доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК
В решението на Министерския съвет (МС) по проекта на Закон за държавния бюджет за 2023 г. със заложен дефицит от 3 процента дори и да се казват верни неща за действителното състояние на бюджета и икономиката, предвидените в него мерки за изход от ситуацията са погрешни. Това каза в интервю за БТА доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара (БСК), потърсен за коментар за приетата вчера от правителството концепция за Бюджет 2023 г.
За предложението за въвеждане на еднократна солидарна вноска за второто полугодие за тази година или т. нар. данък свръхпечалба за всички юридически лица Ножаров посочи, че за свръхпечалба и наказване на активните фирми, които имат положителен финансов резултат, се говори само в плановата икономика. "Какво означава "солидарна вноска"? Солидарна с какво? С това, че правителството не изпълнява публичните инвестиции и не реализира публичните капиталови разходи, което създава пречки за бизнеса? Или пък, че населението в последните десет години е намаляло с един милион души, но правителството даже увеличава размера на държавната администрация. И всичко това увеличава бюджетните разходи. За такава солидарност ли говорим?", попита икономистът.
Според експерта възстановяването на някои от ставките на ДДС и на акцизи ще доведе до риск за възстановяване на инфлацията.
Увеличението на тол таксите ще засегне сериозно българските превозвачи. Ще се намали тяхната конкурентоспособност, тъй като те разполагат с по-нисък бюджет от колегите си от ЕС и съседни държави, които оперират или преминават през българска територия. Крайната сметка отново ще бъде платена от пътниците и потребителите на тези услуги и ще доведе до увеличение на инфлацията, каза Ножаров.
Вчера от финансовото министерство съобщиха, че с оглед гарантиране на спазване на правилото за бюджетен дефицит от 3 на сто правителството ще предложи на НС да се приемат буфери. В тази връзка Ножаров коментира, че посочените два буфера ще имат силно ограничено влияние върху ограничаването на бюджетния дефицит на 3 на сто. Очевидно е време програмното бюджетиране в България да бъде реално въведено като основно и да се съкратят съществено публичните разходи, за което БСК говори отдавна, заяви икономистът.
Следва пълният текст на интервюто:
Каква е позицията на работодателите по отношение на приетото протоколно решение на МС за съставяне на проекта на Закон за държавния бюджет за 2023 г. с дефицит от 3 процента?
- Цитираното решение на МС казва редица неща, които работодателите говорят от много време насам. Има съществени дефицити в българската икономическа политика, които водят до появата на макроикономически дисбаланси. Популизмът в предходните парламенти наложи приемането на закони, които обвързват тазгодишния и повечето следващи бюджети с ежегоден 7-процентен дефицит. Това поставя под риск не само членството на България в еврозоната, но и рискува дълъг застой в икономическия растеж поради липсата на инвестиции. Дори и в това протоколно решение да се казват верни неща за действителното състояние на бюджета и икономиката, то предвидените в него мерки за изход от ситуацията са погрешни.
Как ще коментирате предложението за въвеждане на еднократна солидарна вноска за второто полугодие за тази година или т. нар. данък свръхпечалба за всички юридически лица на базата на принципите, заложени в Регламент 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г., и предложението за определяне на 100 процента дивидент за държавата на публичните предприятия след приспадане на счетоводната загуба?
- Предложението за въвеждане на еднократна солидарна вноска за второто полугодие за тази година или т. нар. данък свръхпечалба за всички юридически лица на базата на принципите, заложени в Регламент 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г., е направено от някой, който дори не е прочел пълното наименование на този регламент. Неговото пълно наименование е: "РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/1854 НА СЪВЕТА от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията" и се отнася единствено за справяне с високите цени на енергията, като засяга само енергийния сектор. Незаконно и недопустимо е да се разширява неговото действие и това е ясно от текста на чл.1 – предмет и обхват. Няма такова нещо като "разширително тълкуване на принципи", заложени в регламент с временно действие и още повече регламент, който създава тежести за бизнеса.
За свръхпечалба и наказване на активните фирми, които имат положителен финансов резултат, се говори само в плановата икономика. Какво означава "солидарна вноска"? Солидарна с какво? С това, че правителството не изпълнява публичните инвестиции и не реализира публичните капиталови разходи, което създава пречки за бизнеса? Или пък, че населението в последните десет години е намаляло с един милион души, но правителството даже увеличава размера на държавната администрация. И всичко това увеличава бюджетните разходи. За такава солидарност ли говорим?
