БЪЛГАРСКАТА ДОБИВНА ИНДУСТРИЯ Е РЕШЕНА ДА ОТСТОЯВА СВОЕТО УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ И ПРЕЗ 2017 Г.

Минерално-суровинната индустрия на България очаква лекото повишение на цените на основните суровини да продължи и през 2017 г. Това ще е гаранция за устойчивото развитие на бранша, което носи ползи на всички негови заинтересовани страни. Започналото в края на 2016 г. колебливо нарастване на цените на световните борси, обхваща всички добивани у нас метали – мед, злато, олово, цинк. Браншът е умерен оптимист в своите прогнози и очаквания, защото средата, в която той се развива, е трудна за прогнозиране и зависи от много глобални и местни политически и икономически фактори. 

„Българската добивна индустрия ще разчита на своето технологично обновление и на работата с дългосрочни партньори, за да може да продължи да бъде конкурентоспособна.“ – каза инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на Българска минно-геоложка камара. „Ние имаме отлично подготвени специалисти по минно дело и опазване на околната среда, компаниите спазват българското и европейско законодателство по отношение на здравето и безопасността на своите служители и на хората от местната общност, и постигат икономическите показатели в хармония с природната среда. Те изпълняват своите доброволни социални ангажименти към местната общност и допринасят за местното развитие.“ – посочи още той. 

В края на 2016 г. БМГК се обърна към своите членове и към международни експерти с въпроси за прогнози за добивната индустрия през 2017 г., запита за техните очаквания, както и за оценка за изминалата година. В материала обобщаваме техните отговори и очертаваме рамките, в които ще се развива устойчиво сектора през годината. 

Световни тенденции 

Световната икономика преминава през интересен период: от политическа гледна точка имаме амбициозни президенти в САЩ, в Китай и в Русия, които преследват своите национални програми. Докато Европейския съюз постоянно залита, заяви в коментар за БМГК д-р Василий Николетопулос, основател на Natural Resources GP и член на Евромин. 

От финансова гледна точка, икономически зони като Европейския съюз и отделни страни (Китай, Япония) използват дългово-генерирани фискални стимули. Според д-р Николетопулос, ако не се случи някоя голяма катастрофа, световната икономика ще расте с 3-4%. Като за Индия и Китай (независимо от ограниченията на доставките, които прилага) този ръст ще надхвърли 5-6%. Това означава, че обемите и цените на суровините ще растат. Това важи и за икономиката на САЩ, която би растяла с по-голям темп спрямо 2016 г. и зависи от степента, до която президентът Тръмп ще реализира своята инфраструктурна програма (бел. ред. – за която вече има сигнали след встъпването му в длъжност през януари). Това ще е добре за стоманата, медта, цимента, алуминия и подобните суровини. 

Бъдещето на европейската минна индустрия. Реиндустриализация? 

Политически Европа като цяло не е в най-добрата си форма, твърди д-р Николетопулос. Обаче, поради силата на страни като Германия и Полша, както и поради програми за количествени улеснения (QE)[1], които вече се прилагат, икономиката може да расте със заслужаващ внимание темп. По отношение на металите и добива, Европа е нетен консуматор. До момента не се наблюдава няма публична нужда в полза на реиндустриализацията, тъй като тук отношението от вида „не и в моя заден двор“ е все още има силни поддръжници. Д-р Николетопулос не вижда много влияние на подобни евро-политики през 2017 г. 

