КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ В РАЗДЕЛНОТО СЪБИРАНЕ НА ОБЛЕКЛА

От 2025 г. всяка страна членка трябва да разполага със собствена програма за оползотворяване на отпадъците от текстил

Според последната европейска директива в областта на оползотворяване на отпадъците до 2025 г. всяка страна членка трябва да има своя собствена програма за оползотворяване на текстилните отпадъци.

Те трябва да бъдат извадени от общия битов отпадък, т.е. се налага да се събират разделно. След това поне 70% от събраното трябва да се употреби повторно или рециклира, а другата част да се оползотвори, така че до депата за битови отпадъци да стигат само нищожни количества текстилни отпадъци.

До прилагането на директивата остават още 6 години, но и сега много европейски правителства и общества правят всичко възможно прилагането на изискванията да не ги свари неподготвени. Защото текстилните отпадъци неизменно растат и разделното им събиране и повторната им употреба е един от начините планетата да спести огромни природни ресурси, необходими за производството на нови облекла.

Може би най-добрият показател за ефективността на събирането на употребяван текстил в една държава е отношението на количествата събрани употребявани дрехи към новите текстилни изделия, пуснати на пазара през същия период, в килограми на глава от населението.

Според едно скорошно изследване на инициативата ECAP (Европейски план за действие относно дрехите) делът на събраните от населението употребявани дрехи спрямо общото количество е между 11% в Италия и 70% в Германия. Тоест, ако в Италия всяка година на пазара се пускат средно по 14,5 килограма облекла на глава от населението, то събраните количества употребявани дрехи е 2,2 килограма на човек.

В Германия тези цифри са съответно 16,7 килограма и 12,5 кг. Във Великобритания делът на събраните дрехи е 31%, но трябва да се има предвид, че там пуснатите на пазара облекла са най-много измежду всички страни членки, за които има данни – 26,7 кг на глава от населението по данни за 2010 г. Събраните са 11 кг на човек.

Макар че вероятно има известни неточности в тези данни, най-малкото защото в някои държави в разделното събиране на облекла се включват също обувките и аксесоарите, а в други не, резултатите са повече от показателни. Държавите, в които има традиции в разделното събиране на дрехи и обувки и там, където се полагат специални грижи за околната среда, са в същото време богати, с висок стандарт на живот. Друг е въпросът кое е първо и кое – второ.

Как е у нас

България, а и нито една друга страна от Централна и Източна Европа не са споменати в изследването на ECAP.

Но едно скорошно представително социологическо проучване на агенция "Естат", направено по поръчка на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, разкрива интересни тенденции относно нагласите на средния българин към рециклирането на текстил.

На въпроса "Какво правите с дрехите, които вече нямате намерение да носите" 62% от запитаните отговарят, че ги подаряват на близки и познати.

Едно типично нашенско явление - старите дрехи да се оставят до контейнерите за битова смет, за да ги видят по-лесно нуждаещите се, обхваща около 37% от анкетираните.

Различните форми на ангажирано социално поведение - например даряване на нуждаещи се по време на нарочни кампании, се отнася само до 20% от запитаните.

Само 18% от хората твърдят, че слагат непотребните си дрехи в специални контейнери, като повечето от тези хора живеят в столицата. Около 12% ги продават онлайн. И едва 9,7% ги хвърлят в общите контейнери за битова смет. Процентите са повече от сто, защото се възможни повече от един отговор.

Забележителното е, че мъжете много по-често от жените са склонни да пазят старите си дрехи вкъщи, дори и да нямат никакво намерение да ги носят повече.

Всъщност, същото изследване показва, че хората, които са склонни да се замислят за пътя на старите дрехи и дори да участват в различни социалноангажиращи инициативи по тяхното оползотворяване, не трябва да се търсят сред мъжете, сред хората на над 50-годишна възраст и сред хората с ниско образование.

Тъкмо напротив – най-убедени в полезността на принципите на кръговата икономика по отношение на облеклата и обувките, са хората между 18 и 29 години. Те са и най-склонни да се възползват от специалните контейнери за стари дрехи, дори без значение дали те са близо до дома им и дали им е удобно да ходят до тях.

Рубриката "Нов живот за старите дрехи" стартира в партньорство между Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба и "24 часа". Основната й цел е да запознае читателите със сертифицираните членове на Асоциацията, екологичните ползи от повторната употреба на дрехи и текстилни материали, процеса на обработка и рециклиране и пътя на текстила.