- Идеите на агроминистерството за намеса в отношенията производител - търговец предвиждат тавани на надценки, минимални количества, задължителни български продукти и др.
- Фермерите харесаха гарантираната си печалба от 10%, но вериги и икономисти предупредиха за изкривяване на конкуренцията, дефицити и поскъпване.
- Законопроектът ще претърпи поправки, но задачата за смислени промени надскача представеното.
Опит да се решат твърде много проблеми с вероятност да не се реши нито един и риск да създадат нови. Така грубо могат да се обобщят предложенията на земеделското министерство за законодателни реформи в агрохранителната верига, които предизвикаха очаквана поляризация на реакциите. Проектът засяга интересите на различни групи - земеделци, преработватели, прекупвачи, търговци, потребители. А те рядко съвпадат.
Той бе представен като концепция миналата седмица и предвижда промени в няколко посоки: най-съществените са изкупуване на земеделска продукция с поне 10% над себестойността ѝ, максимални нива на надценки по веригата, минимум 50% български продукти сред 22 вида стоки в големите магазини и др.
Промяна е нужна, защото българското земеделско производството се топи бързо, а фермери твърдят, че продават под себестойност. Особено остри са проблемите в т.нар. чувствителни сектори - овощари, градинари, животновъди. Те са раздробени и трудно могат да защитят интересите си. В същото време крайните цени в магазините са високи. Обяснението за това е дъъъъългата верига прекупвачи, макар че мнозина виждат принос и на веригите, които имат значителна пазарна сила.
"Защитаваме земеделските производители и обществения интерес. Ръководили сме се единствено от тази цел", казва Георги Тахов министър на земеделието и храните.Дали обаче предложените мерки могат да решат проблемите и как те ще се отразят на веригата е сложен въпрос и всяка страна има своето мнение. Очаквано, промените допадат най-много на земеделските производители, предвид че им гарантират 10% печалба. В другия край са търговците, които предупреждават, че законопроектът може да наруши свободната конкуренция, да увеличи цените и да ограничи избора. Потребителски организации също са с едно наум, че промените на практика ще скъсят веригата, което да доведе до по-ниски цени. А икономисти отбелязват, че проектът преследва цели, които се самоизключват, и припомнят, че държавните интервенции на пазара могат да доведат до деформации и инфлация.
Какво точно предлага законопроектътЗаявените цели на Законопроекта за веригата на доставки на земеделски продукти и храни са да засили прозрачността, да намали нелоялните търговски практики, да регулира отношенията между участниците в във веригите, да осигури справедливо разпределение на добавената стойност, както и да регулира практики като надценки и промоции. Ето кои са основните предложения в текстове:
- Задължителна регистрация на търговци на земеделски продукти и храни
- Писмени договори за изкупуване на земеделски продукти и условия за промоции
- Тавани за надценки, като за преработватели те ще бъдат до 20%, за търговци на едро - 10%, а за търговци на дребно с оборот над 20 млн. лв. - 20%
- 50% български стоки в по-големите търговски вериги за 22 групи продукти като мляко, месо, сезонни плодове и др.
- Максимални нива на промоционални отстъпки - да не могат да надвишават 25% от обема за крайните потребители и 10% за услуги за промотиране
- Създава се обсерватория към Министерския съвет, която ще наблюдава цени и други особености на веригата на доставки и ще публикува доклади
- Санкции за нарушители.
Богомил Николов от асоциация "Активни потребители" посочва, че има нужда от допълнително насърчаване на късата верига, за да се осигурят по-добри цени. Именно многото посредници по веригата се посочват като основна причина за високите крайни цени на рафтовете, особено на български продукти, но в проекта липсват предложения как тя реално да олекне.
Въвеждат се и тавани на надценките, които се трупат по веригата. Това на пръв поглед би трябвало да доведе до по-ниски цени, но, от друга страна, също е проблем. "Надценката не е печалба - тя покрива редица разходи, които позволяват на всяко звено в агрохранителната верига да функционира. Не може да се манипулира така пазара чрез надценки. Вместо това може да има правило, че за продукти от една и съща група с едно и също качество не могат да се прилагат различни надценки", казва бившият агроминистър Кирил Вътев, собственик на месопреработвателя "Тандем".
Остри в критиките очаквано са големите търговци, които ще са значително засегнати от промените. Николай Вълканов, изп. директор на Сдружението за модерна търговия, което обединява интересите на веригите, смята, че законопроектът може да увеличи цените и да ограничи конкуренцията, което ще навреди на потребителите. "Понятия като "надценка" не следва да бъдат дефинирани и регулирани от държавата, защото крайният ефект от това рано или късно ще бъде дефицит на стоки и по-висока инфлация", казва той пред "Капитал". Критикува и опита за ограничаване на промоциите, които играят ключова роля за по-достъпните цени: "Те са най-сигурният начин за осигуряване на широк набор стоки от първа необходимост на изключително достъпни цени."
Проблемен е и текстът за 50% български продукти - той много вероятно би довел до наказателна процедура от Брюксел, но освен това според мнозина е и неизпълним за някои продукти. "Съвременните стоки стават все по-композитни. BMW например е световна кола, а не германска, в нея се влагат части от десетки държави. Ако "Ел Би Булгарикум" доставя сурово мляко от Унгария, това български продукт ли е? Ето защо дефинирането на "български продукт" е неясно", коментира и Богомил Николов от "Активни потребители".