Положителен сигнал идва от Worldsteel, които предвиждат, че „възстановяването на търсенето на стомана от страна на ЕС се очаква да продължава съгласно плана, подкрепяно от еластично потребление и меко възстановяване в строителството, независимо от повишената несигурност, която последва след гласуването за излизане от ЕС на референдума във Великобритания (бел.ред – 24 юни 2016 г.).“ 

Факторът Китай 

За учудване на много наблюдатели, Китай в момента страда от проблеми като бюджетен дефицит и изтичане на капитали, посочва д-р Николетопулос. Тези проблеми се допълват и от липсата на контрол на капитала и др. Ако през 2017 г. тези фактори започнат да доминират постоянно, заедно с отслабването на юана, продължаващите имотни балони и политиката за ограничения, е трудно да се предскаже друг бум на цените на суровините идващ от Китай. Напротив, ако Китай получи статут на пазарна икономика от Световната търговска организация (бел. ред.: нещо на което се противопоставя Евромин), то тя ще нанесе щети на европейските и американските минни и металургични компании с нарастващ дъмпинг на цените на техните продукции. 

Китай продължава да е факторът, който ще движи процесите и цените на металите и през 2017 г. Последните данни сочат, че търсенето на азиатската икономика е по-голямо от прогнозното. Българска минно-геоложка камара очаква, че цената на медта ще се покачи през следващите 2 години, достигайки до най-малко 3 долара за фунт. 

Цена на нефта 

Обявеното по-рано през 2016 г. решение на ОПЕК за ограничаване на добива на нефт, ще има своя ефект в краткосрочен план и ще бъде минимизиран частично от страни като Либия, Иран, Ирак и Венецуела. Контра-влияние върху ефектите от това решение ще има и шистовия нефт на САЩ, който също се подкрепя от президента Тръмп. Което означава, че цена от 60 щ.д. за барел за американски нефт (West Texas Intermediate) е постижима. Прогнозира д-р Николетопулос. 

Енергоинтензивните суровини очевидно ще срещнат повишени разходи, но въпросът тук е дали търсенето ще остане същото, за да позволи преминаване към големи ценови увеличения 

Цени на металите 

По отношение на цената на медта БМГК не очаква съществено увеличение на цената в краткосрочен план. Може да се очаква и известен спад, пред вид рязкото й увеличение през четвърто тримесечие на 2016 г. За част от анализаторите, това поскъпване в края на миналата година е било изненада, поради прогнозите, които сочат, че баланс между търсене и предлагане ще се постигне или през 2018, или дори през 2019 г. 

По отношение на златото е възможно покачване над 1200 щ.д., въпреки натискът, който се оказва върху метала от страна на силния американски долар и високите лихвени проценти в краткосрочен план. Прогнозата на БМГК в средносрочен план сочи, че нива от 1250 щ.д. за тройунция за 2017 г. са постижими. Причините се крият в задълбочаващата геополитическо напрежение, липсата на обща визия за развитие на Европейския съюз, както и очакванията за слабо повишение на сегашните нива на лихвените проценти в САЩ за периода 2017/2018. Особено влияние върху тази прогноза оказва и избирането на Доналд Тръмп за президент, и свързаните с него надежди за подем на американската икономика, които според анализа на БМГК, са силно преувеличени. В дългосрочен план цената на златото ще надмине общоприетите прогнозни нива от 1300 щ.д. за тройунция. 

Цени на другите добивани у нас суровини 

Очаквания за развитието на скално-облицовъчните материали ще зависи от развитието на строителството и нуждата от влагане на тяхна продукция в готовите обекти (което е и въпрос на виждане на архитектите). Очакванията на този подотрасъл са за запазване на тенденциите. Той, заедно с добива на строителни и инертни материали са двата под-сектора, които страдат най-много от феномена „незаконен добив“. БМГК нееднократно е алармирала за нуждата от национални и регионални мерки, както и за междуинституционална координация, за да може да се ограничи и намали драстично тази част от сивата икономика. 

Разкриването на нови мощности за производство на фаянс е предпоставка за повишаване на дела на преработка на индустриалните минерали в страната, с което принадената стойност ще се създава в България. 

