Многократно съм писал защо ВЕИ революцията няма как да се осъществи бързо и не можем да разчитаме на нея за постигане на целите на Парижкото споразумение. Към причините от физичен и икономически характер тук добавям още една –непреодолимата комбинация от ненаситния глад на новите технологии за минерали и нежеланието на хората да приемат развитието на минната индустрия, която единствена може да ги достави.
Графиката долу показва две неща:
1. Нуждите от някои материали за електромобил срещу конвенционален автомобил.
2. Нуждите от някои материали за мегават инсталирана мощност технологии за производство на електричество.
Забележете, че:
1. Относителното количество на металите в „новите“ технологии е в порядъци по-голямо, а изискват и голямо разнообразие от доста редки метали, чиито добив тепърва ще трябва да се развива.
2. Производството на ток от един инсталиран мегават слънчева или вятърна централа е в пъти по-ниско от ядрена, газова или въглищна (т. нар. capacity factor), тоест нуждите от метали за единица произведена енергия са десетки пъти по-големи.
3. Показаните данни не включват изграждане на огромни полета от батерии за съхранение на голямо количество ток и цялата инфраструктура за надграждане на електроенергийните системи, за да могат да поемат толкова нови ВЕИ и електромобили, тоест не отразяват най-голямата потенциална нужда от метали за успешна ВЕИ революция.
Повишаването на добива в пъти в рамките на 10-20 г., на който и да е метал, е сизифовска задача. А за такива като кобалт, молибден, индий, телур, редкоземни елементи, които се извличат почти само като странични продукти от добива на базови метали като мед, олово и цинк, е абсолютно невъзможно. Нужни са толкова големи и спешни инвестиции в търсене, проучване и разработване на рудници, че половината световна икономика ще трябва да се впрегне в упражението.
Дори и горното някакси да се случи, минната индустрия има друг проблем, който все по-трудно се решава с пари – никой не я иска.
Последното проучване на EY (графика) за поредна година показва, че получаването на социален лиценз за работа (license to operate) е най-значимият бизнес риск, пред който са изправени минните компании и проекти.
автор: Боян Рашев (denkstatt Bulgaria)