17.03.2023

Ръководството на БСК се срещна с кандидати за народни представители от ДПС

  • Ключов приоритет е членството на страната ни в еврозоната, Шенген и ОИСР
  • Мит е, че България е с най-ниските данъци в Европа
  • Липсва качествена и последваща оценка на въздействието на законодателството
  • По-ниският ДДС за определени сектори трябва да се запази

СНИМКИ ОТ СРЕЩАТА

„Искрено се надявам следващото Народно събрание (НС) да произвежда качествено законодателство, което урежда по подходящ начин обществените отношения“, каза председателят на БСК Добри Митрев по време на проведена днес (17 март 2023 г.) в БСК среща с кандидатите за народни представители от ДПС Валентин Тончев и Аспарух Карастоянов. В срещата участваха и зам.-председателите на БСК Мария Минчева и Станислав Попдончев, а целта на разговора бе да се обменят идеи в сферата на икономическата политика, които да са в обекта на внимание на следващото Народно събрание.

Според председателя на БСК, „България изгуби шанса си за членство в еврозоната (ЕЗ), благодарение на несъстоятелното поведение на предходното Народно събрание“. „Очевидно няма политическа воля България да е част от ЕЗ. Това е огромен удар върху стремежа ни да сме част от цивилизования свят, да сме държава, в която има правила, в която икономиката работи на светло и в която фискалната политика е стабилна и прогнозируема“, каза Добри Митрев. Той подчерта, че присъединяването на България към ЕЗ, Шенген и ОИСР са ключов приоритет на работодателските организации от години, но политиците попречиха на тези процеси. „Първото, което новото НС трябва да направи, е да отмени решението си за влизане на България в ЕЗ от 1 януари 2024 г. и да приеме ново решение, с нова конкретна дата, което ще е политически знак към европейските ни партньори, че продължаваме този път“, каза Добри Митрев и допълни, че спешно трябва да се приеме и необходимото законодателство, което е част от изискванията за присъединяването на страната ни към ЕЗ.

Според Добри Митрев, сред ключовите задачи на новото НС е и законодателството, свързано с прилагането на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който също беше тема на дискусия по време на днешната среща. „С плана се занимаваме още от първата му версия, но и тя беше по-добра от настоящата. Не съм оптимист доколко е възможно предоговаряне на НПВУ с Европейската комисия“, каза председателят на БСК.

По време на срещата бяха обсъдени и предложенията на Министерството на финансите във връзка с Държавния бюджет за 2023 г. и промените в данъчните закони. Според председателя на БСК, България трябва да се придържа към целта за ненадвишаване на 3% бюджетен дефицит, което обаче е твърде трудна задача, благодарение на предизборния популизъм на членовете на предходното НС, които заложиха прекалено високи социални разходи в условията на недостатъчни бюджетни приходи. Според Добри Митрев, държавата трябва да се самоограничи в административните си разходи, тъй като не е нормално при драстичен спад на населението администрацията да се увеличава. Бюджетът трябва да е формиран на програмен/проектен принцип, т.е. да се отпускат пари срещу свършена работа от отделните административни структури.

Според Добри Митрев, предлаганото допълнително облагане с 30% на „свръхпечалбите“ на предприятията е наказание за предприемчивите, а онези, които са в сивия сектор, няма да бъдат засегнати. „Кой след такова нещо ще иска да прави бизнес в България?“, попита реторично председателят на БСК и отбеляза, че по този начин се убива желанието на предприемачите бизнесът им да расте и да носи добавена стойност за обществото.

По отношение на връщането към предишните нива на ДДС Добри Митрев отбеляза, че принципната позиция на БСК през годините винаги е била за единна ставка по ДДС, но в настоящата ситуация Камарата подкрепя ресторантьорския сектор за запазването на намалените ставки. Един от аргументите за това е, че този сектор беше силно ограничен да функционира в продължение на две години, но по-важното е, че конкурентите му в Европа (вкл. Гърция, Румъния и др.) ползват по-ниски ДДС-ставки. „Ако ДДС се върне на 20%, силно ще се увеличи т.нар. сив сектор и никак не съм убеден, че приходите от този данък в бюджета ще се увеличат“, каза още Добри Митрев. „Всякакви допълнителни рестрикции са предпоставка за увеличение на оборотите в сивия сектор. Освен това, ще се намали потреблението, а инфлацията ще скочи“, допълни Станислав Попдончев – зам.-председател и главен финансов директор на БСК. Според него, сега е най-неподходящото време за връщане на ставките на ДДС на 20%. „Инфлацията е въпрос преди всичко на психология – липсата на прогнозируемост относно енергийните цени, цените на суровините и материалите, плановете на законодателя по отношение на данъчното облагане и т.н. се калкулира в цените на крайните продукти. Каквото и да правим с данъците, то трябва да става след сериозен анализ“, каза Добри Митрев.

Според председателя на БСК е мит, че България е с най-ниското данъчно облагане, тъй като едностранчиво се изтъкват единствено 10-процентните ставки за корпоративния и подоходния данъци, без да се посочва каква е данъчната основа и без да се отчита скритото данъчно облагане чрез различните административни такси. Като пример Добри Митрев посочи нерешения вече 20 години проблем с таксата „битови отпадъци“, която продължава да се начислява на база данъчна оценка на имота или отчетна стойност на активите, а не се прилага принципът „замърсителят плаща“. „Като цяло, не се спазва разходопокривният принцип за определяне на таксите, които често се превръщат в квазиданъци“, каза още председателят на БСК.

„От изключителна важност е оценката на въздействието (ОВ) на всички нормативни актове“, подчерта Добри Митрев и допълни, че е необходимо, когато нормативният акт засяга промени, отнасящи се до предприятията, ОВ да е придружена от оценка за конкурентоспособност. Причината е, че често у нас се приемат свръхрегулации, надхвърлящи базовите изисквания за ЕС, което поставя българските компании в неконкурентна позиция спрямо останалите компании в Европа. В тази връзка, необходима е промяна в Закона за нормативните актове. Освен това, налице е висока степен на формализъм при изготвянето на ОВ, като основно се правят предварителни ОВ, а няма примери за последващи ОВ, т.е. да стане ясно дали една нормативна промяна е довела до положителни или отрицателни ефекти.

Сред засегнатите по време на срещата теми беше и тази за енергийните цени. Председателят на БСК подчерта, че до момента нито една стотинка от държавния бюджет не е разходвана за компенсиране на бизнеса, а се ползва надвзет ресурс от предприятията. „Няма помощи, а компенсации! Такива има в целия ЕС. Дори след компенсациите нашата енергия е по-скъпа от средната в Европа“, подчерта Добри Митрев. Той допълни, че това е схема, нотифицирана от ЕК, и без нея инфлацията у нас щеше да е много по-висока. „Трябва да се върнем към системата на дългосрочните договори в енергетиката. Когато има стабилност и предвидимост, тогава ще се успокоят и цените“, убеден е председателят на БСК.

В хода на разговора зам.-председателят на БСК Мария Минчева постави акцент върху популизма по отношение ръста на доходите и, по-конкретно – определянето на минималната работна заплата. Тя подчерта, че докато политиците от трибуната на Народното събрание определят нивото на заплащане, България никога няма да достигне икономическото ниво на останалите страни в Европа. Мария Минчева призова за повече разум и диалогичност, и по-малко популизъм в следващото НС.

Дата: 17.03.2023

Източник: БСК

Прочетено: 1869