Въгледобив 

Това е подотрасълът, които ще продължи да бъде гръбнакът на българската електроенергетика в лицето на модернизиращата се „Мини Марица-изток“ ЕАД. Проблемът с ликвидността сектор „Енергетика“ у нас и в частност при въгледобивната компания бе преодолян през лятото на 2016 г. Независимо от трудностите, „Мини Марица-изток“ ЕАД продължи да добива и да подава твърдо гориво за ТЕЦ-овете на лигнитни въглища в комплекса „Марица-изток“, област Стара Загора. Нещо повече, през студените месеци на настоящата зима, и особено през м. януари 2017 г., добивната компания успя да гарантира качествено подаване на суровина към своите клиенти, независимо от минусовите температури и влошените метеорологични условия. 

От друга страна и в глобален план подотрасъл „Въгледобив“ е подложен на натиск от екологични организации и международни институции. Целите за ограничаване на климатичните промени са постижими, само с комплексни мерки, касаещи всички индустрии и държави, а не само някои. Посочването на въгледобива и генерираната по конвенционален начин електроенергия като водеща причина за замърсяване и за повишена заболеваемост е едностранчиво и не отговаря на реалностите. Конвенционалният добив на въглища и на производство на електроенергия претърпя мащабна трансформация в началото на ХХI век. От 2009 г. насам в енергийния комплекс „Марица-изток“ трите големите ТЕЦ на лигнитни въглища работят през сероочистващи инсталации с минимум пречистване на SO2 от 94%, техните електрофилтри са с ефективност от минимум 99.98%, като всяка разполага с пречиствателни станции за производствени и битови води. Комплексът се намира в зона с благоприятно влияние на въздушните течения, които отвеждат минималните количества емитиран прах и емисии далеч от населени места. 

БМГК ще продължи да апелира към националните и европейски институции да взимат под внимание комплекса от фактори, които стоят в основата на климатичните проблеми и да преценяват последствията от евентуални ограничителни решения върху социално-икономическата характеристика на минните региони и на държавите. Възможно ограничаване на работата на въгледобивните компании в Германия, Полша и/или България ще доведе до социални щети и напрежение, за което националните държави не са подготвени, а местните икономики – в т.ч. индустрия, услуги – нямат достатъчно гъвкавост да преодолеят шока от подобно действие. 

Каква бе 2016 г. за Вас? 

Здраве и безопасност и опазване на околната среда

Изминалата година е успешна за „ДПМ Челопеч“, „ДПМ Крумовград“, „Асарел-Медет“ АД и „Каолин“ ЕАД по отношение на здравето и безопасността на техните служители. 

В р-к Челопеч отчитат най-ниското ниво на трудов травматизъм от придобиването му от ДПМ през 2004 г., а в „ДПМ Крумовград“ годината завърши без трудови злополуки. Компанията успешно въведе проект за общо 7 златни правила за безопасност. Това са основни използвани методи и препоръки, които да предпазят служителите и подизпълнителите от риск за нараняване. Въвеждането на златните правила цели промяна в поведението и създаване на култура за лична отговорност. Компанията не проявява толерантност при нарушаване на златните правила. 

В „Асарел-Медет“ АД и в „Каолин“ ЕАД отчитат отново нулев трудов травматизъм и нулеви отклонения от параметрите за опазване на околната среда. 

Добив

Р-к Челопеч изпълни успешно производствения план за 2016 г. за добита и преработена руда. Той е с 10% по-висок от този през 2015 г. Основните показатели на производството – проходки, дълги сондажи, запълнения и извличане на металите, са постигнати също в рамките на плана. Проучвателната програма за м.г., чийто фокус бяха горните нива на рудника, е осъществена. 

През 2016 г. проектът за открит рудник за добив на златна руда в община Крумовград получи Разрешително за строеж. В резултат са започнали строителството на обекта. 

Изминалата 2016 г. е поредната успешна година за „Асарел-Медет“ АД: компанията изпълни своя бизнес-план по всички натурални и технологични показатели. Това се постигна въпреки предизвикателствата с понижените цени на медта на международните пазари и благодарение усилията на нейния екип. 

