Tрябва да бъде увеличен бюджетът за маркетиране на България и това трябва да стане много професионално.
Г-н Радев, вече повече от половин година сте начело на Българската стопанска камара (БСК). Какво е да си на това кормило?
Не е като разходка в Пирин или в софийската Борисова градина. Много честно пред себе си съм си казвал, че ако това предложение се беше случило година или две по-рано, категорично нямаше да го приема. Във всички случаи, ако почтено гледаш на това предизвикателство, трябва да си наясно, че е необходим и времеви ресурс, и ресурс на волята, и ресурс – защо да не кажа – на мечтите, защото лесно се управлява и лесно ставаш председател на организация, която току-що си създал. А БСК има стара и славна история, относително подредено настояще, но аз съм амбициран да има и светло бъдеще. В действителност аз съм си сам най-големият душманин в собствената си амбициозност. Но, да, БСК се случи в живота ми точно в някакво подходящо време. По-рано аз не бях готов, а по-късно нямаше да ми е интересно.
Има ли „зими“ и „пролети“ в БСК?
Да, има сезонност, има времена на свръхусилия на мениджърите, но ги има и през август, и през коледните и новогодишни празници. Може би мениджмънтът не е най-типичната професия, която има своите сезони, но в управлението на една обществена организация, която е на работодателите , просто знам кога мога да направя управителен съвет и кога не мога заради отсъствието на нашите членове. Според мен доброто управление предполага да нагласиш правилно собствените си задачи към вече съществуващия календар.
Представители на Камарата участват в консултативни съвети, в кръгли маси, партньорства и други форуми и представителства. Застъпничеството ли е това, което ви държи най-близо до пулса на обществото?
Това във всички случай влиза в дефиницията какво прави една работодателска организация. На първо място, тя трябва да защитава интересите на своите членове. Те затова членуват при нас. Защото дори конкурентите на един и същи пазар имат общи проблеми и общи интереси. И от тази гледна точка може би най-трудното нещо, което ми се случи за тези 6-7 месеца беше, че аз съм защитавал абсолютно пламенно идеи на членовете на Камарата, които лично не съм споделял. Но в крайна сметка това е и високата отговорност, защото поне за мен Българската стопанска камара трябва да бъде точно такава. Тя не може да служи на нито един отделен предприемач. БСК служи на всички български предприемачи и работодатели. Често пъти резултатите от нашите усилия облагодетелстват членовете на други работодателски организации, но в това не може да има егоизъм.
Освен изпълнителен председател на БСК, вие сте член на УС на Националния борд по туризъм (НБТ). Визията до 2030 г. за стратегическото позициониране на „дестинация България“ включва няколко основни аспекти. До каква степен работата по тях започва тепърва или ще се надгражда постигнатото до момента?
Националният борд по туризъм има доста по-кратка история от БСК и доста по-неславна, защото след като се създаде, имаше един дълъг период, в който беше почти маргинално съществуващ. През последните 2-3 години се почувства малко по-голям ентусиазъм в работата и тази „Визия 2030” е по-скоро резултат от тези усилия в по-новото време. В същото време смятам, че исторически успех на Борда беше съвсем ясното внушение и аргументация за създаване на самостоятелно ведомство в изпълнителната власт и то от най-висок ранг – Министерството на туризма. Правени са всякакви експерименти – било е комитет, било е агенция, било е част от друго министерство. Имаше и куриоз, че беше част от Министерството на културата, от Министерството на търговията. От тази гледна точка не е маловажно да се каже, че това е един от успехите на НБТ. В действителност, вследствие на това решение започнахме да създаваме една професионална администрация в отрасъл, който според някои изчисления произвежда от 11 до 17% от БВП на България. В крайна сметка е отговорност и на държавата да професионализира държавния мениджмънт на тези процеси. Това е един от първите резултати.
Колкото до отделните точки в позиционирането на дестинация България, това не са сензационни неща, а неща изстрадани, видени и нерешени. Напримерфакта, че българският туризъм е един от най-слабо презентираните на световните пазари. Това е една, бих казал, ахилесова пета от години насам.Отпусканият за тази цел бюджет на държавата, мисля, е около 40 пъти по-нисък от този на някои наши съседи, да не говорим за Хърватия, Турция, Гърция. От друга страна, за съжаление, иначе толкова талантливият български автор, сценарист, режисьор, оператор, не успяваше да направи нещо изключително, което да представи България пред света.Положението утежняваха и съвсем нашенски неразбории, например драмите с логото на България. От тази гледна точка резултат има тогава, когато има консолидирана енергия и воля за постигането на целта.
Какво е мястото на руснаците на туристическия пазар? Напоследък има отлив на туристи от Русия у нас. Каква е причината?
Присъствието на руски туристи е изключително сериозно и желано от Хонконг до Северна Америка, навсякъде. Въпросът е ние какво знаем за руските туристи. Преди 30 години като че ли всички в България знаеха всичко за Съветския съюз и всички в Съветския съюз знаеха всичко за България. Но вече 30 години не е направено никакво усилие един за друг. През това време текат различни процеси – както ние не познаваме Санкт Петербург, така те не познават България. Пишем с едни и същи букви, но това не е достатъчно. После – голямата грешка да смяташ всички руснаци за едно и също нещо. Това не отговаря на действителността. През тези 30 години в руското общество се случиха много промени, подобни на тези в България. Това е класово разслоено общество, което в своята класова разслоеност има различни предпочитания. Олигарсите със своите самолети няма да дойдат у нас. Те са на Лазурния бряг, те са в Кан. Тези, които нямат собствени самолети, са в Кипър, в Испания, в Австрия, Швейцария. Позиционирайки се като пазар, България трябва да знае кой е таргет-посетителят, кой е потенциалният руски турист в България. За съжаление, отговорът е нерадостен – това са хората, които са на едно от последните места в социалната пирамида. Ние ще бъдем свидетели как инвестициите в руски курорти ще канибализират посещаемостта на българските. Онзи, който ще отиде в Сочи на море, ще бъде човек, който миналата година е бил в Слънчев бряг, а не в Палма де Майорка. Тоест, има процеси, които са абсолютно изтървани, абсолютно недооценени. Да, носталгията по българския перец и домат е нещо, което си отива с поколенческите промени. Моите връстници в Русия помнят тези вкусове. Техните деца не са ги чували - те също растат с Макдоналдс. Така че тук предстои много работа, и то работа на държавата. В този смисъл, първо трябва да бъде увеличен бюджетът за маркетиране на България и второ, това трябва да стане много професионално. Не да угодиш на този или онзи рекламен бос, а да получиш резултат.
2019 г. е Година на прасето по китайския календар. Каква според вас ще бъде тя за България и туризма?
Оптимистичното е, че има демографски бум. Човечеството вече е седем милиарда и експоненциално растат пътуващите. Слава богу, новите технологии не могат да заменят личното усещане от контакта - с морето, с плажа, с гората, със снега, с аромата на цветята. В някои изследвания за развитието на икономиката през XXI век се говори изключително сериозно за индустрията на свободното време като изчисленията са, че във втората половина на века свободното време ще се увеличи и тогава действително хората ще започнат да пътуват, няма да си стоят вкъщи. Любопитството да видиш как живее другият е вечно.
