Между 2008 г. и 2015 г. 10 000 микропредприятия са потънали, т.е. са напуснали бизнеса поне в светлата му част.
За 6 г. , между 2008 г. и 2014 г., у нас са фалирали над 4000 големи, средни и малки фирми. Това е твърде много, защото зад тази цифра се крие загуба на над 140 000 работни места в индустриалната карта на България.
Данните за 2015 г. са още по-негативни. Според тях между 2008 г. и 2015 г. 10 000 микропредприятия са потънали, т.е. са напуснали бизнеса поне в светлата му част.
Тези предприятия се преформатират в самоспасяващи се еднолични търговци, тъй като пак от статистиката става ясно, че 92% от работещите фирми у нас са микропредприятия с персонал до 9 души. А от тях близо половината са с персонал от един човек, което е още по-трагично.
Моето усещане е, че е трудно да има малък и среден бизнес, когато няма големи предприятия. Защото големият на пазара създава устойчивост на икономиката, акумулират регионална заетост, както и предвидимост на уменията и потребностите от работна сила. А когато големите работодатели изчезнат, с много по-голяма сила се стопяват и микропредприятията. От друга страна нека не забравяме, че за периода 2008-2015 г. минималната работна заплата бе увеличена административно почти два пъти. Което за фирмите, особено в малките населени места, на практика ги накара да преминат в сивия сектор. И допускат, че голяма част от най-малките стопански субекти са именно там, защото за тях е непосилно да се осигуряват на тези прагове, които непрекъснато се увеличават административно.
Такава икономика не е сериозна.
Защо? Много просто - тя не създава перспектива и не е привлекателна за младите хора да остават в родината си. Тази картина е още едно доказателство за причините за засилената емиграция от страната. Когато един човек няма очакваната реализация, то е нормално да потърси по-добро бъдеще за себе си там, където икономиката го позволява.
В България лесно се създават фирми - за 2-3 дни и след това веднага могат да започнат работа. Проблемът е, че много трудно те се заличават. Да не кажа нещо повече - липсва процедура за отписването на тези търговски дружества. И независимо, че подобни фирми са прекратили дейността си преди повече от 10 г., поради липсата на тази ефективна процедура, те продължават да присъстват в Търговския регистър. По тази причина броят на регистрираните дружества у нас са 800 000, но от тях повече от 60% нямат дейност, не публикуват отчети, не осигуряват нито един служител, просто са извън бизнеса.
А броят на предприятията, които извършват дейност и имат поне едно осигурено лице у нас са около 320 000. Сигнализираме в нашия анализ за структурата на тези дружества, защото през 2008 г., която е последната преди кризата, ако я приемем за база за сравнение, в статистическите данни до края на 2014 г. се оказва, че от икономическата карта на България са изчезнали близо 80 големи предприятия, от средните фирми-близо 1000 и около 3000 малки предприятия. За сметка на това се регистрира увеличение на микропредприятията. Което показва, че от индустриалната карта на страната ни са се отписали големите компании и все повече хора започват да създават еднолични фирми, обикновено в сферата на услугите.
Това не е добре за икономиката. А ако се обърне внимание на секторите, в които изчезват предприятия, ще направи впечатление, че те са от обработващата промишленост, от строителство и други дейности, в които наистина могат да се акумулират много на брой работни места. Увеличават се стопанските субекти в неиндустриалните сектори - в здравеопазването, в бизнеса с волтаиците, там, където има нормативна промяна и се изисква да се регистрират нови дружества, с някакви преференции, с цел бърза печалба.
Тази тенденция е тревожна. Защото по този път икономиката се маргинализира и, както се казва, всеки се спасява поединично. В този негативен процес се нарушават връзките в индустрията, контакта между образованието и пазара на труда, както и възможностите за прогнозиране на бъдещите работни места.
За съжаление, числата показват също, че криминални структури заработват сериозната част от доходите си и от обществени поръчки. Очевидна е зависимостта на икономиката от обществените поръчки, което е също тревожно. Защото вместо предприятията да се насочат към една самостоятелна дейност, която генерира продажби и завзема нови пазари, те се облягат удобно на обществените поръчки и еврофондовете, т.е. зависят от волята на властта. Има и дружества, които работят нормално, честно заработват парите си, но другите също не са малко и са превърнали този начин на работа в професия.
Е, може ли на този фон да твърдим, че у нас има пазарна икономика? Тези, които отговорят отрицателно ще се защитят, че има поле за такъв извод. Видно е, че капиталовият пазар не работи - а той би бил една алтернатива за търсене на финансиране. А той на практика последните години спря да изпълнява своите функции. Търговските банки рязко ограничиха финансирането, влизайки в системата за оценка на техните активи. Примери има много, които будят тревога за пазарния характер на нашата икономика.
Пътят за излизане от този тунел са неотложните мерки и политики - не само от бизнеса, но и от правителството. Ние в БСК подкрепихме създаването на платформа за електронна търговия и се опитваме чрез тази кампания да популяризираме възможностите на информационните технологии в правенето на бизнес. Стараем се да подпомогнем малките и средни предприятия, особено в Централна България, защото там са като мъртва зона с едва 15% от действащите фирми у нас. Икономиката у нас като че ли се раздели на Източна и Западна, а в центъра на страната ситуацията е доста стряскаща. Част от бизнеса наистина може да намери пласмент на продукцията си онлайн, но нека не се лъжем - това е патерица, не е генерално решение.
Опитваме се да влияем и на образователната система, за да получим необходимите ни, подготвени кадри, особено - в професионалните училища. Стараем се да насочим евросредства за създаване на устойчиви проекти за българския бизнес.
Предстои да намерим отговор и по другата голяма тема - какво ще правят родните предприемачи, когато през 2020 г. европарите свършат?
