ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПАРКОВЕ ЩЕ МОГАТ ДА ПРОДАВАТ ЗЕМЯ И СГРАДИ НА ИНВЕСТИТОРИТЕ
Общински детски градини ще могат да се изграждат в тези урбанизирани територии, а не само производствени и логистични обекти
Собствениците на индустриални паркове вече ще могат да продава имоти /земя и сгради/, а не както досега само да ги отдава под наем на потенциалните инвеститори. Това става възможно след редакция във финалния текст на Закона за индустриалните паркове (ЗИП).
Този парадокс, създаден може би с мисъл за държавните и общински зони, е премахнат благодарение на усилията на екипа на Тракия икономическа зона /ТИЗ/, съобщават от ТИЗ. Инж. Пламен Панчев, създател на най-мащабната индустриална зона в Югоизточна Европа, и адвокат Вахрам Ерамян, съдружник в „Респект консулт“ – юридическата кантора, част от експертния екип, учредил и развиващ ТИЗ, бяха сред експертите дали становище по готвения закон, с оглед 25-годишния им опит при структуриране и развитие на индустриални паркове.
"Убедихме създателите на ЗИП, че е изключително трудно да привлечеш инвеститор, ако не му дадеш възможност да закупи парцел и/или сграда за своята дейност“, казва адвокат Ерамян. „Ако през годините работихме по правилата на първоначалната редакция на закона как щеше ТИЗ да стане „дом“ на над 180 мултинационални и български фирми, инвестирали тук над 3 милиарда евро?“, пита риторично юристът.
Индустриалните паркове се създават с цел да привлекат и съответно улеснят инвеститора, да му дадат сигурност и бързо стартиране на инвестицията, така, че той да вземе решение да избере България, коментира Ерамян.
Най-голямото постижение за него не е това, че успяват да променят първоначалната редакция на ЗИП - така, че инвеститорите да могат да купуват, а не само да наемат обектите. Юристът се гордее с разписаната в Закона възможност за разпореждане със социална инфраструктура в индустриалните паркове. „Според нас, например, е добре да се създадат детски градини в зоните, едно изключително улеснение за работещите в тях. За частна детска градина родителите няма да имат средства, затова тя трябва да е общинска. Например, собственикът на зоната може да проектира и да предостави на общината за изграждане на сградата и двора чрез различни програми.“
Юристът напомня, че Тракия икономическа зона е пионер в ЕС със започналото реализиране на стратегия за въглеродно-неутрални индустриални паркове. Това визионерско виждане инж. Панчев и адвокат Ерамян успяват да прокарат и в новия Закон – за приоритет в парковете на „чисти“ производства. Общините също трябва да се включат, за да има институционална подкрепа и да се постигне обществения екологичен ефект.
Другата идея, която успява да наложи екипът на ТИЗ, касае транспортната инфраструктура в индустриалните паркове. „В първоначалната редакция на ЗИП индустриалният парк трябва да е единна територия, собственост на индустриалния парк. Това като хора, които се занимават с тази материя, ни се видя нерационално и невъзможно. Общественият интерес трябва да е водещ. Имахме примера с главното шосе в зона Раковски, част от Тракия икономическа зона. В един момент то се превърна в околовръстен път на село Стряма. Този аргумент се прие и в Закона залегна, че вътрешната транспортна инфраструктура може да се прехвърли, да се ползва от общината без това да унищожава регистрацията на индустриалния парк. От друга страна да може да се ползва и готова инфраструктура, преди да е създадена индустриалната зона. Предложихме и се прие в индустриалните зони да се даде право на съществуващите експлоатационни предприятия да имат право на дейности, а не собственикът на зоната сам да предоставя комуналните услуги като вода, ток и т.н, както беше в първоначалния вариант на ЗИП. Беше прието и нашето становище индустриалните паркове да станат урбанизирана територия –да има тротоари, улици, канали, зелени площи, да са място за обитание, а не само производствени и логистични обекти.“
