Браншовите организации се споразумяха за корекции в Закона за горивата, но без отлагане на влизането му в сила
- Обща е позицията, че законът е необходим от гледна точка на битката със сивия сектор и „равния старт“ на всички пазарни субекти
- Има необходимост от промени в някои формулировки на закона, така че да бъдат отчетени спецификите на отделните сектори
- До средата на следващата седмица юридическите екипи на засегнатите организации ще предложат компромисни текстове, които да бъдат утвърдени чрез двустранни протоколи и да бъдат представени на вниманието на депутатите
___________
„Свидетели сме на един преекспониран и реално несъществуващ конфликт. От настройване на бизнес организациите (и браншови, и национални) една срещу друга никой няма полза, затова преценихме, че на виртуалните изкуствено създаващи се „лагери“ трябва да противопоставим един откровен разговор очи в очи. Състезания с другите работодателски организации можем да имаме само на пистата да служим по-добре на своите членове“.
Така председателят на БСК Радосвет Радев откри днешната работна среща във връзка с внесеното от МС предложение за отлагане с 6 месеца на влизането в сила на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП). В разговора участваха представители на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), Камарата на строителите в България (КСБ) и Българската петролна и газова асоциация (БПГА).
Изпълнителният директор на БПГА Андрей Делчев уточни в началото на срещата, че по този закон се работи повече от десет години и че целта на закона е битка със сивия сектор и нелоялната конкуренция, а не елиминиране на конкуренцията в сектора. „На думи всички се борим със сивия сектор, но като стигнем до реални действия, започва отстъпление. В създадената по инициатива на вицепремиера Томислав Дончев работна група предвидихме едни доста рестриктивни условия в закона, но впоследствие постепенно започнахме да намаляваме размера на рестрикциите и, смятам, че постигнахме едни наистина минимални и напълно изпълними условия“, каза директорът на БПГА. Той уточни, че готовност за компромиси по отношение на закона има, но при условие, че не се променят трите основни базови принципа, на които той се основава: 1. Регистрационен режим за извършване на търговия с петролни продукти; 2. Засилен контрол; 3. Гаранции в минимални размери.
Представителите на БАМИ и КСБ изразиха основните си притеснения, насочени преди всичко към регламентирането на дейността на ведомствените и мобилните бензиностанции, като обърнаха внимание върху спецификите на технологичния процес, който предполага необходимостта от ползването на такъв механизъм за зареждане с горива. „В металургията зареждаме локомотиви с дизел (около 30 000 литра на месец), като имаме връзка с НАП, а самото зареждане става на затворени площадки, до които няма външен достъп. Затова не виждаме смисъл да ни се поставят изисквания да правим допълнителни регистрации на тези ведомствени бензиностанции“, каза Константин Стаменов (БАМИ). От своя страна, изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова подчерта, че членовете на асоциацията са изрядни данъкоплатци и, като такива, подкрепят мерките, насочени към битка със сивия сектор. Г-жа Паунова изрази подкрепа за закона и увереност, че съществуващите неясноти в него могат лесно и безпроблемно да бъдат коригирани в кратки срокове и при добра воля от всички заинтересовани страни.
„Не сме тук, за да спъваме или отлагаме закона. Законът ни дава равен старт, защитава лоялната конкуренция, затова го подкрепихме убедени и категорично още преди повече от половин година. Тук сме, за да доизясним някои спорни формулировки основно във връзка с мобилните бензиностанции, тъй като технологично е невъзможно в нашия сектор да се ползват само стационарни бензиностанции“, сподели на свой ред Виолета Ангелиева (КСБ). Тя отправи покана на предстоящото заседание на ръководството на КСБ (на 23 януари) представители на работната група по ЗАРИДСНПНП да направят някои разяснения относно законопроекта, тъй като все още има неясноти, които пораждат неразбиране и излишно напрежение в строителния сектор. Г-жа Ангелиева изрази увереност, че могат да се намерят коректни формулировки в закона, така че интересите на строителния бранш да бъдат съхранени.
Според Андрей Делчев, очевидно трябва да се пристъпи към прилагане на секторен подход по отношение текстовете на ЗАРИДСНПНП, така че едновременно законът да изпълни основните си функции, без да бъдат затруднени засегнатите от него сектори на икономиката. Той благодари за посредничеството на БСК за осъществяването на разговорите между браншовите организации и постигането на един открит и безконфликтен разговор.
Конкретен резултат от стартиралия в началото на настоящата седмица по инициатива на БСК диалог между браншовите организации, е подписаният късно вчера двустранен протокол между БПГА и Българската минно-геоложка камара за промяна на някои формулировки в закона, така че да не бъде затруднена допълнително дейността на минната индустрия. По аналогичен начин предстои да бъдат преодолени и разминаванията в позициите с останалите браншови организации. В тази връзка, участниците в днешния разговор се договориха до средата на следващата седмица правните екипи на браншовите организации да предложат компромисни текстове, устройстващи всички засегнати страни.
„Днес свършихме работата на държавата – направихме реална оценка на въздействието на закона. Сега топката е в ръцете на юристите, а след това и на депутатите“, обобщи в заключение Радосвет Радев.
Вж. СНИМКИ