През 2016 г. „Асарел-Медет“ АД въведе в експлоатация два значими проекта - ЦПТ-3 и  модернизацията на първа секция на Флотационно отделение. Това са инвестиции за над 60 млн. лв. 

Изминалата година не беше лесна за „Елаците-Мед“ АД поради спада на цените на металите на световния стоков пазар. Компанията успя да запази своето устойчиво развитие, като се надява да продължи успешно дейността си и през 2017 г. 

В сектор скално-облицовъчни материали се посочва по-малко произведена продукция, непроменена печалба, насочване на продукция към нетрадиционни до момента пазари (Азия, Близък изток) и отдръпване от традиционни пазари (Европа). 

Социална отговорност

Изминалата година ще се запомни в Панагюрище и като годината на Новото панагюрско съкровище с откриването на супермодерната много-профилна болница „Уни хоспитал“. Нейната инвестиция възлиза на над 90 млн. лв. Това е пореден и най-значим пример за грижата „Асарел-Медет“ АД за настоящето и бъдещето на родния край. 

„Каолин“ ЕАД стартира собствена програма за дуално обучение. С финансовата и организационна подкрепа на дружеството в СУ „Васил Левски“, гр. Ветово беше сформирана паралелка по специалността „Обогатители в минната промишленост“. В ход е изграждането на учебен център с работилници, в които да се осъществява практическата част на обучението. Общата инвестиция, включително за възнаграждения на преподаватели, учебници и др. надхвърля 1,5 милиона лева.  

Мащабни проекти през 2017 г. в България

В р-к Челопеч ДПМ не планира изпълнение на големи по мащаб проекти. През 2017 г. компанията ще се фокусира върху реализиране на производствения план, постигане на извличания на металите и ще продължи дейността си с приоритет върху здраве и безопасност, грижа за служителите, обучения за повишаване на компетенциите, оптимизиране на разходите, производство с отговорност към околната среда и местните общности. 

През 2017 г. в Крумовград ДПМ ще продължи със строителната фаза на проекта: земно-изкопни работи, монтажни дейности, както и обучение на персонал в новия им обучителен център. „ДПМ Крумовград“ ЕАД планира и реализирането на програма за инвестиции в обществото. 

Приоритет за годината на „Асарел-Медет“ АД ще са двата проекта за дългосрочно развитие на рудника и на Обогатителната фабрика. През следващите четири години компанията ще направи необходимите инвестиции, за да осигури своето устойчиво бъдещо развитие. До момента компанията отчита изпълнение на програмите за устойчиво развитие, по които са вложени над 126 млн. лв. Така общият размер на инвестициите след приватизацията през 1999 г. достигна 1 милиард лева. 

Очаквано Панагюрище ще бъде домакин на (поне) две мащабни прояви от национално значение – тенис-турнирът „Асарел България Оупън 2017“ (15 до 20 август 2017 г.), който ще привлече най-добрите играчи на тенис на маса с награден фонд от 130 000 щатски долара, и Световното първенство по фойерверки (25-27 май). И двете мащабни събития се реализират за поредна година с финансовата подкрепа на „Асарел-Медет“ АД. 

В скално-облицовъчни компании като „Марин Батуров“ ЕООД плановете за новата година включват голяма инвестиция в безопасни условия на труд. 

Очаквания за 2017

Очакванията на рудодобивните компании за 2017 г. са по-оптимистични в сравнение с предходната. Оживлението в цените на медта и стабилните цени на златото от края на 2016 г. стоят в основата на това отношение. Прогнозите на анализаторите от БМГК са, че цените на медта ще се движат между 5 и 6 хиляди долара за тон. Като сред основните фактори, които ще влияят на цената на медта, са икономическите данни от Китай, курсът евро-долар, както и развитието на икономиката на САЩ (посочени и по-горе). 

