Над 170 представители на научни институции, браншови бизнес организации и фирми се включиха във Форума „Наука за бизнес“, който се проведе днес (16 юни 2026 г.) в Интер Експо Център София. Събитието беше организирано от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и Българската академия на науките (БАН) и се проведе за шести пореден път.
След пет успешни издания, Форумът „Наука за бизнес“ се превърна в ключов фактор за иновации, технологичен напредък и икономическо развитие. В България, както и в много други страни, симбиозата между наука и бизнес става все по-значима за стимулиране на научноизследователската дейност и за създаване на нови продукти и услуги.
По време на събитието бяха представени технологични решения, услуги и проекти на Българска академия на науките, насочени към индустрията, както и добри практики за сътрудничество.
В рамките на проявата бе обособена експо зона, на която с индивидуални щандове научноизследователските институти на Академията представиха последните си разработки, подходящи за реализация в бизнес процесите.
Приветствия към участниците във форума поднесоха президентът на Република България Илиана Йотова, зам.-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Янев, зам.-министърът на иновациите и дигиталната трансформация Атанас Мазнев, зам.-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Евелина Славчева и изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков.
При откриването на форума изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков подчерта, че комерсиализацията на научния продукт дава добавена стойност за обществото, затова връзката между наука и бизнес е от изключително значение за повишаването на конкурентоспособността и успешното развитие на икономиката.
„Днешният форум събира на едно място хората, които създават знанието, а знанието се превръща в икономика. Срещата на бизнеса и науката е партньорство, което дава добри резултати. В свят на ускорени технологични промени жизнено важно е партньорството между бизнес и наука – това е диалог, който води до промяна на цели отрасли. Богатството се създава там, където знанието среща предприемаческия дух“, каза в приветствието си президентът Илиана Йотова. „Истинската стойност на научните постижения се разгръща, когато достига до хората – до предприятията и до пазара. Бизнесът не трябва да разглежда научните изследвания като на един далечен, академичен свят. Най-успешните компании в Европа са тези, които инвестират в знания, в иновации и в партньорства с научните институции. България не трябва да бъде само пазар на чужди технологии – България има всички възможности и предимства да създава високи технологии. ЕС отделя милиарди евро за изследвания и иновации, защото икономическото лидерство вече не се измерва само с производствени мощности, а с интелектуален потенциал, с патенти и с възможността да създаваш решения за днешния свят. Трябва да признаем, че българската държава е в огромен дълг към своите учени – тази сфера остава хронично недофинансирана от десетилетия, а съвременната приложна наука изисква модерни технологии, високотехнологично оборудване и конкурентни условия на труд. Затова искам изрично да благодаря на българските учени за тяхната отдаденост и призвание. Българската наука е конкурентоспособна! Днешният форум има важна мисия – да направи тези достижения видими за бизнеса“, каза още президентът на Република България. Илиана Йотова бе категорична, че „науката не е разход, а инвестиция, която определя бъдещето на нашето общество“.
Според Атанас Мазнев - зам.-министър на иновациите и дигиталната трансформация, „промяната се случва, само когато между лабораторията и пазара има изграден мост. България има потенциал да бъде създател на технологии, а не само потребител. Нашата цел е да създадем условия, при които всяка добра идея да стигне до пазара. Големите научни открития променят света, само когато има изградена и силна екосистема.“
„Бизнесът не може да бъде конкурентоспособен, ако не залага на последните иновации, а науката не може и не трябва да бъде изолирана от икономиката“, категоричен бе акад. Николай Витанов, зам.-министър на образованието и науката. Според него, „хората от науката и бизнеса трябва да говорят един и същи език и това е езикът на развитието“.
„Най-трудният път, за да стане едно наше откритие реалност, е пътят от лабораторията до пазара. Това е един проблем, която е трудно преодолим. Държавата не подпомага достатъчно този етап от иновацията. Министерството на иновациите заедно с МОН трябва да намерят повече начини за подкрепа на бизнеса, а бизнесът трябва да има повече доверие в българските учени“, каза от своя страна чл.-кор. Евелина Славчева, председател на БАН, и подчерта, че в Единния център за иновации на БАН става симбиозата между бизнеса и науката.
