Коментар на Димитър Бранков от БСК и Любослав Костов от КНСБ.
"Бяхме изненадани от това намерението за увеличение на минималната работна заплата. Ратифицирахме Конвенция №131 за минималната работна заплата - там ясно са определени критерии, които правителството е задължено да спазва. Не виждаме никакви конкретни числа за това правителствено намерение. Никакви разчети, всичко става при липса на прозрачност", заяви зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков.
Пред Bulgaria ON AIR той посочи, че още през 2013 г. е трябвало да имаме средноевропейски доходи, ако дадените обещания били спазени. Бранков призова правителството да помисли как ще покрие 650 лв. минимална заплата в общинските болници, които по думите му са в колапс.
"Беше ясно още преди 3 години, че от 1 януари 2021 г. минималната заплата ще бъде 650 лева. Заетостта намалява заради странични фактори, включително рецесията, в която се намираме. Връзката е между минималната работна заплата и заетостта. Не е вярно твърдението, че ще намалим заетостта като вдигнем минималната работна заплата", каза от своя страна икономистът от КНСБ Любослав Костов.
В "България сутрин" той подчерта, че българският бизнес е с най-ниски данъци и плаща най-ниските минимални и средни заплати, а в същото време заплашва, че ще фалира.
Бранков контрира, че проучвания на ЕК показват връзка между заетостта и минималната работна заплата при уязвимите групи на пазара на труда. По думите му тази връзка не бива да бъде пренебрегвана.
"Дори и без Ковид-19 щяхме да сме в тези условия. 2500 лв. месечно е добавената стойност, която произвежда един зает в България. Няма как да се разпростираме извън тази черга", обясни зам.-председателят на БСК.
Костов е на мнение, че замразяването на минималната работна заплата е станало като нарицателно за това "да преодолеем кризата". Издръжката на живот все още е над минималната работна заплата, настоя той и отбеляза, че е възможно да се стигне до протести от страна на синдикатите.
Вижте цялата дискусия във видеото.
