гл. асистент Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК и преподавател в УНСС, в интервю за предаването "Добър ден, България" на Радио "Фокус"
Водещ: На пряката ни телефонна линия е Щерьо Ножаров – икономически съветник в Българска стопанска камара и преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). С него ще разговаряме за ситуацията с горивата и паниката на хората, свързана с цените и доставките. През последните два дни се извиват километрични опашки от коли по бензиностанции в страната, като вероятната причина са слуховете за поскъпването на горивата. Има ли основания да се притесняваме, има ли нужда да се презапасяваме?
Щерьо Ножаров: Наистина в момента няма никакви икономически основания, че се очаква повишение на цените. На международните пазари ситуацията е стабилна. Според котировките на международните пазари, няма никакво основание цената дори да е близка до 3 лева към момента. Ориентировъчно 2.78 бих казал, че има някакво основание да бъде цената, не повече от това според ситуацията на международните пазари, цялата известна публична информация, включително и за състоянието на рафинерията в България и свързаните с нея доставки. Така че това е една паника, която е предизвикана от психологически фактори, както се казва в икономиката. Къде е генезисът на тези психологически фактори – вероятно се спекулира с напрежението на хората около военния конфликт, войната в Украйна, но още веднъж казвам – няма такива основания за такава висока цена, нито пък се очаква тази цена съществено да се вдигне, тя може плавно да расте със стотинки. Лично моята прогноза е, че не би трябвало ценената, в дългосрочен период дори, да превиши 2.90 лева. Така че няма никакво основание за презапасяване и паника. Но не говорим за днес, говорим за евентуално плавно нарастване със стотинки - в един 2-месечен период да достигне някаква такава граница, но не и веднага. Никакво шоково нарастване на цените не се очаква според известните данни, известната информация публична, която е на международните пазари, съответно състоянието на рафинерията също в България.
Водещ: Ето, и вие казвате, че шоково постъпване не се очаква. А откъде тогава идват слуховете и кой спекулира всъщност?
Щерьо Ножаров: Тук дотолкова, доколкото аз съм икономически специалист и мога да направя такъв тип анализ, бих казал, че аз се съмнявам тези причини да са свързани с картел, защото ножицата между цените на отделните вериги бензиностанции е прекалено голяма. Най-ниската цена е реално около 2.62 лв., най-високата е 3.14 лв. При картелно споразумение обикновено има висока координираност и ножицата е силно затворена, тоест, би следвала да е много минимална. В случая, тъй като ножицата е много отворена между най-ниската и най-високата цена на отделните вериги, по-скоро една или две от веригите може би са решили да спекулират и да направят печалба, така бих казал. Силно се съмнявам това да почива на някакъв картел. Особено като гледам членовете на Българската петролна и газова асоциация не поддържат такива високи цени, така че още веднъж казвам моето лично и експертно мнение, като се разгледа структурата на този отрасъл, е, че става дума за по-скоро някакъв тип солова акция на един или двама от участниците, но не и за картел.
Водещ: На някои бензиностанции обаче наистина се видя покачване на цените. Какви са причините – изкуствено ли е завишението, или?
Щерьо Ножаров: Разбира се, че би могло да има такова нещо, но тъй като покачването на цените се дължи на психологически фактори, и все пак сме пазарна икономика, когато търсенето надхвърля доставките, наличностите на някои места - там, където явно е по-силно породена била паниката, говоря чисто локално и географски, са вдигнати цените. Но няма икономическа логика това нещо като структура. Нито цените на международните пазари са се покачили съществено за този период като денонощие или дни, нито оперативните разходи са променени, нито фискалните налози, които също оказват влияние, нито има някакви данни за войната между Русия и Украйна, които да са силно негативни, дори обратното – проведоха се втори или трети преговори, и това успокои донякъде пазарите, те го отчитат. Така че няма никаква логика за такова нещо, която да е пазарна. Това по-скоро, още веднъж казвам, се дължи на някакъв тип психологически фактори, тоест, създаване на паника, но тук вече има друг тип специалисти – дали това е хибридна война, дали е солова акция на някой от участниците, отделни участници обаче на пазара, нещо такова трябва да е. Просто няма икономическа логика за шоково поскъпване на цените.
Водещ: А като вероятна причина за истерията около бензиностанциите се посочва и слухът, че можем да останем без доставки на горива. Разглеждат ли се такива хипотези и възможно ли е да се случи?