Работната част на форума беше разделена на два тематични панела, а модератор на двата дискусионни панела беше Йонко Чуклев, член на УС на Българска стопанска камара, зам.-председател и член на УС на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARAi).
По време на първия панел бяха представени успешни проекти между отделни компании и научни институти към БАН:
- Инж. Александър Чичеклиев – управител на „Братя Чичеклиеви“ ООД, представи сътрудничеството между управляваната от него компания и Института по роботика при БАН.
- Радослав Андреев - продуктов мениджър в „Монбат“ АД, представи сътрудничеството на компанията с Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“.
- Доц. д-р Николай Крушков - член на Борда на директорите на „Белла България“, говори за националния контекст на науката за индустрията.
Във втория панел екипите на БАН представиха научно-приложни технологии – проекти, търсещи партньорство с бизнеса:
- Доц. д-р Ясен Паунски от Института по роботика „Свети апостол и евангелист Матей“ представи екологични роботи, захранвани с водородна горивна клетка
- Ас. Теодор Вакарелски от Института по информационни и комуникационни технологии представи технология за разпознаване на емоции и разпознаване на хора чрез следене на очи (eye tracking)
- Доц. д-р Пламен Николов от Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ представи подобрен електролит за ванадиеви поточни батерии
- Доц. д-р Галин Борисов от Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ представи водороден генератор в пакетна конструкция от Zero – gap тип
- Гл. ас. д-р инж. Евгений Ганев от Института по инженерна химия представи биотехнологично производство на водород от възобновяеми суровини.
- Проф. д-р Димитринка Николова от Института по катализ представи Катализатори за пречистване на водород за приложение във водородни горивни клетки.
- Проф. д-р Александър Караманов от Института по физикохимия „Акад. Ростислав Каишев“ представи използване на неорганични техногенни отпадъци за получаване на нови строителни пено-керамики.
- Гл. ас. д-р Илиян Джобов от Института по физикохимия „Акад. Ростислав Каишев“ представи гранитоподобни облицовъчни синтеровани стъклокерамики от опасни промишлени отпадъци
- Гл. ас. д-р Фейзим Ходжаоглу от Институт по физикохимия „Акад. Ростислав Каишев“ представи нови облицовъчни керамики oт промишлени отпадъци с подобрени свойства.
- Проф. д-р Светла Данова от Института по микробиология „Стефан Ангелов“ представи функционален прототип на биотична добавка на основата на продукти с висока остатъчна стойност от био и агро производства.
- Гл. ас. д-р Десислава Будурова от Института по полимери представи биополимерен носител на природни акарициди.
- Проф. д-р Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия представи улавяне на СО2 върху порести адсорбенти, получени от отпадъчни материали.
- Проф. д-р Павлина Долашка от Института по органична химия с Център по фитохимия представи зелен синтез на адсорбенти с метални наночастици и приложение.
- Доц. д-р инж. Димитър Колев от Института по инженерна химия представи метод и инсталация за пречистване на отпадни киселинни газове.
- Ас. Петър Колев от Института по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски“ представи детекция на патогени/газове/пестициди, базирана на биосензорна технология.
Във финалната част на форума се проведоха двустранни срещи и нетуъркинг. Участниците в събитието имаха възможност да се запознаят по-отблизо с научните институти при БАН:
- Институтът по роботика "Св. Ап. и Ев. Матей" представи възможностите в услуга на бизнеса на своя Център за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска – Quasar“. Беше направена и демонстрация на екологичен колаборативен робот, захранван със зелен водород - Проект H2Cobot.
- Чрез видео материали, макети и виртуална реалност Институтът по информационни и комуникационни технологии представи своя Център за върхови постижения по Информатика и ИКТ. Беше направена и демонстрация на софтуер за идентификация на хора и разпознаване на хора.