В подотрасъл скално-облицовъчни материали посочват миграционните процеси в Европа сред причините за свитото търсене на тяхна продукция. Те оказват негативно влияние върху търсенето на естествен камък, посочват от „Марин Батуров“ ЕООД. Несигурността и негативните обществени настроения към мигрантите в следствие на и под прикритието на войната в Сирия, отлагат решенията за по-обемни ремонти на собствениците на къщи в Западна Европа. 

В този подотрасъл, за който е известно, че маржовете са изключително ниски, се наблюдава увеличение на цените на продуктите им. Причината е поради увеличението на заплащането на труда. От друга страна, коментират от „Марин Батуров“ ЕООД, компаниите изпитват трудности намирането на обучени кадри. Мащабите на проблема се простират от липсата на подготовка, през неграмотност и до липса на млади хора в по-малките населени места. 

„Каолин“ ЕАД очаква запазване на стабилността и през 2017 г. Компанията смята, че напрегнатата ситуация в Близкия изток и Северна Африка създава предпоставки за преместване на мощности от стъкларската, фаянсовата и др. промишлености в сигурни страни като България. Ако този процес бъде подкрепен от една проактивна държавна политика за привличане на такива инвестиции, може да повиши дела на преработваните на място в страната индустриални минерали и да се отрази благоприятно на цели отрасъл. 

БМГК през 2017 г.

Българската минно-геоложка камара ще продължава да отстоява своята мисия и визия и през 2017 г. В конкретика това означава защита на своите членове в казуси като успешното начало на проекта за златодобив в община Трън и запазването на целостта на „Мини Марица-изток“ ЕАД и на подотрасъл въгледобив. 

БМГК ще направи постъпки пред изпълнителната власт за рестартиране на поетапното изпълнение на приетата през 2015 г. Минна стратегия на бранша. 

Сред приоритетите на Камарата са професионалната подготовка на кадри за бранша, борбата с незаконния добив и развитието на доброволния Стандарт за устойчиво развитие сред добивните компании у нас. 

БМГК с интерес ще проследи развитието и резултатите от проучванията за нефт и газ в акваторията на Черно море. 

***

Българската минерално-суровинна индустрия носи добавена стойност и ползи към националната икономика и за социално-икономическото развитие на минните региони 

• България е в Топ-5 от страните в Европейския съюз по дял на добавената стойност на добивната индустрия към националната икономика. 

• Производителността на бранша е в пъти по-голяма от тази на други отрасли на частния сектор на икономиката на страната. 

• Нивото на безработица в минните региони е по-ниско от тези без добивна индустрия. А средната заплата в бранша е по-висока спрямо средната заплата за съответните области. 

Българската минерално-суровинна индустрия носи редица ползи за своите заинтересовани страни – държава, местни общности, работещи, клиенти и доставчици. Това е основният извод от Анализ и оценка на социално-икономическото въздействие на минната индустрия на България, представен от „Индъстри Уоч“ днес. 

Значимата добавена стойност както пряко от дейността на бранша, така и от косвените ефекти върху свързаните отрасли, се открива както за националната икономика, така и за социално-икономическото развитие на минните региони. Друг извод от доклада е, че България е сред водещите европейски държави по дял на добавената стойност към националната икономика, благодарение на своите разработени подземни богатства. Българската добивна индустрия е сред най-големите работодатели както на национално ниво, така и в европейски контекст. Нейната продуктивност е в пъти по-голяма от тези на други отрасли на икономиката ни, като тя е от основен фактор, който формира експорта на нашата страна.

Това са водещите заключения, които се съдържат в експертен анализ, изготвен между ноември 2016 и март 2017 г. от екипа на „Индъстри Уоч“ по поръчка на Българска минно-геоложка камара. Данните са за 2015 и 2016 г. и са с източници Евростат, Министерство на енергетиката, Националния осигурителен институт, БМГК и данни на компании-членове на Камарата. 

„За работещите в минната индустрия представените данни не са изненада. Те представят в количествено изражение водещото място на бранша в икономиката на страната и подчертават неговата важна роля за местната общност. По отношение на устойчивото развитие, данните очертават постиженията на сектора в две от трите направления за устойчиво развитие, утвърдени от Европейската комисия – икономическа и социална отговорност.“ – посочи инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на БМГК при представяне на доклада. 

