Повишените цени на суровините и световното икономическо оживление се отразяват благоприятно на експорта към трети страни
Повишеният износ винаги е добра новина за всяка икономика, защото увеличава нейния растеж. В случая на България обаче изненадващо добрите данни за експорта през първото тримесечие на годината са още по-обнадеждващи, защото годишната прогноза е БВП да нараства повече от вътрешното потребление, отколкото от износа на стоки. Продажбата на български стоки в страни извън ЕС пък трябва да се разглежда с особено внимание, защото там има експортен потенциал предвид силната конкуренция на общностния пазар. За първите три месеца на 2017 г. износът на България за трети страни се увеличава с над 20% в сравнение със същия период на предходната година и е на стойност 4,2 млрд. лева, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Основни пазари са Турция, Китай, Египет, Сърбия, Македония и Русия, които формират общо 52,9% от износа на страната ни за трети страни.
На какво се дължи?
Ръстът е голям, но той идва на фона на почти стагнирания експорт от началото на миналата година, който се дължеше на започналото още от 2015 година забавяне на китайската икономика (която бе в период на преструктуриране от износно-ориентиран растеж към вътрешно търсене), както и на ниските международни цени на основни суровини. Сега световната икономика е в синхронизиран ръст, а цената на петрола се повиши спрямо миналата година. Това личи и от данните на НСИ, които показват, че през тримесечието на тази година най-голям ръст (47,1%) на износа към трети страни имат петролните продукти, като минерални горива, масла и подобни. Според експертите, до които се допита „Икономист“, основният фактор за ускорения ръст на износа са повишените международни цени, но се наблюдава и увеличение на обемите на продукцията. Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика ръстът в износа на България, особено за първите два месеца от годината, се дължи не на по-високи обеми на експортираната продукция, а на увеличените ѝ цени, които са резултат от икономическото оживление в света. По думите на Стайков през март преработващата промишленост у нас отбеляза оживление и е възможно ръстът в износа през третия месец на годината да е реален.
Потенциал на развиващи се пазари
Според директора на отдел „Международни икономически отношения“ в Българската стопанска камара (БСК) Веселин Илиев икономическото оживление в света дава своето отражение и върху българския износ. Той смята, че тенденцията на нарастване с двуцифрени темпове може да се запази само ако българските компании се насочат към развиващите се пазари, където и ръстът на вноса е двуцифрен. „Целта не трябва да е единствено ЕС, където или не се регистрира ръст на износа, или достига едва 2 – 3 на сто годишно в някои от страните. В момента наш най-голям външнотърговски партньор е Германия, но за да постигнем ръст от 10 на сто там, означава, че трябва да изместим някой друг европейски износител, което е много трудно“, смяна експертът от БСК.
Според него е благоприятен е фактът, че страната ни е член на ЕС, което оказва положително влияние върху очакванията на родни фирми от страна на техни партньори от трети страни. Според проучвания на БСК сред най-атрактивните за български стоки са Индонезия, Филипините и Миянмар. „Тези пазари не бива да се подценяват нито като качество, нито като покупателна способност. В Индонезия например при численост на населението 260 млн. души приблизително 60 млн. от тях са с доходи на средновропейско равнище“, аргументира се Илиев.
Повишаване на добавената стойност
Като положителна тенденция Илиев посочи факта, че все по-предна позиция в българския износ заемат изделия на електрониката, електротехниката и машиностроенето за сметка на суровините, тъй като имат добавена стойност, макар и не всички да са крайни изделия. Водещи в експортната листа на България вече са изделията от електрониката, електротехниката, петролни продукти, машиностроене и метали. „Показателен в това отношение е и фактът, че през 2016 г. нашите оръжейни заводи са изнесли продукция за около 750 – 800 млн. долара, което е безспорно постижение, а техният износ се класифицира като „изделия на машиностроенето“, каза още Илиев. Като положителна тенденция експертът от БСК посочи и че в износа ни все по-важно място заемат изделията от пластмаса.
Вносът от трети страни също расте
Добрите данни за износа идват на фона на голямо увеличение на вноса от трети страни, който расте с 41,8% в сравнение с първото тримесечие на миналата година и към март е на стойност 5,1 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Сърбия. Най-голямо процентно увеличение на импорта статистиката отчита в секторите минерални горива, масла и подобни продукти (79,7%) и при необработените сурови материали (71,1%). Спад се наблюдава единствено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (-22,6%). В структурата на вноса присъства малко количество петрол от Иран, който не може да бъде преработван в рафинерията в Бургас и най-вероятно е предназначен за производство на масла.
Външнотърговското салдо остава отрицателно
Ако включим износа на България за страните от ЕС, ще получим обем за първите три месеца на 2017 година 12,1 млрд. лева, което е увеличение 14,8 на сто спрямо същия период на миналата година. Същевременно обаче вносът също расте с двуцифрени темпове, което пък означава повишени стойности при потреблението. За периода януари – март 2017 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 13,9 млрд. лева, или с 21,0% повече спрямо същия период на 2016 година. Така общото външнотърговско салдо е отрицателно и е на стойност 1,7 млрд. лева. Дори и след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки салдото през първото тримесечие също е отрицателно и е в размер на 1 млрд. лева. Търговският дефицит на България традиционно се дължи на вноса на петрол. Очевидно е, че голямата част от тенденциите през първото тримесечие на годината се базират на повишените през ноември международни цени на нефта (след решението на ОПЕК да се свие предлагането). Но извън това също има признаци за оживление, което е добра новина.