- Институтът по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски” представи Център за компетентност „ХИТМОБИЛ – Технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия“, както и два от актуалните си проекти: Проект BG-RRP-2.011-0048 „Подобрен електролит за ванадиеви поточни батерии“; Проект BG-RRP-2.017-0027 „Водороден генератор в пакетна конструкция от Zero-Gap тип“.
- Институтът по катализ представи катализатори за пречистване на водород като стъпка напред за нулеви емисии.
- Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ представи иновативни разработки в сферата на зелените технологии: „Нови подходи за подбор и интегриране на БИОТИЦИ (про/пост и метабиотици) във функционални формули за хранителни добавки с висок биологичен потенциал на основата на агро и промишлени отпадъци“; „Получаване на биофунгициден препарат от отпадна биомаса: биотехнология за устойчиво екоземеделие“. Разработките са финансирани по Механизма за възстановяване и устойчивост NextGenerationEU.
- Институтът по инженерна химия представя химични и биохимични технологии представи: Биотехнологично производство на водород от възобновяеми суровини; „Оползотворяване на отпадни продукти от агро и биопроизводства като източник на хранителни вещества“; „Деалкохолизация на вина чрез наномембранна филтрация“; „Метод и инсталация за пречистване на отпадни киселинни газове“.
- Институтът по електроника „Акад. Емил Джаков“ представи лазерни методи за разработване на сензори и самопочистващи се повърхности.
- Институтът по физикохимия „Акад. Ростислав Каишев“ представя прототипи и образци на нови строителни материали с подобрени свойства от неорганични индустриални отпадъци.
- Институтът по органична химия с Център по фитохимия представи иновативни разработки в сферата на зелените технологии: Център за компетентност „Clean&Circle” – „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“; „Екологична технология за конверсия на отпадна биомаса до иновативен продукт (активен въглен) с широко приложение (ЕкоТехПродукт)“; Адсорбент за пречистване на води от полифлуоралкални съединения, тежки метали и пестициди. Въглеродни материали синтезирани от продукти от преработката на органични отпадъци - активни въглени с нанесени наночастици, колби с разтвори на PFAS, тежки метали и пестициди.
- Институтът по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски“ представи биосензори за медицинска диагностика, контрол на околната среда качество на храни.
- Центърът за изследвания по национална сигурност и отбрана (ЦИНСО)-БАН представи постигнатите резултати по ННП „Сигурност и отбрана“ (ННП СиО), европейските проекти на тема “European Resilience from Space“: VALORADA, Med-IREN, Regions4Climate, както и инструменти и услуги за технологичен трансфер, комерсиализация и интернационализация на международно и национално ниво (проекта FIERCE за иновации за бизнеса, в подкрепа на двойния зелен и цифров преход).
- Единният център за иновации на БАН представи инструменти и услуги за технологичен трансфер, комерсиализация и интернационализация на международно и национално ниво, сред които:
- Enterprise Europe Network – най-голямата европейска мрежа в подкрепа на МСП и научноизследователски организации за устойчивост, иновации, дигитализация, интернационализация, технологичен трансфер, комерсиализация и достъп до финансиране;
- Надграждане на Единния център за иновации на БАН, финансиран по Механизма за възстановяване и устойчивост (NextGenerationEU);
- Innovation Vocational Excellence and Sustainability in Tech (INVESTech) – транснационална латформа за центрове за професионални постижения (CoVE) в областта на ИКТ в Словакия, Гърция, България, Кипър и Литва;
- Building Outstanding Opportunities for Science and Talent (BOOST) – проект за подобряване на научноизследователския и иновационен капацитет в разширяващите се страни (Widening Countries) за насърчаване на сътрудничеството между академичния сектор и бизнеса;
- Researchers in the Knowledge Triangle (K-TRIO), Европейска нощ на учените – инициатива за популяризиране на науката и научните разработки и подкрепа за изграждане на връзка образование-наука-бизнес.
