – през 2011 г. 63% са декларирали, че имат кредити, а през 2012 г. – 79%. В същото време, все повече са фирмите, които успяват навреме да изплащат задълженията си към банките (49%). Със 7 на сто намаляват и преструктурираните кредити – от 25% през 2011 г. на 18% през 2012 г. През последните три години фирмите, които не успяват да изплащат навреме кредитите си, са 11-12%.

Очевидно, бизнесът все повече разчита на банковото кредитиране и все по-малко на еврофондовете, тъй като 65% от анкетираните не планират да кандидатстват с европроекти през 2013 г., 26% имат такова намерение, а 9% още не са решили. Най-честата причина за отказ от кандидатстване с проекти е липсата на ресурс за авансово финансиране (39%). Сред водещите причини за отказ от евросредства са и тежките процедури по кандидатстване, управление и отчитане на проектите (15%), както и съмненията в обективността на оценяването на проектните предложения (14%). По 7% от анкетираните посочват като аргумент липсата на квалифициран човешки ресурс за разработка и управление на проекти, както и факта, че все още не са приключили работата си по настоящ проект. Все още твърде висок (18%) остава процентът на предприемачите, които твърдят, че не разполагат с достатъчно информация за възможностите за кандидатстване, което по-скоро се дължи на недостатъчна активност от страна на самите кандидати за еврофинансиране.

По отношение на бизнес плановете за 2013 г. най-сериозна активност (49%) фирмите планират по отношение развитието на нови продукти/услуги и нови пазари, а 35% от анкетираните възнамеряват да увеличат обема на производството си. Притеснително нисък (9%) е процентът на фирмите, възнамеряващи да инвестират в иновации, особено в контекста на желанието за развитие на нови пазари и продукти. Всеки пети предприемач има намерение да инвестира в развитие на човешките си ресурси, а 12% планират увеличение на работните места. Повече от половината анкетирани (65-67%), обаче, се въздържат да правят подобни планове а 21% дори смятат да намалят броя на заетите. По аналогичен начин стои и въпросът с възнагражденията на персонала – 53% ще ги задържат на настоящото ниво, 23% - ще ги увеличат, 12% смятат да намалят работните заплати, а 9% още не са решили.

По отношение на работната сила най-често работодателите страдат от липса на строго профилирани специалисти (44%), ръководен персонал (28%) и изпълнителски състав (21%). Сравнително по-рядко се усеща липсата на административен персонал (16%), а „гладът“ за общи работници е едва 9%. Това за пореден път показва, че работодателите насочват вниманието си приоритетно към високо квалифицираните кадри, за сметка на тези с ниско образование. Спрямо предходните години впечатление прави нарастването на търсещите ръководни кадри (по 21% през 2010 и 2011 г., и 28% през 2012 г.), което се предопределя от бизнес намеренията за идния период и необходимостта от мениджъри с необходимите компетенции да изведат фирмите напред.

Най-често срещаните дефицити у работната сила работодателите откриват по отношение на професионалните умения и компетенции (16%), а на второ място се нарежда технологичната и организационна дисциплина (15%). Липсата на креативност/иновативност (13%) и технически/технологични компетенции (10%) са сред вероятните пречки пред развитието на дейности и продукти с висока добавена стойност – един от ключовите проблеми пред конкурентоспособността на българската икономика. Сравнително по-рядко (8-9%) работодателите наблюдават у своите работници проблеми по отношение на способността за работа в екип, комуникационните умения, езиковите компетенции, мениджърските/лидерските умения и адаптивността. Най-малко (4%) са случаите, когато у работниците липсва желание за професионално или кариерно развитие и израстване.

Повече от половината анкетирани отчитат ръст на престъпността, корупцията, сивата икономика и административния натиск:

• Спрямо предходните години най-благоприятни оценки получава нивото на престъпност -  6 пункта по-малко са анкетираните, които смятат, че тя е нараснала (50% - 2011 г., 44%- 2012 г.). Според 23% от анкетираните престъпността е запазила нивото си (при 28% дали същия отговор през 2011 г. и 35% - през 2010 г.).
• Оценките за сивата икономика остават константни спрямо 2011 г. – и тогава, и сега 21% от анкетираните са смятали, че тя е запазила нивото си, а 56% - че е нараснала.
• Най-неблагоприятна е оценката за нивото на корупция. 54% от анкетираните смятат, че то е нараснало спрямо предходната година, а през 2011 г. такава е била оценката на 51%. В същото време, едва 2% от участниците в анкетата смятат, че корупцията през тази година е намаляла, докато през 2011 г. такова е било мнението на 13%. И през 2011 г., и през 2012 г. всеки трети от анкетираните е отчел, че няма промяна в нивото на корупция.
• По отношение на административния натиск се наблюдава баланс между оценките през 2011 и 2012 г. Запазва се процентът (18%) на отговорилите, че не е настъпила промяна, с четири пункта (от 9 на 5%) по-малко са отговорилите, че административният натиск е намалял, а с два пункта (от 67 на 65%) намаляват анкетираните, които смятат, има ръст.

Сред институциите традиционно най-високи оценки получават данъчната администрация (40%) и местната власт (35%), следвани от президентската институция (27%). На другия полюс остават съдебната власт – с 68% неодобрение и едва 2% одобрение, парламентът – с 63% неодобрение и 7% одобрение, и изпълнителната власт - с 60% неодобрение и 14% одобрение. Сред институциите с най-ниски нива на одобрение (7%) могат да бъдат причислени и евродепутатите, но при тях е и най-висок процентът (63%) на отговорилите „не мога да преценя“. Това показва, че все още липсва достатъчно информация относно дейността на българските представители в Европейския парламент, което възпрепятства формирането на оценка.