Водещи компании от различни сектори, държавни институции, банки и експерти споделиха опита и очакванията си за бъдещето на страната в еврозоната.
Форумът "Еврото, българите и бизнеса" събра на едно място водещи компании от различни сектори, институции, банки, инвестиционни мениджъри и експерти, които споделиха опит и направиха прогнози за бъдещето на страната ни в еврозоната и всички предизвикателства, свързани с него.
Живеем в глобализиран, но все по-затварящ се свят, каза изпълнителният директор на Дарик радио Христо Христов, който откри форума в Planet Schwarz Tech Theater. По думите му предстоят доста несигурни и турбулентни времена за Европа и света и как ще се отрази това на страната ни, е смисълът на дискусията, организирана от Darik business review.
В дискусията “България в еврозоната - какво се променя за бизнеса” взе участие заместник-председателят и главен финансов директор на Българската стопанска камара (БСК) Станислав Попдончев. Той заяви, че бизнесът е наясно с ползите от приемане на еврото и членството в еврозоната и е готов да предприеме необходимите действия, за да приведе дейността си в съответствие с новата валута. “Вече четири поредни години резултатите от годишната анкета на БСК показват, че активната част от българския бизнес, е за приемането на еврото. Важно е обаче бизнесът да има предварителна информация откога точно се приема новата валута, защото са необходими между 4 и 6 месеца за решаването на технически въпроси като подмяната на софтуера на фискалните устройства и актуализация на бизнес софтуера”, сподели зам.-председателят на БСК.
Станислав Попдончев обърна специално внимание на политическото говорене по темата.
“Политическото говорене е много важно в процеса на подготовката за членството ни в еврозоната. Не толкова готовността на бизнеса дали може да приеме еврото, а доколко политиците ни приемат това като задача. В понеделник в предаване на национална медия участва представител на новата политическа сила (бел ред. “Величие”), която ще бъде представена в парламента, който заяви, че те не подкрепят влизането в еврозоната и приемането на еврото, тъй като това ще доведе до невъзможност на българското правителство да емитира дълг без дискреция на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това е напълно невярно”, посочи заместник-председателят на БСК.
Попдончев обърна внимание, че държави, които са част от еврозоната, обикновено емитират дълг при много по-ниски цени и имат защитата на ЕЦБ, дори, когато емисията не е много атрактивна за инвеститорите, банката ще поеме част от нея.
“Няма нищо лошо да има хора, които са против членството на България в еврозоната, но е хубаво това да се опира на факти. Важно е кои хора формират нагласите в обществото, защото когато се всява страх, стигаме до истеризация”, подчерта заместник-председателят на БСК и допълни, че по подобен начин се спекулира и с инфлационния ефект от приемането на еврото.
“Инфлационният ефект от приемането на еврото в Хърватия през 2023 г., първата година от приемането й в еврозоната, е бил повишение с 0,2% и това при положение, че инфлацията в Хърватия е била 8,4% преди присъединяването към еврозоната, т.е допълнителният ефект е пренебрежим”, каза още зам.-представителят на БСК.
В разговора Станислав Попдончев посочи, че ползите от присъединяването ни към еврозоната са безспорни:
- по-сигурната икономическа среда за инвеститорите;
- намаляване на транзакционните разходи;
- ускорена промяна в регулаторната среда, инфраструктурата и качество на публичните услуги;
- облекчаване на разрешителните и контролни режими; преформатиране на националното стратегическо управление;
- увеличен дял на частния сектор при осъществяване на крупни проекти в инфраструктурата; широко използване на концесиите;
- намаляване на дела на сивия сектор и нелоялната конкуренция;
- и др.
“Еврозоната е клуб на доверие. Не е правилно да говорим, че ние влизаме там. Правилно е да се каже, че ни приемат”, уточни зам.-председателят на БСК.
Относно влиянието на членството в еврозоната върху капиталовия пазар в България, Попдончев сподели, че в последните няколко години Българската фондова борса е направила редица подобрения за повишаване на атрактивността на Българския фондов пазар, включително чрез стартиране на BEAM пазара. Членството в Еврозоната ще допринесе за повишаване на доверието в българските малки и средни предприятия както на чуждестранните, така и на българските инвеститори.
Във връзка с очакваното поредно отлагане на приемането на еврото в България, Попдончев сподели, че за бизнеса това не е нов проблем, а поредна пропусната полза. “Отлагането на приемането на еврото има имиджови и пряко негативни финансови измерения за бизнеса. Това се изразява в липсата на доверие, по-малко нови инвеститори, по-малко инвестиции и по-добра среда за сивата икономика”, каза зам.-председателят на БСК.
