КТБ и съдебната система са сред причините да не получаваме покана за "чакалнята", твърди икономист.
Още с подписването на договора за влизане в ЕС през 2007 г. България е приела, че трябва да стане и член на еврозоната. 9 години по-късно страната все още няма график за въвеждане на еврото, а въпросът трябва ли и може ли да се ускори раздялата с лева раздвоява мненията на експерти и политици. Това показа вчера дискусията "Предизвикателството да членуваш в еврозоната", организирана от Българския икономически форум. Всички обаче са единодушни, че българските преговарящи трябва да са много по-активни и енергични и че няма причина разговорите за влизането в "чакалнята за еврото" да са така потайни, каквито са досега.
"България е третирана несправедливо, изпълняваме всички критерии от Маастрихт, не виждам защо да не се присъединим към ERM II ("чакалнята"), oще от 2006 г. се говори за това", коментира Даниела Бобева, бивш вицепремиер и министър на икономиката.
Икономистът Георги Ангелов посочи, че през последните 10 години нито една държава не е влязла в ERM II - едни не желаят, други не могат. Той обясни, че Чехия например не бърза за еврото, но пък ако реши, веднага ще получи покана. А Румъния е като нас - иска да влезе в еврозоната, но не я пускат дори в чакалнята. "Вместо да си поставяме нереалистични цели, трябва да работим на малки стъпки - излизане на България от черния списък на страните с макроикономически дисбаланси; влизане в Шенген; прекратяване на евронадзора над съдебната система", изтъкна Ангелов.
Според друг икономист - Георги Ганев, приемането на България във валутния механизъм ERM II не бива да слиза от масата за преговори, а отказът на Министерството на финансите и БНБ да говорят публично по тази тема е криворазбрана "дискретност", която с нищо не помага. Ганев смята, че някои страни от еврозоната са скептични за България заради казуса "КТБ" и заради съдебната система. "Примерно една от основните забележки е: "С тази ваша съдебна система каква еврозона? Пукат банки, които очевидно са правили зулуми и поражения в продължение на 10 години!!!", коментира вчера д-р Ганев. Той посочи, че ползите за страната са несъмнени, а познатите опасения, че след въвеждането на еврото цените скачат, всъщност са мит.
Финансистът Емил Хърсев пък посочи, че с приемането на еврото България ще излезе от валутния борд, а това ще освободи огромен паричен ресурс - над 18 млрд. евро, които сега са блокирани като резерв заради режима на паричен съвет.
Бизнесът у нас е наясно с предимствата на членството в еврозоната и затова отдавна настоява за ясен и ускорен график. "Дебатите в България закъсняват, партиите бягат от темата. Дори сегашното Народно събрание е добре да излезе с декларация. Този въпрос трябва да се изведе извън всякакъв предизборен дебат", посочи вчера Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК).
Ползите от членството в еврозоната са повишаване на кредитния рейтинг, достъп до финансиране от Европейската централна банка (ЕЦБ), ниски лихви по кредитите, отпадане на валутния риск и на разходите за превръщане на местната валута в евро и обратно, обясни вчера Геминас Шимкус от централната банка на Литва.
СПАСИТЕЛЕН ПОЯС
Латвия е била силно мотивирана да приеме еврото заради тежкия удар, който й нанесе глобалната финансова криза, стана ясно от изявлението на Андрис Вилкс, финансов министър в периода 2010 - 2014 г. Тогава за 12 месеца икономиката на Латвия се срива с 22%, с толкова падат и заплатите, лошите кредити скачат от 1% на 20%, безработицата се увеличава тройно. Приемането на единната валута помага на страната да се стабилизира.
