„Пред нас има редица въпроси, които следва да намерят решение в Закона за въвеждане на еврото, който очакваме скоро да бъде представен на народните представители и българското общество. Но всъщност, какви са ползите и как ще се справим с предизвикателствата, не са най-важните въпроси. Трябва да отговорим само на един-единствен въпрос „Защо България трябва да е част от Еврозоната?“. Длъжни сме да дадем този отговор на разбираем и достъпен език. Както е отбелязал Айнщайн „Ако не можеш да обясниш нещо на 6-годишно дете, значи ти самият не го разбираш“. Често казват за Еврозоната, че е „Клубът на богатите“, по-правилно е да го наричаме „Клуб на доверие и съпричастност“. Повишаването на благосъстоянието на обществото е съпътстващ ефект, а не цел. Това е моят кратък отговор на въпроса „Защо?“. А, ние, българите отдавна трябваше да сме част от този клуб.“
Това каза заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) и председател на Комисията по икономическа политика в Икономическия и социален съвет на РБ (ИСС) Станислав Попдончев по време на откриването на дискусия на тема "Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната". Събитието е организирано от ИСС и се проведе днес, 9 май 2023 г., в Гранитната зала на Министерския съвет.
Сред официалните лица в дискусията бяха: Зорница Русинова - председател на Икономически и социален съвет, Росен Желязков - председател на 49-то Народно събрание на Република България, Атанас Пеканов - заместник министър-председател по управление на европейските средства, Методи Методиев - заместник-министър на финансите, Нина Стоянова - подуправител на Българската народна банка, Станислав Попдончев - заместник-председател на БСК и председател на Комисия по икономическа политика в ИСС (група 1), Пламен Димитров - президент на КНСБ и заместник-председател на ИСС (група 2), Богомил Николов - изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“ и заместник-председател на ИСС (група 3).
В своите встъпителни думи Станислав Попдончев отбеляза, че ползите за българските предприятия от въвеждането на еврото са изтъквани многократно. Сред тях са по-ниски транзакционни разходи, облекчени условия за експортно ориентираните отрасли, по-ниски разходи за лихви, по-добър достъп до финансиране, стимулиращ ефект върху инвестиционната активност и много други. Зам.-председателят на БСК не пропусна да отбележи и предизвикателствата, които очакват българските предприемачи, като например, предстоящите промени в организацията на работата, превалутирането на парични наличности, активи, собствен капитал и ценни книжа; адаптирането на информационните системи и бизнес софтуер за работа с евро; декларирането и отчитането пред приходната администрация, националната статистика, Комисията за финансов надзор и други административни органи.
Именно на преодоляването на предизвикателствата в правната, регулаторната и техническата рамка беше посветен Вторият дискусионен панел, който беше модериран от Cтанислав Попдончев. В дискусията се включиха: Маринела Петрова - директор на Дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи” в Министерството на финансите, Нина Стоянова - подуправител на Българската народна банка, Мария Филипова - заместник-председател на Комисията за финансов надзор, Желяз Енев - директор на Дирекция „Икономическа политика” към Министерството на икономиката и индустрията, и Игнат Арсенов - главен директор в Дирекция „Контрол на пазар“ в Комисия за защита на потребителите.
Ключови изводи от Втори панел на дискусията:
- Независимо че датата на България за приемане на еврото е отложена за 1 януари 2025 г., институциите в страната работят активно и до края на 2023 г. подготовката ще завърши напълно.
- До месец Законът за въвеждане на еврото ще бъде качен за обществено обсъждане.
- Готов е проект на нов Закон за БНБ, регламентиращ функционирането на централната ни банка в еврозоната, предстои да бъде одобрен от МС и внесен за разглеждане в Народното събрание.
- Министерство на икономиката и иновациите работи усилено върху Инструкция към нефинансовите предприятия за приемане на еврото.
- Основна задача на Комисията за финансов надзор е безпроблемно преминаване на пенсионно-осигурителните дружества към еврото. Ще бъде разработена система за тестово подаване на отчети в евро, преди датата на присъединяване.
- Няма заплаха за съдбата на валутните резервни.
- Между 5 и 6 месеца преди и година след приемане на еврото цените в България ще се обозначават двойно.
- Продължават срещите с бизнеса с цел подобряване на нормативната уредба и софтуерните въпроси.
- КЗП ще провежда активна разяснителна кампания чрез специален сайт за цените и ще осъществява разяснителни срещи с бизнеса и потребителите.
