16.02.2022

Проведе се първият информационен ден по проект TransFormWork

Предизвикателствата пред въвеждането на Рамковото споразумение на европейските социални партньори по дигитализация обсъждаха на живо и онлайн представители на българските социални партньори, по време на първия информационен ден по проект TransFormWork, на 15.02.2022 г.

В дискусията се ввключиха представители на Българската стопанска камара, браншови организации и предприятия - членове на БСК, представители на КНСБ и синдикални лидери, Ненко Салчев - държавен експерт “Трудово право и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), и Цветомила Филипова - директор на Главна дирекция “Инспектиране на труда” към Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ).

Споразумението бе представено от Мария Минчева, зам.-председател и представител на БСК (като член на BusinessEurope) в Комитета по социален диалог в Брюксел, който е основeн орган за социален диалог на европейско равнище.

По своята същност документът подкрепя успешната интеграция на цифровите технологии на работното място, инвестициите в цифрови умения, актуализирането на уменията и непрекъснатата работоспособност на работната сила. Споразумението има акцент върху възможността на работодателите и синдикатите да въведат стратегии за дигитална трансформация в ориентиран към човека подход на национално, секторно и фирмено ниво, включително относно условията за свързване и прекъсване и спазване на правилата за работно време и подходящи мерки за осигуряване на съответствие.

Именно въвеждането на Рамковото споразумение е във фокуса на проект TransFormWork, който се изпълнява в 7 държави-членки на ЕС (България, Кипър, Естония, Ирландия, Малта, Румъния и Швеция, с цел да се проучи въздействието на дигитализацията върху социалния диалог на национално ниво и да се изучат примери за добри практики в страните-партньори, свързани със съществуващи инициативи, практики и колективни трудови договори в контекста на дигиталната трансформация в света на труда.

Проектът се стреми да повиши и осведомеността по отношение на това как с прилагането на правилни стратегии дигиталната трансформация може да донесе явни ползи и добавена стойност за работодателите и работниците, като предостави нови възможности на пазара на труда, нови начини за организиране на работата и подобряване на условията на труд.

Предприятията и браншовите организации отчитат, че пандемията причинена от Covid-19 е факторът, който е насърчил в най-голяма степен ускоряването на дигитализацията във всички икономически сектори, но сега стои въпросът с дигиталните компетенции, както на мениджмънта, така и на работещите, с мотивацията за учене и усвояване на знанията в тази област, с изключването от цифрова работна среда и др.

Според представителите на бизнеса, въпреки че работата от разстояние е регламентирана в Кодекса на труда още от 2011 г., все още има неизвестни, особено що се отнася до контрола на работното време и мястото, от което се извършва дистанционната работа. В тази връзка, Цветомила Филипова от ИА ГИТ уточни, че контролът се извършва само след предварителна уговорка със служителя за посещение, и поясни, че от ГИТ не възнамеряват да посещават домовете, за да проверяват работата от разстояние, каквато информация излезе в публичното пространство. От Агенцията ще изпращат електронни въпросници, за да подобрят дейността на контролните органи. През 2021 г. в Инспекцията по труда са постъпили общо 27 сигнала за нередности на работното място от разстояние, през 2020 сигналите са били 11.

В рамките на събитието бе проведена и фокус-група, в която представители на различните сектори споделиха как се справят с дигиталните предизвикателства. Ето и част от коментарите.

Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България: Изключително много помага опитът на мултинационалните компании в сектора, които в България заемат 89% дял от пазара. Още преди пандемията всички предприятия в бранша бяха наясно, че цифровизацията у нас върви с много по-бавни темпове, затова наваксването би било трудно, ако развитието на дигиталните умения не залегне още на ниво браншови колективен трудов договор, и ние го направихме. Компаниите развиват собствени центрове за компетенции, в които служителите се обучават от експерти и прилагат уменията в практиката. За изминалата година преките инвестиции на предприятията от сектора в човешки капитал са над 4 млн. лв. В тези инвестиции няма никакво външно финансиране. “Подобренията в дигитализацията доведоха до оптимизация на процесите и повишаване на производителността в „Каменица” АД. Започнахме да използваме в по-голяма степен интелекта на служителите, а не само механичния труд”, коментира Радостина Хаджийска, директор „Правни и корпоративни въпроси“ в „Каменица“ АД.  Пряко заети в този сектор са 2 106 души, а средният осигурителен доход за 2021 г. е 1900 лв.

Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България: Дигитализацията в сектора получи силен тласък по време на Covid-19 и постави дигиталните умения на всички служители във фокуса. Пред нарастващата нужда от тези умения полезна роля имаха разработените модули в системата MyCompetence, но и обучението между поколенията, в което по-младите колеги помагаха на по-възрастните. Въпреки че непредвидените обстоятелства подобриха гъвкавостта при работа, считам, че трябва обстойно да се изследва необходимостта от нови знания и умения на служителите, защото не разполагаме с данни за нивото на усвоени знания и конкретните нужди. Смятам, че са нужни секторни квалификационни фондове, чиито ресурс да се ползва за актуални обучения.

Никола Киров, ръководител на отдел “Дигитализационни проекти/ Системи” в “Лидл България”: Като човек, който е пряко свързан с разработването на софтуер, изцяло насочен към подобряване и оптимизиране на работата на служителите в компанията, наблюденията ми показват, че процесът по дигитализация в България е изключително закъснял и създава трудности по имплементиране на разработените приложения. Част от тези дигитални продукти действат в останалите 27 страни, в които оперира „Лидл“, но не могат да се приложат на служителите в България, тъй като има законодателни пречки. Проблемът е, че се налага да се случват паралелни процеси – дигитално и на хартия, които консервативното ни законодателството изисква.

Никола Киров даде пример с фактурите за командировъчни разходи, които не се приемат в електронен формат, а трябва да бъдат на хартиен носител, и продължава с липсата на електронно досие, хартиената трудова книжка и др.

Забавянето в процеса по дигитализация на България се потвърждава и от направеното, в рамките на проекта проучване от д-р Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ и ръководител на изследователския екип по проекта.

Екипът изследва процесът в България, Естония, Малта и Кипър и стига до следните изводи:

  • В България е най-голям недостигът на кадри с базови дигитални умения;
  • Наблюдава се липса на инициатива за обучение и преквалификация;
  • Институциите изостават времево в създаването на работещи стратегии в областта на дигитализацията, докато социалните партньори улавят пулса;
  • Колкото по-бавно протича процесът по квалификация и преквалификация на мениджмънта и служителите, толкова по-бавно нараства производителността;
  • Въпросите по дигитализацията са нови елементи на социалния диалог, които трябва да се популяризират повече.

Цялото изследване и презентациите от проведения информационен ден ще бъдат качени в сайта на проекта www.transformwork.eu.

Дата: 16.02.2022

Източник: Българска стопанска камара

Прочетено: 1846