От началото на годината горивата у нас са поскъпнали с около 40-50 стотинки за литър или с 50 на сто като стойност само на продукта без данъци, а при метана увеличението е още по-голямо – 60 процента. До края на годината ще бъдат прибавени още 5 до 7 стотинки или ръстът ще е с още 3 до 5 на сто, заради вдигането на цените на суровия петрол на световните пазари. От януари 2023 г. пък дизел и бензин ще се поскъпнат още с лев до 1.20 лв. за литър и ще струват между 3.50 и 4 лв. и то ако няма екстремен ръст при цените на суровия петрол. Второто повишение ще се случи, ако се приеме предложение на Европейската комисия за акцизна реформа при горивата. Това коментира председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Живодар Терзиев пред журналисти след дискусия в четвъртък по повод предизвикателствата пред петролния бизнес заради целите на Еврокомисията за намаляване на въглеродните емисии с 55 на сто.
Възможностите за задържане на цените са изчерпани, тъй като са свършили запасите на горива, произведени при по-ниските цени на петрола, а суровината продължава да поскъпва, следвайки тренда при природния газ, където всеки ден се достигат нови рекорди.
Нова структура и екокомпонент в акциза
Петролният бизнес обаче е по- притеснен от предложени от Брюксел проектодирективи за промяна на структурата на акцизите от 1 януари 2023 г., за изграждане на електрозарядни станции и такива за водород в следващите две години, както и изискване за добавяне на повече биокомпонента в горивата. Според бранша това означава, че половината от автомобилите в България няма да могат да се зареждат. От БПГА смятат, че България няма да посмее да се възползва от правото си да не подкрепи предложенията на ЕК и така да ги блокира, затова настояват страната ни да иска дерогация на новите изисквания за определено време или по-плавното им въвеждане с по-ниски цели в началото.
Според Живодар Терзиев, ако досегашните зелени политики на ЕС в областта на транспорта са имали поносима цена, новите са не само непоносими, но и неизпълними заради високата скорост, с която Брюксел ги въвежда.
Предложението на Брюксел е от 2023 г. акцизът върху горивата да не е върху количество, а върху енергийната им стойност, измерена в гигаджаули. Освен това се въвежда екокомпонент, който ще се изчислява според търговията с въглеродни емисии като механизмът му не е ясен, коментира председателят на БПГА. Все пак от асоциацията са направили изчисления, според които новата структура на акциза ще доведе до ръст с 1-1.20 лв./л след малко повече от година и то при сегашните цени на петрола и на въглеродните емисии. Парниковите квоти поскъпнаха от 31 лв. за тон в началото на годината на над 60 евро в последните дни на европейската търговия, като очакванията са достигнат догодина 150 евро за тон.
"Тази нова политика ще е товар за домакинствата въпреки предвидените от ЕК помощи от 72 млрд. евро за целия ЕС, което е крайно недостатъчно, за да компенсира ръста на цените", коментира Светослав Бенчев, главен юрист на организацията.
Терзиев коментира, че накрая търговците ще излязат виновни за поскъпването на горивата, но те нямат интерес от високи цени, а от високи обороти, каквито има при поносими цени и търсене.
Опасност за четворен ръст на контрабандата
Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и шефът на БПГА посочиха, че подобно повишение на цените на горивата може да увеличи контрабандата и бюджетът да не може да си събира акцизите и ДДС върху горивата, което ще е сериозен проблем. Според Безлов, ако се въведе подобна мярка, сегашният 12-процентен дял на незаконната продажба на горива може да скочи до 40 на сто.
Бенчев и Терзиев обърнаха внимание и на намерение на ЕК да увеличи задълженията за дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в транспорта. Сега той е 10%, а планът е да се въведе изискване за намаляване на парниковите емисии с 13 на сто, което означава дял от 26 на сто на ВЕИ в транспорта.
Половината коли у нас остават извън движение
"Ние не сме изпълнили и сегашната цел и делът у нас е едва 7.9 на сто. Капацитетът за производството на биодизел у нас и в региона е напълно недостатъчен, а няма производство на биоетанол от ново поколение в региона, за да може да се доставя", каза Бенчев и отбеляза, че освен това половината автомобилен парк - колите на повече от 15 години, не могат да работят с такъв висок процент биокомпонент в горивата. Според него тази цел за биогоривата е неизпълнима не заради нежелание на търговците, а заради недостатъчно производство.