Щерьо Ножаров: Не, поне за следващите няколко месеца, говорим за 3 месеца, това не може да се случи. А да не забравяме, че България е член на Европейския съюз и НАТО, има там механизми, процедури за солидарност. Така че това не би следвало да се случи. Поне за мен и поне спрямо известната публична информация. Аз смятам, че в рамките на следващите няколко месеца имаме осигурени доставки. След това се очаква цените да паднат, тъй като отново според анализите на международните пазари, войната между Русия и Украйна не би следвало да продължи повече от 3 седмици. Това са прогнози на военни експерти, тоест и двете страни нямат капацитет да издържат повече от този период. А и намесата на международната общност този път е много силна – говорим като икономически санкции, като дипломатически натиск. Така че би трябвало пазарите да се успокоят след тези 3 месеца и плавно да вървят надолу, като около септември наистина да се почувства намаление на цените дори. Такава е ситуацията към момента.
Водещ: Дано наистина войната не продължава по-дълго от това, защото наистина последствията всички ги усещаме и виждаме. А какви са прогнозите – до какви цени се очаква да достигнат горивата и докога ще продължава покачването? Вие казахте, че до септември би трябвало да се успокоят.
Щерьо Ножаров: От края на септември, да. Лично моята прогноза е: евентуално плавно покачване със стотинки на седмица, като не би трябвало да подмине 2.90 лева, поне ако се гледат международните пазари как се движат сделките, тоест, фючърсите, не би трябвало в България, ако публичната информация е такава, каквато е, не се промени съществено. Тя всеки ден се променя и е много трудно тук да се правят прогнози, но поне според информацията, която е налична днес, на база на едно плавно покачване, още веднъж казвам – в никакъв случай шоково покачване или цени, които са 4 лева или повече, в никакъв случай не се очакват. В България цените на горивата стоят средно в рамките на Балканите и съседните държави, така че също няма някакви сериозни основания те да растат шоково. Тоест, има държави, в които са по-ниски, има държави, в които са малко по-високи, ние сме някъде в средата. Тоест, това също не ни дава основание от гледна точка на някакъв натиск, тоест, импорт или експорт, да има такъв процес и от тази гледна точка. Така че аз бих казал: плавно нарастване до 2.90 със стотинки на седмица, но не повече от това е моята прогноза спрямо информацията днес. Наистина тя се мени всеки ден, но не се очаква нещо шоково или кризисно.
Водещ: И въпреки това, как ще се отрази върху икономиката на страната ни и потреблението също покачването на цените?
Щерьо Ножаров: Тук вече ние можем да разгледаме доста по-широк диапазон от фактори. Ще растат, ако гледаме международните пазари, цените на металите. Те имат отношение не само към машиностроенето. Както наскоро всички разбраха, и в строителството, и в много други области имат съществено значение металите. Също така ще очаква плавно нарастване на природния газ и златото, и други такива показатели, които показват, че ще има инфлационен натиск. Проблемът при нас е, че инфлацията се дължи главно на производствени фактори, тоест, имаме т.нар. "инфлация на производствените цени", което означава, че стандартните мерки, които се взимат за предотвратяване на инфлацията, не вършат голяма работа. А ако ние ограничим потреблението, всъщност, ако ограничим потреблението чрез повишаването на лихвения процент, няма да дадем възможност на фирмите да реинвестират в дейността си. Това още повече ще увеличи производствените цени, и така ще се захраним инфлацията още повече. Това е проблемът. А в същото време натискът на международните цени ни кара да ограничим потреблението, тъй като имаме плавно нарастване на тези цени. Така че ще има един натиск инфлационен, но инфлацията няма да излезе повече от прогнозата на БНБ – 7.7, максимум до 9% средногодишна инфлация са очакванията към момента. Една контролируема инфлация, макар и висока за тази година.
Водещ: Но все пак дали ще се окажат верни прогнозите, че тя към края на годината ще трябва да спре да се увеличава?
Щерьо Ножаров: Инфлацията?
Водещ: Да. Предвид това, което се случва с цените на горивата.
