Дата: 09.02.2010

Източник: БСК

Прочетено: 3387

 

Във връзка с вчерашна (8 февруари) публикация във в. „Труд” (стр.14) относно проблемите на българо-гръцката граница, в която се твърди, че „не чухме гласа нито на БСК, нито на КРИБ, нито на БТПП. Камо ли да отидат на границата”, се чувстваме длъжни да уточним следното:


1.      От самото начало на кризата, провокирана от гръцките фермери, БСК стартира преговори за решаване на проблема по линия на BUSINESSEUROPE (най-голямата бизнес организация в Европа, чийто член от българска страна е БСК), както и по линия на двустранните преговори с Гръцката федерация на предприятията – Hellenic Federation of Enterprises (SEV). В разговорите със SRV изрично беше подчертано, че никога досега български лица не са препятствали гръцки икономически оператори, докато гръцките фермери го правят единствено срещу България (не срещу някоя друга съседна на Гърция държава). Особено в период  на икономическа криза този факт има силно деструктивно въздействие и може да повлияе, както на деловите, така и на обикновените човешки взаимоотношения.


2.      Блокадата на границата е пряко нарушение на Договора от Лисабон в частта му за свободно придвижване и, на това основание, България следва да поиска нужните компенсации от гръцката страна. Българските предприятия, претърпели загуби, също трябва да потърсят обезщетение от държавата Гърция чрез съда в Люксембург.


3.      За съжаление, свидетели сме на некоректно поведение от страна на гръцкото правителство, което не показва желание и намерение да преодолее проблема. Бездействието на гръцките власти създава опасен прецедент, който може да доведе до това по всеки повод някоя група гръцки или български граждани безпрепятствено да блокират общата или друга граница. Още повече, това вече се превръща в рецидив.


4.      Считаме, че организирането на контраблокади и други аналогични силови действия е непродуктивен подход, неводещ до нужния благоприятен изход от ситуацията. Информираме, че представител на ръководството на БСК беше на ГКПП Кулата още преди 10 дни, но не с байрак в ръка, репортери и камера!


5.      Погрешно и повърхностно е при изчисляването на загубите от блокадата на границата да се отчита само отражението на проблема върху секторите „транспорт” и „земеделие”. Много по-големи са щетите за всички индустриални сектори, които вследствие забавени доставки губят договори и пазари, а това има дългосрочен негативен ефект върху цялостното развитие на икономиката ни, особено в условията на криза. Доставките от и за България вече се разглеждат като рискови и чуждите контрагенти или ще се насочат към други доставчици, или ще калкулират този риск в цената.


6.      Договорите на фирмите-доставчици предвиждат сериозни санкции при неизпълнение. В тази връзка БСК припомня, че издава на засегнатите от блокадата фирми сертификати за форсмажор, които са международно признати и се ползват за доказателство при арбитражни и съдебни спорове.


7.      Припомняме, че по време на миналогодишната блокада на българо-гръцката граница България загуби около 30 на сто от търговския си оборот, тъй като почти целият стокообмен между България и Гърция, както и транзитът от и за трети страни, се осъществява по шосе.