На своята пленарна сесия на 18 декември 2025 г. Икономическият и социален съвет на РБ прие становище на тема „Минималната работна заплата и издръжка на живота: европейски практики и модели на измерване“. Двама от членовете на съвета – Мария Минчева и Станислав Попдончев (зам.-председатели на БСК) гласуваха против, като представиха писмено особено мнение, по реда на чл. 12, ал. 7 на Закона за Икономическия и социален съвет.
Представяме акценти от особеното мнение на Мария Минчева и Станислав Попдончев:
Смесване на критерии за определяне и ориентири за адекватност
„…чрез систематичното място и формулировките в становището се прави невярно внушение, че минимална работна заплата, определена на равнище 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата, отговаря на задължителните критерии за определяне на МРЗ по директивата. Всъщност, това са примерни ориентировъчни референтни стойности, които държавите членки могат да използват при оценка на адекватността на вече определената законоустановена МРЗ.“
Подмяна на правна възможност със задължение
„Ориентировъчните референтни стойности, които съгласно чл. 5, параграф 4 от директивата са предназначени единствено да служат като ориентир при оценката на адекватността на законоустановените минимални работни заплати, се представят като функционален еквивалент на отменените критерии за определяне на МРЗ. Това води до смесване между различни правни инструменти и до подвеждащо тълкуване на обхвата и последиците от директивата.“
Издръжка на живота без договорена концепция
„Изискването адекватността на МРЗ да се тества чрез издръжката на живота още при въвеждането и прилагането на директивата предполага наличие на предварително постигнато съгласие по този въпрос между социалните партньори и държавата, каквото към настоящия момент обективно не съществува.“
Предопределяне на позиции при незавършен институционален процес
„В условията на действаща работна група към Министерството на труда и социалната политика за усъвършенстване на механизма за определяне на минималната работна заплата, не е допустимо становище на Икономическия и социален съвет да предопределя позициите на социалните партньори по въпрос, който е предмет на текущ и незавършен институционален процес.“
ЗИД на Кодекса на труда и Планът за насърчаване на колективното договаряне
„Не споделяме критичната оценка в становището по отношение на конкретни законодателни инициативи и проекта на План за насърчаване на колективното трудово договаряне за периода 2026–2030 г., доколкото същите са резултат от проведен институционален диалог и формализирани процедури с участие на социалните партньори.“
БСК счита, че приетото становище на ИСС:
- съдържа вътрешни правни и методологически противоречия;
- не отразява коректно разграничението между критерии за определяне и ориентири за адекватност;
- прави оценки по вече договорени и формализирани политики, без да отчита институционалния контекст.
