Целта тук не е да се осигури заетост, а да се пълни държавният фонд, казва зам. главният секретар на БСК Добри Митрев
- Г-н Митрев, БСК се обяви срещу задължителния квотен принцип за наемане на хора с увреждания, предложен в новия Закон за хората с увреждания. Какви са аргументите ви?
- Познавам хора, които по телково решение са почти слепи, но карат ТИР. Държавата трябва да реши първо въпроса с фалшивите експертизи, след това да седнем заедно и да помислим за наистина увредените и за проблемите им. Голяма част от тях са без образование, без квалификация поради липсата на достъпна среда. За да стане ясно доколко всеки от тях може да работи, трябва да премине през индивидуална експертиза, но не само на здравословния му статус и на двигателните му функции, а и на образователния им статус, квалификацията и т.н. Част от работните места у нас наистина могат да бъдат заети от хора с увреждания, но и много не са подходящи за тях, особено пък за всеки тип увреждане. Няма как един глухоням човек да бъде назначен там, където е нужна комуникация.
- Имате ли разчети колко фирми ще бъдат засегнати от новите изисквания? Колко души трябва и могат да бъдат наети?
- Ако този закон стане факт, всички компании с над 20 заети лица ще бъдат засегнати. Ако не изпълнят разпоредбите, те ще дължат ежемесечно компенсаторна такса в размер на 30% от минималната работна заплата. Няма как да се направи предварителен разчет, защото не знаем как са разположени като местоживеене в страната хората с увреждания. Цели области са обезлюдени. Знаете ли например, че "Видима Идеал" в Севлиево кара работната си ръка от 300 км. Ако в едно село има предприятие с над сто души персонал, в околностите му може да няма достатъчно хора с трайни увреждания. Ако пък ги има, дали те ще искат да работят в него? Дали ще имат нужната квалификация, опит и знания за съответното работно място?
Тук не става въпрос и за свободни работни места, а за съществуващи, от които 4% трябва да са лица с увреждания. Ако фирмата работи с оптимизиран числен състав, трябва ли тогава работодателят да освободи част от наетите и да ги замени с хора с увреждания? Трябва да се има предвид и това, че според Кодекса на труда от 4 до 10% от средносписъчния състав на частните фирми според икономическия сектор трябва да са трудоустроени, т.е. хора с временни увреждания, които имат нужда от повече време, за да се възстановяват здравословно. В същото време задължението на държавната администрация за наемане на трудоустроени е само 2%, а точно там могат да се трудят повече хора с временни или трайни увреждания.
Представете си обаче какво ще стане с въвеждането на квотния принцип. В частния сектор трудоустроените и хората с трайни увреждания ще трябва да са общо между 8 и 14% от наетите. Там, където има административни структури, счетоводства, в IT сектора, може би ще е по-лесно. Но в едно миннодобивно предприятие или в металургията? В предприятията с първа и втора категория труд наемането на хора с увреждания е забранено. Условията за работа в тях са тежки дори за здравите. За да се запази донякъде здравният статус на работещите в тях, те получават предпазни храни, пенсионират се по-рано. Как тези предприятия ще изпълнят квотата? За тези случаи законът не казва нищо. Хората с увреждания биха могли да са единствено помощен персонал в такива предприятия, но администрацията им обикновено е със свита численост, не повече от 10% от общия брой. Ето как законът става неизпълним, а за всяко неусвоено работно място от квотата, на което трябва да е назначено лице с увреждане, ще има санкции. Това означава, че работодателят ще трябва да освободи част от настоящия си персонал и на тези места да назначи хора с увреждания, което пък е обратната дискриминация. Друг вариант, коментиран във форумите, е да прекара здрави хора през ТЕЛК. Или да си плаща такса "спокойствие". Това е безумие! Подобен текст няма да помогне нито на работодателите, нито на хората с увреждания. Единствената цел на този текст е да се пълни фондът. Не е ясно как ще работи този фонд - в него ще има трима представители на министерствата, един на Агенцията по заетостта и един на Инспекцията по труда. Те ще разпределят средствата във фонда - незнайно по какви критерии и незнайно на кого, а работодателите, които ще пълнят фонда, както и самите хора с увреждания, няма да имат думата.
- Обясненията на социалното министерство са, че квотната система работи успешно в много европейски държави, като гарантира и увеличава заетостта на хората с увреждания в обичайна работна среда.
- Да, в Германия има квота, но там тя е 2%. Понеже ние сме много по-развити икономически от германците, квотата при нас ще е 4%.
- Можете ли да дадете още примери как е решен този въпрос другаде?
- Всяко решение е специфично. В Гърция например има работни места, които са специално пригодени за хора с увреждания и само те имат право да ги заемат. Като в лавките за продажба на вестници. А у нас държавата прехвърля грижата си към работодателите. По начина, по който текстовете са разписани, целта не е да се намери работа на тази група хора, а да се напълни този фонд. В Националната стратегия за хората с увреждания в частта заетост са предвидени квоти за работодателите за наемането на такива лица. Там обаче се набляга на квалификацията и преквалификацията на хората с увреждания, за да отговарят на търсенето. В Закона за хората с увреждания никъде обаче не се споменава за обучение и квалификация. Нито пък се казва какво ще се случи, ако лицето с увреждане откаже да започне предложената му работа. А това е напълно възможно - може възнаграждението да не го удовлетворява, може да не му допада тази работа. Ако държавата не даваше възможност за получаването на телкови решения по престъпен начин, нямаше да е страшно.
- Казахте, че в условията на глад за кадри хората с увреждания са всъщност търсен ресурс от работодателите. Какво може да се направи в тази посока?
- Има сектори, които могат да поемат повече хора с увреждания, но пък се появява още един проблем. Какво е увреждането на дадения човек. Би трябвало държавата с насърчителни мерки да направи така, че този човешки ресурс стане привлекателен за работодателите. Във форумите хората с увреждания ни пишат - как да започна работа, след като не мога да стигна до работното си място. Един човек с увреждане на долните си крайници не може да излезе от дома си. Държавата би трябвало да насърчава работата от разстояние, надомния труд, самостоятелната стопанска дейност.
Аз бих предложил при обявяването на всички длъжности в държавната и общинската администрация при равни други условия хората с трайни увреждания да са с предимство и това да важи за всяка една длъжност в държавните служби. Така държавата ще покаже, че наистина иска да се погрижи за тези хора. Работодателите не са против работата на хората с увреждания. Колкото повече от тези хора работят, вместо да разчитат на социални помощи, толкова повече ще се пълни държавната хазна. Но държавата не трябва да товари със задълженията си само бизнеса. В момента много работодатели се притесняват, че утре няма да могат да освободят човека, който не им върши работа, страхуват се от инспекцията по труда, която ще дойде да ги глоби за това, че столът, на който седят, не е под еди-какъв си ъгъл... Има Закон за насърчаване на заетостта, в момента се подготвя Закон за предприятията на социалната и солидарната икономика. Държавата трябва да намери такива привлекателни мерки, та работодателите да не се страхуват от наемането на човек с увреждания.
_________
