"2007 Г. ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БИЗНЕСА"

Днес, 17 декември 2007 г., БСК представи резултатите от станалата вече традиционна годишна анкета сред членовете на Камарата, озаглавена „2007-ма през погледа на бизнеса”. 

вж. Презентация и Снимки от събитието

Проучването обхвана всички сектори на икономиката, както и различни по големина предприятия – големи, средни, малки и -микро, от всички региони за планиране.

И тази година, участниците в анкетата, оценяват изтеклата календарна година като успешна (73% от запитаните), а 17 процента от анкетираните не намират разлика с предходната година. Едва 10 процента преценяват годината като неуспешна.

Реалното членство на България в ЕС от 1 януари 2007 г. се е отразило положително върху икономиката на страната ни според 45 процента от запитаните, според 37% не се е отразило съществено, а 15 % твърдят, че резултатът е негативен.

Най-голям дял от инвестициите си през 2007 г. анкетираните са насочили към подмяната на машини и съоръжения (42%), следват инвестициите в сгради (26%) и в системи за управление от сериите ISO, OHSAS и HACCP (22%). Най-малко внимание обръща българският бизнес на инвестициите в индустриална собственост (марки, патенти, промишлен дизайн) – само 11% от запитаните са направили подобни вложения през изтеклата година. Това съотношение се запазва и по отношение на инвестиционните намерения за 2008 г.: 40% от анкетираните възнамеряват да инвестират в машини и съоръжения, 26 % - в сгради, 21% - в системи за управление, едва 13% - в индустриална собственост. На въпрос „Какви проблеми в инвестиционно отношение стоят пред Вас?” 39% от запитаните посочват подобряването на енергийната ефективност на производството, 29% - екологичните изисквания, 22 % - осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, 10% - санитарно-хигиенните изисквания.

За преодоляване на съществуващите проблеми, очевидно, бизнесът в голяма степен разчита и на европейското финансиране – 58 % от запитаните категорично обявяват готовността си да кандидатстват с проекти пред европейските фондове, а други 24% все още се колебаят. Само 13% нямат подобни намерения, а 5% твърдят, че не разполагат с нужния ресурс (вкл. човешки). Във връзка с това, важни са и резултатите от следващия въпрос в анкетата – „Информирани ли сте за условията за кандидатстване с проекти по европейските фондове?”. Тук 23% от анкетираните твърдят, че са информирани в достатъчна степен, но всеки втори (57%) заявява, че се нуждае от допълнителна информация, а всеки пети (20%) обявява, че не разполага с достатъчно информация. На въпрос „От какво имате нужда, за да успеете да спечелите финансиране на Ваш проект?” 45% отговарят , че се нуждаят от консултация, 30 % - от разработка на проект, 22% - от съфинансиране, 19% - от партньори, по 13% са отговорилите, че се нуждаят от обучение и от подходящ персонал, а само 3 % декларират липса на необходимите технически и материални условия.

По отношение на бизнес средата, като проблеми, стоящи пред ефективното развиване на своята дейност, анкетираните посочват най-често: липсата на квалифицирана работна ръка и  бюрокрацията (по 52%). Следват: ниското качество на административното обслужване (36%), нелоялната конкуренция (35%), често променящата се нормативна уредба (34%), корупцията (32%), високото осигурително бреме (24%) и нелегалният внос (14%). Нивото на данъчно облагане представлява проблем за едва 10% от анкетираните.

Всеки втори работодател (51%) страда от липса на работна ръка, става ясно от анкетата. Други 25% от запитаните имат проблем с намирането на работници за определени позиции. 24% декларират, че проблем с работната ръка пред тях не стои. 56 % от търсещите работна ръка се нуждаят от тесни специалисти, 37 % - от изпълнителски състав, 23 % - от ръководен персонал, 11% - от общи работници, 9% - от административен персонал.

Повече от половината работодатели (55%) смятат, че намалението на данъчно-осигурителната тежест ще им позволи да увеличат работните заплати на своя персонал, а според всеки трети (37%) тази мярка ще доведе до намаляване дела на сивата икономика. 26 % от анкетираните пък възнамеряват да инвестират спестените средства в пряката си производствена дейност. Само 11% смятат, че по-ниските данъци и осигуровки няма да се отразят съществено върху дейността им.

Не са твърде обнадеждаващи отговорите на анкетираните относно престъпността и корупцията. 43% от запитаните смятат, че нивото на престъпност е останало без промяна спрямо 2006 г. Почти същият (45%) е процентът на бизнесмените, които смятат, че и корупцията е запазила равнището си от предходната година. Нещо повече, според 23% от анкетираните корупцията се е увеличила, а 13% смятат, че ръст бележи престъпността. Прави впечатление, обаче, че е твърде висок процентът на хората, които се затрудняват да дадат отговор – 25% по отношение на корупцията и 31% за престъпността. Сферите, където най-често се наблюдават случаи на корупция, според запитаните са, както следва: 55 % - при обществените поръчки, по 41% - при лицензионните, разрешителните и регистрационните режими, и в съдебната система, по 30% - в здравеопазването и при митническото обслужване.

По отношение на сивата икономика, според 39% от анкетираните се запазва нивото от 2006 г., но според 28% има положителна тенденция към излизане на част от сивия сектор на светло. 24% не могат да преценят, а според 9% сивата икономика се е увеличила. Като основни източници на сивата икономика огромната част от запитаните посочват корупцията сред контролиращите държавни органи (59%) и неприлагането и неспазването на наличното законодателство (64%). Ако към тази група прибавим и лошия административен контрол върху стопанската дейност (26%), се оказва, че ниското качество на администрацията е водеща причина за наличието на огромен сив сектор в икономиката. Резултатите от анкетата показват и сериозна доза самокритичност сред представителите на бизнеса, тъй като 41% от тях смятат, че лошата бизнес култура е важна предпоставка за съществуването на сивата икономика, 26% посочват често променящото се или недостатъчно законодателство, 24% - нелегалния внос, 21% - високата осигурителна тежест.

И тази година се потвърждават резултатите за междуфирмената задлъжнялост – 69% от запитаните твърдят, че имат просрочени несъбрани вземания от контрагенти. Добрата новина е, че сериозно е намалял периодът на просрочие: 48% от задълженията са за период от 1 до 6 месеца, 27 % - от 6 до 12 месеца, а само една-четвърт са за период, по-дълъг от една година. Вероятна причина за това „раздвижване” на междуфирмената задлъжнялост е старта на дейността на частните съдебни изпълнители.

Отношение на бизнеса към институциите:

• Най-висок процент одобрение, по традиция, получава Президентската институция (61%), следвана от данъчната администрация (41 %). Своеобразен рекордьор по нисък процент на одобрение е съдебната власт, която печели почитатели само сред 6 % от представителите на бизнеса.
• Също по традиция, негативни оценки получават Парламентът (71%) и съдебната власт (64%), следвани от общинската администрация (55%) и Министерския съвет (54%).
• Българските представители в Европейския парламент все още не са си създали ясен обществен облик и това е видно от огромния процент (64%) отговори от типа „не мога да преценя”.
• С приемането на страната ни за пълноправен член на ЕС намаляха възможностите за пряк контакт на бизнеса с митническата администрация, което е вероятната причина голяма част от запитаните (44%) да се затрудняват в преценката си за тази администрация.