От БПГА посочиха и друг сериозен според тях проблем пред дистрибуторите на горива, които са под административен и регулаторен натиск към отказ от дизел, бензин и газ за сметка на електромобилите – изискването от 2023 г. да има електрозарядни станции от 450 киловата на всеки 65 км от пътната мрежа и такива с мощност 1.5 мегавата за зареждане на тежки автомобили на всеки 100 км до края на 2025 г. Има конкретни изисквания и за станции за зареждане с водород, което според дистрибуторите е напълно безсмислено.
Станциите за водород и електромобили
"Ако в момента в страната ни има 3300 електромобила и половината от тях са в София, автомобили на водород няма и са под въпрос и доставките на водород. У нас има две-три станции за производство на водород и то за технологични лични нужди", отбеляза Живодар Терзиев. В момента по бензиностанциите има една стотина електрозарядни колонки и то по-скоро за имидж, сочат данните на членовете на асоциацията.
Те не са против развитието на този вид инфраструктура, но смятат, че подобни изисквания са прекалено тежки, а и струват огромни инвестиции, които не се наемат да оценят като цяло. Причината е, че заради изискванията за тези съоръжения и ръста на тяхното производство, вероятно ще расте цената на използваната в тях мед, която и без това е много скъпа на международните пазари, посочи Терзиев. Затова от БПГА предлагат в преработвания финално план за възстановяване и устойчивост, преди внасянето му да одобрение в ЕС до 15 октомври, да се предвидят субсидии за зарядни и водородни станции и да има много ясни планове за мобилност в цялата страна, а не само в София с 500 млн. лв. за метрото и за градския транспорт, стана ясно от думите на Андрей Делчев, изпълнителен директор на БПГА.
Токът – откъде и как ще дойде?
Терзиев посочи и други сериозни проблеми пред намеренията на ЕК да изтласка от пазара на горива дизела, бензина и дори пропан-бутана и метана и да ги замени с електроенергия.
"За нас е проблем да осигурим зарядните станции, но проблем са и доставките на електроенергия за тях", коментира председателят на БПГА.
"Ако през август сме продали на българския пазар 300 млн. литра горива, това е равно на 3300 гигаватчаса електроенергия. Това означава, че енергийните доставки и преносната мрежа трябва да осигуряват възможност за покриване на 1400 ГВтч потребление, и то ако е равномерно зареждане на електромобили, каквото не се случва", обясни Терзиев.
Според него дори по най-развитата откъм бензиностанции магистрала "Тракия" обектите не могат до получат стабилно такива големи количества електроенергия, а по т.нар ТЕН-Т мрежа обектите са много малко и далеч от подстанции на електроразпределителните дружества. Отделен и проблемът с осигуряването на ток за търговските обекти със зарядни станции, което според БПГА налага облекчения за лицензирането им за участие на борсата за ток. Енергийният регулатор пък точно обратното – смята да затегне изискванията за участие на свободния пазар. Според Делчев трябват и облекчения в Закона за устройството на територията за строежа на зарядни станции.
Вариант за по-плавен и лек зелен преход
"Не искаме да чертаем апокалиптични картини, а да се помисли как преходът към по-зелени технологии да е социално поносим", коментира Андрей Делчев. Според него пропан-бутанът и метанът трябва да останат като преходни горива поне още 20 години, както и запазване възможно най-дълго на автомобилите с двигатели с вътрешно гориво, използващи биогорива и усъвършенстването им за отделяне на по-малко въглеродни емисии. Правителството трябва да заложи в плана за възстановяване субсидии за развитието на инфраструктура за електромобилите, както и повече средства за технологии за производство на водород.
"Можем да направим опити за производство на водородно гориво с участието на "Нефтохим", дори на АЕЦ "Козлодуй". Да се предвиди вътрешните превози на териториите на предприятия, пристанища и летища да са само с електромобили и да се заложат пилотни проекти за градски транспорт в София с водород, но да не се прехвърля цялата тежест на екоизискванията на Европа върху домакинствата", предложи още Терзиев.
Той се оплака, че след отказа на голяма част от големите финансови и застрахователни компании да работят с бизнеси, използващи фосилни горива, този сектор вече е третиран едва ли не като криминален.
Според него трябва по-добър баланс на политиките, за да се постигне наистина екологичен ефект на поносима за обществото цена.
Председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев също коментира, че трябва да се направи оценка колко ще струват на хората тези екополитики за трансформация не само на икономиката, транспорта и енергетиката, а и на обществото. Трябва да се оцени и загубата на работни места от ликвидирането на цели сектори, посочи той, след като Терзиев преди това коментира, че изключването на петрола ще доведе до закриване на рафинерията "Нефтохим" и 28 данъчни склада за горива.