Рискът мерките всъщност да доведат до общ ръст на цените, вместо да ги намалят, се вижда ясно от икономистите. Петър Ганев от ИПИ посочва, че регулацията на надценките по цялата верига е неприложима на практика и ще обърка търговията. И дава за пример още първата стъпка: "Минимум 10% надценка при производителя на практика означава по-висока цена на изкупуване на първични земеделски продукти. Тази мярка води до по-висока крайна цена, тъй като залага по-високи разходи още в началото на веригата", казва той.
Станислав Попдончев, зам.-председател на Българската стопанска камара, също критикува намесата на държавата в регулирането на свободния пазар и предупреждава, че законът може да доведе до пазарни деформации, а не до намаляване на цени.
Някои идеи все пак допадат на повечето страни - например писмените договори за изкупуване на първична земеделска продукция между производители и прекупвачи.
Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК
Законопроект за веригата на доставки на земеделски продукти е опит за административно регулиране на икономическите отношения в частния сектор, чрез пряка намеса на държавата и ограничаване на свободата на договаряне между участниците по веригата на доставки. Трябва да бъдем изключително внимателни към подобни предложения, особено когато са насочени към силно конкурентни сектори на икономиката каквито са производството, преработката и търговията с хранителни продукти.
Скептични сме, че в условията на отворена пазарна икономика подобен регулаторен механизъм ще изпълни целите си. По-скоро ще доведе до пазарни деформации. Намаляване на крайните цени на дребно не е сред целите на законопроекта и мерките няма да доведат до такъв резултат. Дори следва да очакваме покачване на цените при отделни продукти. Любопитно е, че ограниченията важат само за определени пазарни участници. Например търговията със земеделски продукти и храни на стокови борси и тържища е извън приложното поле на закона.
От гледна точка на технологията на регулиране, виждаме проблем в необходимостта за разкриване на чувствителна търговска информация, като среднопретеглени цени по видове продукти и качество. Нейното оповестяване със сигурност води до ограничаване на конкуренцията и склонност към нелоялни практики. Оставяме на страна, че понастоящем няма орган на изпълнителната власт или независим регулатор, който да разполага с необходимите финансови и човешки ресурси, за да обезпечи контрола по прилагане на подобни мерки.
Основната цел на проекта е налагане на таван на нормата на печалба. Въвеждането на подобни регулации би довело до отказ от стопанска инициатива, отлив на инвестиции и поставят под съмнение не само членството ни в еврозоната, но и смисъла от европейската интеграция на България.
Николай Вълканов, изп. директор на Сдружението за модерна търговияБогомил Николов, "Активни потребители"
Но сблъсъците и критиките са неизбежни, защото проектът опитва да регулира отношенията между субекти с противоречащи си интереси. Промоциите в хипермаркетите, които осигуряват на потребителите ниски цени, са критикувани от производителите, защото често са за тяхна сметка. Фиксираната 10-процентна печалба за земеделеца в началото на веригата е спасителна за фермерите, но натоварва цялата верига. Освен това не решава основния им проблем - високите производствени разходи. Таваните в надценките на следващите звена са добре за потребителите, но може да са за сметка на качеството или бизнес процесите на компаниите. Изискването за 50% български продукти във веригите пък може да доведе до дефицит на продукти.
Така изглежда сякаш земеделското министерство се е натоварило с по-голяма задача, отколкото е по силите му. Нормативните промени бяха обещани "възможно най-бързо", след като общобалканските акции за бойкот на веригите достигнаха и България през февруари. А идеите за промени бяха представени едва месец по-късно. Но разработването на закон, който засяга толкова много и разнопосочни пазарни интереси и се меси в куп взаимосвързани пазарни процеси, най-малкото изисква по-сериозно и дълго обмисляне и работа на междуведомствени групи.
Дори проблемите на земеделските производители, които са от компетенциите на агроминистерството, са твърде комплексни, за да бъдат решени само с ценови регулации. Кирил Вътев посочва, че цените на пазара "се подобряват с по-висока производителност, което води до по-ниска себестойност. За съжаление, у нас този фактор липсва. За да има висока производителност, трябва да има ефективно работещи браншови организации. В момента повечето от тях съществуват само на хартия и не функционират ефективно".
Проблем е и липсата на Закон за кооперативите - много от подсекторите в българското земеделие са силно раздробени, съставени от малки участници, които нямат нито значителни производствени възможности, нито силни позиции и възможности за преговори. Обединенията могат да решат донякъде този проблем, като сдружаването се насърчава и с евросредства по Стратегическия план за земеделие, част от Общата селскостопанска политика на ЕС, но въпреки това то масово не е факт. С две думи - нужни са структурни реформи, а не само ценови интервенции.
В крайна сметка, за да се презастрахова, земеделският министър Тахов посочи, че нищо не е предрешено и позициите на организациите ще бъдат взети предвид при окончателното оформяне на проекта. Така развръзката предстои в неясно колко дълъг времеви хоризонт. Но отсега е ясно, че поставената задача е твърде амбициозна за решаване с един законопроект.