„Експертният анализ показва страната ни сред лидерите на европейската минна индустрия. Благодарение на нашите разработени минни находища, съхранен научен потенциал и внедрени технологии и иновации, България има отлична основа за очакваната реализация на приетата през 2015 г. Минна стратегия за устойчиво развитие на бранша. Това е българският отговор за възможната реализация на националния ни минен потенциал в контекста на процеса по реиндустриализация на Европа (известен като Плана „Юнкер“).“ - посочи още инж. Андреев. 

„Представените данни със своя мащаб и сравнителен анализ носят за нас признание и оптимизъм. Те показват, че българските добивни компании работят устойчиво и реализират своята икономическа и социална роля повсеместно. Те допринасят за ниската безработица в регионите, където оперират, както и за повишаване на заетостта по места. Минните компании гарантират достойно заплащане на труда на работещите при тях специалисти.“ – заключи той.

Анализът доказва, че тежката индустрия у нас – минна, металургична, електротехническа и химическа – може да работи за насърчаване на инвестициите както в нови минни проекти, така в проекти с добавена стойност по производствената верига. И двете са от съществено значение за повишаване на конкурентоспособността на икономиката на България. 

Основни данни за добивната индустрия на България 

Общото производство за 2015 г. на българската минерално-суровинна индустрия възлиза на 1,2 милиарда евро (2,34 милиарда лева) на годишна база. Общата добавена стойност към българската икономика е на стойност от 566 милиона евро (над 1,1 милиарда лева). А износът на минерални суровини и концентрати е на стойност от 560 милиона евро (близо 1,1 милиарда лева). Тези резултати се постигат при около 24 000 заети в сектора. 

Водеща роля в сектора има подотрасъл рудодобив със 638 милиона евро приходи, а втори е подотрасъл въгледобив със 382 милиона евро. Тези два подотрасъла формират 2/3 от общите приходи на минната ни индустрия. Разликата между тях е, че рудодобивът има значителна експортна част, докато въгледобивът задоволява нуждите на родното електропроизводство. 

България спрямо страните в ЕС 

По добавена стойност към националните икономики България е в Топ-5 от страните-членки на Европейския съюз (ЕС-28). Делът на българската минна индустрия от БВП разглеждан като принос на бранша е 3%.Той варира при различните нива на цените на металите на световните борси. 

За сравнение, в Румъния и Хърватия този дял е 6%, в Полша е 4% (която има по-голяма и по-силно развити въгледобив и рудодобив (мед) спрямо нас). Ние се намираме между Дания (3,4 %) и Холандия (2,9%). След нас са Естония (2%), Великобритания (1,6%), Чешката република (1,4%) и Словакия (1%). За останалите държави-членки на ЕС делът на минните им индустрии в добавената стойност на икономиката е под 1%. 

По отношение на заетостта България е Топ-3 в ЕС със 1,3% от общо заетите в частния сектор. Пред нас са Полша (с 1,9%) и Хърватия (малко над 1,3%). След нас са Румъния, Естония, Чехия, Великобритания и Словакия, като за останалите страни-членки делът е под 0,5% от заетите. 

С 27,3% ръст България е в Топ-6 по отношение на нарастването на добавената стойност в минерално-суровинната индустрия за 2014 г. спрямо 2009 г. Пред нас са Естония (79,3%), Швеция (77,3%), Литва (43,3%), Румъния (36,1%), Латвия (32.6%). В контекста на съседските ни отношения Румъния бележи подобен ръст благодарение на големите залежи на изкопаеми горива (нефт, газ). След нас са Австрия, Словакия, Полша, Чехия.  