Щерьо Ножаров: Не, аз още веднъж казвам, тук проблемът е, че инфлацията не е инфлация на потреблението, тя по-скоро е инфлация на производствените цени, на предлагането. А в същото време официалните институции взимат мерки да я овладеят все едно е инфлация на потреблението. Това е донякъде проблем, тъй като тя има известен стагфлационен натиск, тоест, от една страна фирмите трябва да бъдат оставени да могат да инвестират. Това означава, че лихвеният процент трябва да бъде оставен да е нисък, тъй като имат проблем с веригата на доставките, имат проблеми с цените на основни фактори за производство. От друга страна лихвеният процент ако остане нисък, високите цени на суровините ще тласкат инфлацията нагоре. Увеличението на доходите на населението расте спрямо 12-14% годишно, и това изисква увеличаването на лихвения процент. Така че Централната банка е между чука и наковалнята. От една страна тя трябва да намали лихвения процент, за да остави фирмите да могат да реинвестират, да си оправят проблемите заради високите цени на енергия и на суровини - метали и други, а от друга страна, инфлацията на потреблението трябва да бъде овладяна чрез повишаване на лихвения процент. Това е доста сложно. Именно заради това Европейската централна банка към момента не прави нищо - тя не повишава лихвения процент, докато да кажем Британската централна банка го повишава. Имаме най-разнообразни реакции по света, тъй като е объркващо. Този проблем не е само в България. Това донякъде беше казусът на Япония през 80-те години, тя доста трудно се справи с този казус. Така че имаме един много сложен казус от макроикономическо-политико гледна точка, в който публичните власти се опитват да реагират деликатно. И засега в голяма степен се справят. Но войната ще усложни много тяхната реакция. Моята прогноза е едно повишение на инфлацията, доста по-високо от предвиденото в бюджета, което беше 5.6% по памет, до някъде в диапазона 7.7 и 9% годишно, но контролируема инфлация. Това поставя вече редица други въпроси, разбира се, но разговорът би следвало да е много дълъг, ако тръгнем да ги разглеждаме една така значително по-висока, дори двойна инфлация на предвидената от бюджета. Не точно двойна, но в диапазона 7.7 и 9%, още веднъж казвам, годишна, поне засега така изглежда.
Водещ: Да, но както казахте вие, нещата се променят всеки ден и точни прогнози явно не могат да бъдат направени. Понеже се чуха мнения, че всъщност България трябва да се откаже от потреблението на руски петрол. До какво, според вас, би довело това, и ние към коя страна бихме могли да се обърнем, ако се откажем?
Щерьо Ножаров: На България, първо, при всички случаи на тази криза й св предоставя наистина една възможност да преструктурира на първо място енергийния си микс. Такъв натиск съществува от гледна точка и на зелената политика, която вече се води от ООН и Европейския съюз. Ние трябва да диверсифицираме енергийния си микс, да намалим енергийния интензитет на икономиката, който е доста висок, да намалим енергийния интензитет също и на транспортния сектор, който е доста висок, тъй като такива кризи нас ни засягат много по-силно от Европейския съюз. А що се отнася до това, което вие питате конкретно, това може да стане не незабавно, но в един диапазон до края на годината България може да го направи. От гледна точка на диверсифицирането на енергийния микс, интерконекторната връзка Бургас-Александруполис най-късно през края на септември би следвало да е готова, най-късно в порядъка юли-края на септември. Това също ще даде възможност за алтернативни енергийни източници. А също така и Плана за възстановяване и устойчивост - ако бъде одобрен, там ще дойде доста сериозно финансиране във всички тези области за диверсификация на доставките. Така че ние имаме резерви да издържим до края на годината, като плавно, ако приемем такава политика, можем да го направим. И да се обърнем към всички възможни източни енергийни, но най-вече голям потенциал има бързото въвеждане на енергийни източни от собствено ползване в бизнеса. Тук правителството би следвало да приеме една много облекчена процедура, с която да се дава възможност за бързо изграждане, бързо регистриране, бързо въвеждане в експлоатация на енергийни източници за собствени нужди на българските предприятия. Това съществено ще намали нуждите на доставки на петрол отвън. Лично аз там виждам пролуката, чрез която ние ще имаме възможност, тъй като много предприятия имат финансови възможности да го направят, тромавите административни процедури ги бавят. Също и техниката и технологиите доста са напреднали, цените вече намаляват на такъв тип енергийни източници за собствени нужди. Така че ако това се направи, всъщност, съществено ще промени картината на нуждата от доставки на руски петрол. Така смятам аз и такъв съвет бих дал.
Водещ: Дано наистина правителството да приеме тази процедура, за да бъдем облекчени по един или друг начин, както и вие казахте, и да намалим доставките отвън.
Щерьо Ножаров: Да, в момента тази процедура е много тромава, много бавна спрямо фирмите. Те заради това нямат желание да го направят. Иначе технически и финансови възможности имат, административните пречки единствено ги възпират. А това е полезно за България като цяло и за българската икономика. Така че лично аз се надявам правителството да помисли по този въпрос.
Водещ: Така е, наистина може би сега е времето за преструктуриране.
_____________
Габриела ГАНЕВА
