ЧЛЕНУВАЩИ В БСК БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ ПРЕДСТАВИХА ПОЗИЦИЯТА НА БИЗНЕСА ПО РЕГЛАМЕНТА ЗА ПЛАСТМАСИТЕ ПРЕД ЕВРОДЕПУТАТА АТИДЖЕ ВЕЛИ

На 17.02.2023 г. в БСК се проведе среща между представители на БСК, браншови организации, членуващи в камарата, и евродепутатът Атидже Алиева-Вели.

Целта на срещата беше представяне на позицията на бизнеса относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 и Директива (ЕС) 2019/904 и за отмяна на Директива 94/62/ЕО.

Позицията на бизнеса беше изразена от представители на най-засегнатата индустрия – Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ), Съюз на пивоварите в България (СПБ), Сдружение за модерна търговия (СМТ), Сдружение „Храни и напитки България“, Българска оползотворяваща и рециклираща асоциация (БОРА), Българска асоциация „Полимери“ (БАП), Applia България и Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС).

Ивана Радомирова от СПБ сподели, че българският бизнес разчита, че в Европейския парламент има представители, които чуват неговия глас. „Водещи винаги трябва да бъдат прозрачността и диалогът и сме сигурни, че това е и част от вашите приоритети. Предложенията, които внесохме в МОСВ, са отразени в официалната позиция на България по регламента за обсъжданията му е ЕК, което е индикатор, че проблемите, които отчитаме, са реални, а не търсим ненужни отстъпки.“

До момента предложението за регламент е разгледано в рамките на три заседания на Работна група „Околна среда“ към Съвета на ЕС, като държавите-членки запазват общи проучвателни резерви. На този етап мнозинството държави-членки не заявяват ясна позиция относно нивото на амбиция.

Жана Величкова от АПБНБ заяви, че „този документ засяга изключително тежко индустриите, които са пряко свързани с изпълнението на разширената отговорност на производителя. В европейското законодателство липсва гъвкавост – ние искаме не само да запазим работните места и възможността да правим бизнес, но искаме да го направим устойчив. Ако бъдем принудени да направим непресметнато и насила инвестиции, например, за замяна на един вид опаковки с опаковки за многократна употреба, което да генерира допълнителни емисии, това значи да се отдалечим от нашите собствени амбиции и цели.“

Габриела Чифличка от Applia България изрази опасенията на бизнеса във връзка с двойното регулиране на продуктите и липсата на преходни периоди, през които производителите да могат да планират дейността си.

Всеобщо притеснение буди осигуряването на приоритетен достъп до суровини към задължените страни, както и това, че се налага изготвянето на множество делегирани актове с неясно към момента време на изработване към самия регламент, което да обезпечи прилагането му. Държавите-членки се обединяват около мнението, че приемането на акта е предпоставка за утежняване на дейността на индустрията от финансова гледна точка, като това засяга секторите на безалкохолната и алкохолна индустрия, производителите на кафе и др.

Госпожа Вели благодари за възможността за среща и конструктивен диалог и обясни, че споделя голяма част от коментарите и опасенията на бизнеса. Тя изказа положителна оценка, че в националната позиция са отчетени вижданията на заинтересованите сектори. Като недостатък на законодателството на ЕС в последно време бе отчетена липсата на оценка на въздействието и междинна оценка на въздействието на всички досиета. Според г-жа Вели, преди нейното извършване, изискванията не бива да бъдат със задължителен характер, тъй като това изисква големи инвестиции от страна на бизнеса, което би довело до „убиване на индустрията в Европа“. Тя пое ангажимента като евродепутат да се стреми към максимална защита на интересите на засегнатите браншове.

Председателят на БСК Добри Митрев припомни, че инициативата „Пластик Пакт“ е единствената доброволна такава на Балканите, в която бизнесът сам си поставя цели за устойчивост, без те да са подчинени на регулаторни мерки. „Ние сме заинтересовани от това нещата да се случват по правилния начин и с необходимите ресурси, промените в законодателството да бъдат реалистични и да бъдат в рамките на постижимото и възможното“, каза Добри Митрев.