Минната спрямо другите индустрии в България 

Изследването потвърждава данните, които са известни през годините: производителността на работещите в добивната индустрия у нас е по-голяма спрямо другите сектори. Това е реалната добавена стойност, която всяка компания и всеки работещ в нея постигат с умелото съчетание на технологии, иновации, управление на разходите и реализиране на продукцията. 

В абсолютна стойност това прави 46 300 лева на работещ в минната индустрия. За сравнение, добавената стойност в строителството е 11 431 лв., а в машиностроенето – 11 403 и в търговията – 10 136 лв. докато в туризма – при все сезонния му характер – добавената стойност е 4 763 лв. Анализаторите от “Индъстри Уоч” заключават, че производителността в добивния отрасъл дори е малко по-висока от тази в сектора на информационните технологии. 

Взаимодействието на минната индустрия с другите индустрии у нас влияе благоприятно за икономиката, защото минният бранш е стратегически доставчик или клиент на редица други сектори. 

Социално-икономическо въздействие на добивната индустрия – шест примера по региони 

Изследването включва разглеждането на макроикономическите показатели на шест обособени региона с развита добивна индустрия, които включват както данни от институции, така и селектирани индивидуални показатели на опериращите там минни компании. В сравнителен план са подбрани региони със сходни профили (население, релеф, отдалеченост от областен град и време) без минна индустрия, за да се покажат предимствата, които се дължат именно на добивната дейност. Показателите, които се сравняват са безработица, заетост, средна работна заплата и демография. 

От представените примери се заключава, че в регионите с развита добивна индустрия нивата на заетост са по-високи спрямо данните и за областта, и спрямо референтната община, както и безработицата в минния регион е по-ниска в сравнение с областта и референтното населено място.

Данните сочат още, че заетостта в минната индустрия е подплатена с по-висока средна заплата спрямо тази в областта. В 5 от 6-те региона за сравнение разликите са в полза на работещите в райони с добивна компания. 

Нужно е да се отчетат спецификите на видовете полезни изкопаеми, които се добиват в отделните общини и добавената стойност по техните собствени производствени вериги, както и обемите на продукция, които те реализират. Очаквано тук водещо значение имат подотраслите рудодобив и въгледобив. 

Пример „Регион Панагюрище“ (област Пазарджик) 

Безработицата в региона е с 3,4% по-ниска спрямо Област Пазарджик, като коефициента на заетост е с 9% по-висока от тази за областно ниво и с 15% по-висока спрямо референтната община Септември. Средната заплата на работещ в минната индустрия в Панагюрище е 4 пъти по-висока от средната за региона за сравнение (община Септември), 4,1 пъти по-висока от тази в областта и „само“ 2,58 пъти от тази в община Панагюрище. Икономическата активност на населението в Панагюрище е с 5% по-висока от тази на областта и с 10% по-висока от региона за сравнение. 

Данни за Панагюрище

Пример „Регион Раднево“ (област Стара Загора) 

Безработицата в Раднево е с 2,8% по-висока спрямо Област Стара Загора и с 8% по-ниска спрямо референтния регион Септември. Коефициентът на заетост е с 1% по-нисък от тази за областно ниво и с 12% по-висока спрямо референтния регион. Коефициентът на икономическа активност в Раднево и Стара Загора е еднакъв – 66%, като това е с 9% по-висок от този на Септември. 

Средната брутна работна заплата в Община Раднево през 2015 г. е 2.34 пъти по-висока от общината за сравнение - Община Септември, както и с 1.80 пъти по-висока от тази в Област Стара Загора. 

Средната брутна работна заплата в сектор „Добивна промишленост” в Община Раднево е с 1.1 пъти по-висока от средната заплата за общината, 2.58 пъти по-висока от средната заплата в избрания регион за сравнение, както и 1.99 пъти по-висока от средната заплата за областта. Заплатите в сектор

„Добивна промишленост” в общината се доближават до средните за този сектор на областно ниво, като са с 1.01 пъти по-високи. 

