24.01.2020

Станислав Попдончев, главен финансов директор и зам.-председател на БСК, за Наредба Н-18

НАП и МФ написаха наредба за част от фирмите и не помислиха за тези, които имат по-модерен бизнес модел. Направиха промени в наредбата за ресторанти, барове, дискотеки и кафенета. Там оцениха риска като по-голям и искаха да хванат предполагаемите укривани обороти в този сектор. Но в последствие осъзнаха, че е засегнат практически целият бизнес.

Така Наредба Н-18 стана изключително сложна, има твърде много въпроси, схеми, варианти, възникват различни казуси по прилагането й. Всеки отделен бизнес е отделен казус. Ето ви един пример -  имате обект, който не приема плащания в брой, но пък той ползва информация от софтуери в други обекти, които приемат и плащания в брой, кое е СУПТО и кое не е. На подобни казуси няма еднозначен отговор. И нямате гаранция или поне разумна увереност, че дори и да си промените софтуера и мислите, че отговаряте на изискванията, проверяващите след това няма да ви кажат, че е трябвало да го направите по различен начин. Рискът е труднооценим, а разходите за управлението му твърде високи.

От гледна точка на чуждестранните инвеститори, най-големият проблем при Наредба Н-18 са високите разходи, които трябва да направят, за да отговорят на изискванията. Първоначално очакваните от МФ 120 млн. лева за подмяна на фискалните устройства, се оказаха само капка в морето на СУПТО. Ако сте инвеститор и трябва да избирате развитието на продукта си между Румъния, България и някоя друга държава, това е едно от нещата, които анализирате – какви са разходите, които трябва да направите, за да приведете бизнеса си в съответствие с нормативната уредба във всяка една страна. Или ако сте мултинационална търговска верига и сте планирали през следващата година в България да отворите още два търговски обекта, но заради Н-18 сте принудени да похарчите една сума от порядъка на няколкостотин хиляди евро, тази година вероятно няма да ги откриете в България. И вместо това ще отворите два обекта в съседна държава, защото там разходите ви ще са по-ниски.

Рискът и несигурността, които създава наредбата, безкрайните промени в нея и непрекъснатото осъзнаване на различни групи и браншове от бизнеса по какъв начин и доколко ги засяга – това забавя развитието и променя инвестиционните нагласи в много по-глобален план, и мащаб за който не си даваме сметка. Непреките негативни ефекти от тази регулация остават недооценени.

Изискванията към софтуерите са такива, че пречат на нормалния бизнес модел на развитие на технологиите. От IT продукти, които са custom дизайн, сега тези многофункционални софтуери се опитваме да ги вкараме в един калъп, в едни квадратчета на Наредба Н-18. И затова много от тези нови функционалности на софтуерите, разработчиците спират да ги предлагат на българския пазар. В момента има около 650 регистрирани и одобрени от НАП софтуера. Но истината е, че в много голям процент от случаите, за всяко предприятие е нужен отделен софтуер, защото дори в рамките на един бранш се използват много различни бизнес модели, които непрекъснато се развиват.

___________

Мнението е публикувано в бр 3/24.01.2020 г., на в. Капитал

снимка: Надежда Чипева, Капитал

Дата: 24.01.2020

Източник: в. Капитал

Прочетено: 14112