Как ще се отрази на съответните браншове предложението за възстановяване на някои от намалените ставки на ДДС и на акцизи, както и увеличаване на акциза на т. нар. вейпове, като се запазват действащите към момента ставки за брашно, хляб, бебешки стоки и книги?
- Производствената инфлация през 2022 г. се движеше около 40 на сто. Това, че хармонизиранят индекс на потребителските цени - ХИПЦ (инфлацията за потребителите), остана три пъти по-нисък, се дължи главно на свиване на печалбите на фирмите и на такива мерки, като намалените ставки на ДДС. Премахването им ще доведе до риск за възстановяване на инфлацията. Също така фирмите няма да могат да направят амортизационни отчисления и инвестиции, и икономическият растеж ще спадне още повече. Не трябва да забравяме, че за тази година дори МФ прогнозира растеж на БВП от само 1,8 на сто, а ЕК дори предвижда 1,1 на сто.
Какъв ще е ефектът от предложението с акт на МС да се увеличат тол такси и концесионни възнаграждения?
- Увеличението на тол таксите ще засегне сериозно българските превозвачи. Ще се намали тяхната конкурентоспособност, тъй като те разполагат с по-нисък бюджет от колегите им от ЕС и съседни държави, които оперират или преминават през българска територия. Крайната сметка отново ще бъде платена от пътниците и потребителите на тези услуги и ще доведе до увеличение на инфлацията.
Има идея да се дава отстъпка за изминати километри на територията на страната, с което би следвало да се облекчат вътрешните превози (българските превозвачи). В момента се прави анализ доколко това няма да се окаже форма на непряка дискриминация. Ако такава мярка се планира, следва да се помисли за облекчение за превозвачите.
До какво ще доведе предложението за въвеждане на предварително задължение да се декларира ДДС при селектирани рискови стоки?
- Ще доведе до увеличение на административната тежест, която и в момента е твърде висока. Липсват ефективни дигитални публични услуги. Всичко това ще стимулира увеличаването на сивия сектор, а не неговото намаляване.
Мярката е насочена към стоки с висок фискален риск. Понастоящем режимът на предварително деклариране е доброволен, а идеята е да стане задължителен. Има електронна услуга, с която информацията се подава към НАП. Целта на мярката е дори и органите на "фискален контрол" да не успеят да проверят камиона на границата, да има информация в системата и това да може да стане и по време на движение на превозното средство на територията на страната.
Предложението за въвеждане на два вида буфери гарантира ли спазване на правилото за бюджетен дефицит от 3 процента? (правителството ще предложи на НС да се приемат буфери – единият е въвеждане на забрана капиталовите разходи да бъдат пренасочвани за покриване на друг вид разходи, която е допустима съгласно Закона за публичните финанси. Вторият буфер е връщането на правилото за 90 процента изпълнение на разходите до края на третото тримесечие на годината, а при очаквано свиване на бюджетното салдо от 3 процента ще бъдат отпускани останалите 10 процента през четвъртото тримесечие)
- Разбира се, че не го гарантира. Реалният бюджетен дефицит при изпълнение на вече приетите политики, заложени в закони от предходни нормативни актове, е около 7 на сто. Прогнозираният икономически растеж от различни институции за 2023 г. за България може да се осредни на 1,5 на сто, което е недостатъчно да поеме такъв дефицит. Голяма част от приходите в миналогодишния бюджет се дължаха на преизпълнение на разходите от преки налози, което беше свързано с голямото увеличение на доходи, заплати, пенсии. Тази година бюджетът не може да си позволи такова увеличение, което означава, че приходите от преки налози ще спаднат. Също и през 2022 г. имаше голям енергиен експорт от страна на България поради високите цени на международните пазари, които обаче вече се успокоиха. Това ще доведе и до намаление на публичните приходи, свързани с този експорт. През 2023 г. предстоят и плащания по предходни падежирани емисии на външен дълг. В същото време цената на нов дълг силно се оскъпява. Може да се изброят и още редица мотиви за това, че посочените два буфера ще имат силно ограничено влияние върху ограничаването на бюджетния дефицит на 3 на сто. Очевидно е време програмното бюджетиране в България да бъде реално въведено като основно и да се съкратят съществено публичните разходи, за което БСК говори отдавна.
/ЦМ/