Данни за Раднево 

Пример „Регион Мездра“ (област Враца) 

Безработицата в региона е със 6,3% по-ниска спрямо Област Враца и с 3,8% от референтната община Берковица. Коефициентът на заетост е с 4% по-висок от тази на областно ниво и със 7% по-висока спрямо референтната община. Коефициентът на икономическа активност в Мездра е по-висок с 5% от област Враца и с 4% от община Берковица. 

Както в Област Враца, така и в избрания регион за сравнение – община Берковица, средните работни заплати са по-високи спрямо тези в община Мездра, съответно с 1.5 и с 1.1 пъти. 

В същото време обаче, средната брутна работна заплата в сектор „Добивна промишленост” в община Мездра е с 1.66 пъти по-висока от средната заплата за общината, 1.51 пъти по-висока от средната заплата в избрания регион за сравнение, както и 1.11 пъти по-висока от средната заплата за Област Враца. Средната заплата в сектор „Добивна промишленост” в Община Мездра е по-висока и от средната за същия сектор на областно ниво – с 1.08 пъти.

Данни за Мездра 

Пример „Регион Мадан-Рудозем“ (Област Смолян) 

Безработицата в община Мадан е със 7,7% по-висока от тази в Област Смолян (17,8%) и в община Рудозем е по-висока с 2,6% от тази на областта. Като и при двете общини тя е по-висока от референтната община Берковица съответно с 8,3% и 3,7%. Коефициентът на заетост за регион Мадан-Рудозем е със 6% по-нисък от тази на областно ниво и с 1% по-висок спрямо референтната община. Коефициентът на икономическа активност в Мадан-Рудозем е с 4% по-нисък от област Смолян и е равен на този в община Берковица (62%). 

Както в Област Смолян, така и в избрания регион за сравнение – община Берковица, средните работни заплати се доближават до тези в регион Мадан - Рудозем, като са по-високи с 1.05 пъти и съответно с 1.04 пъти. В същото време обаче, средната брутна работна заплата в сектор „Добивна промишленост” в регион Мадан - Рудозем е с 1.74 пъти по-висока от средната заплата за региона, 1.68 пъти по-висока от средната заплата в избрания регион за сравнение, както и 1.66 пъти по-висока от средната заплата за Област Смолян. 

Известно е, че в ранните години на Прехода минната индустрия на България и в частност – Родопите – е в упадък. Рудодобива в Родопите получи развитие след смяната на собствеността на рудниците в Мадан, Златоград, Рудозем и Лъки и чрез целенасочените инвестиции за възраждане на минните там. 

Данни за регион Мадан-Рудозем      

Пример „Регион Мирково-Челопеч“ (Област Софийска) 

Безработицата в община Мирково е с 0,1% по-ниска от тази в Област София (12,3%), докато в община Челопеч е по-ниска близо 2 пъти в сравнение с областта (5,9% за Челопеч). Като и при двете общини тя е в пъти по-ниска от тази в референтната община Трън (43,4%). Коефициентът на заетост за регион Мирково-Челопеч е равен на този в София-област и е с 11% по-висок от този в Трън. Коефициентът на икономическа активност в Мирково-Челопеч е с 4% по-нисък от този в област София и е с 3% от този в Трън (60%). 

Средната работна заплата в община Челопеч е по-висока от средната за Област София – с 2.33 пъти, както и с 3.45 пъти по-висока от избрания регион за сравнение – община Трън. Разликите в сравняваните заплати се увеличават, когато се вземат предвид конкретно заплатите в сектор „Добивна промишленост”. Средната брутна работна заплата в сектор „Добивна промишленост” в община Челопеч е с 1.03 пъти по-висока от средната заплата за общината, 3.56 пъти по-висока от средната заплата в избрания регион за сравнение, както и 2.41 пъти по-висока от средната заплата за Област София. 

Тук прави впечатление изключителния нетен коефициент на записване на деца в детските градини в Челопеч, който е по-висок от този във всички разглеждани общини и от този на национално ниво. 

Впечатление правят показателите в