СТАНОВИЩЕ НА БСК ПО ПРОЕКТОЗАКОНИТЕ, ВНЕСЕНИ ЗА ОБСЪЖДАНЕ В НСТС

На Ваш изх. № 03.04-11/09.05.2022 г.

ОТНОСНО: Заседание на Националния съвет за тристраннo сътрудничество, насрочено за 17.05.2022 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВАСИЛЕВ,

Във връзка с насроченото за 17 май 2022 г. заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, приложено представям становището на Българската стопанска камара по проектите на нормативни актове, включени за обсъждане в дневния ред.

I. Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от министъра на финансите.

Поддържаме принципната подкрепа, изразена по отношение на проекта на закон, изразена в рамките на Комисията по осигурителни отношения към НСТС. Систематичното място на неуредените с Регламент 2019/1238[1] условия във връзка с фазата на натрупване и за фазата на изплащане на паневропейския персонален пенсионен продукт е правилно определено като част от Дял трети „Допълнително доброволно пенсионно осигуряване“ на КСО. Резонни са и предлаганите изменения в секторното законодателство, свързани с прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1238 и Регламент (ЕС) 2020/852[2].

Обсъжданият Паневропейски пенсионен продукт (ПЕПП) е нов продукт, в който са вградени предимствата на спестяващите пенсионни продукти в дългосрочен план. ПЕПП подлежи на регулация от европейски органи, което дава допълнителна сигурност и гаранции. Освен това, спестяващите ще могат да пренасят правата по продукта във всяка една държава от ЕС при смяна на работното място или местожителството. Положително е, че регламентът на ЕС гарантира и по-ниски разходи за потребителите, в сравнение установените у нас за допълнителното пенсионно осигуряване. В законопроекта се предвижда данъчните облекчения да останат същите като при националния доброволен пенсионен фонд.

БСК подчертава още веднъж важността на продуктите за допълнителното пенсионно осигуряване с дългосрочен пенсионен характер, особено с оглед демографските тенденции - застаряващо население и намаляваща раждаемост, които все повече ще увеличават натиска върху пенсионните системи. Необходимо е да се създават условия за се популяризиране и насърчаване на по-голяма лична отговорност и финансова грамотност за лични пенсионни вложения, осигуряващи по-висока възвръщаемост и по-голяма адекватност на пенсиите.

Същевременно, отчитайки че новият европейски пенсионен продукт е изгоден за потребителите, очакванията ни са, че финансовите институции няма да имат икономическа мотивация да го предлагат. Предвиденото по регламент ограничение на разходите до 1% на натрупания капитал на едно лице, придружено от тежката процедура за лицензиране, създаване на фондове в рамките на дружествата, режим за формиране на резерви, което е свързано със значителни разходи, които трудно могат да се поемат от действащите пенсионни дружества, не мотивира потенциалните доставчици. БСК споделя мнението на пенсионните фондове, че на този етап не се очаква наш пенсионен фонд да стане оператор, който да предлага новия Паневропейски пенсионен продукт.

II. Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от министъра на труда и социалната политика

Представители на БСК участваха в работната група по разработване на проекта за изменение на Кодекса на труда, чрез който се цели осигуряване прилагането на изискванията на Директива 2019/1152/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз и на Директива 2019/1158/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета. В хода на работа са изразени подробни съображения, които до голяма степен и в рамките на възможносто бяха съобразени от Министерството на труда и социалната политика. Поради тази причина, БСК поддържа заявената вече принципна подкрепа на законопроекта.

Изразяваме разочарованието си, че за пореден път нямаше задълбочено обсъждане на многократно повдиган от работодателските организации въпрос (в т.ч. и в рамките на работната група), намиращ опора и в с чл. 10, пар. 3 от Директива 2019/1158/ЕС[3], а именно - да бъдат предприети действия за съответните изменения на Кодекса на труда, като времето на отпуск, през който не е полаган труд по причини, които не са извън волята на работника и служителя, да не се взема в предвид при изчисляване на полагаемия се платен годишен отпуск и изплащане на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, като визираме основно родителския отпуск (всички текстове за отглеждане на дете до 8-годишна възраст). Считаме, че този въпрос следва да бъде оставен в полето на колективното трудово договаряне, а не да бъде уреден с императивни норми.

III. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители

БСК поддържа принципната си подкрепа за необходимостта от намиране на работещо решение, касаещо групите лица, посочени в предлагания законопроект, при зачитане на принципите за достъп до осигурителната система, заложение в националното законодателство. Доколкото при обсъжданията в Комисията по осигурителни отношения към НСТС са изказани съображения за несъответствие с Конвенция 102 на МОТ[4], при разглеждане на закопроекта в Народното събрание би могло да се потърси друго систематично място на предлаганите промени, с които да не се изменя легалната дефиниция на „действителен стаж“. И сега чл. 68, ал. 7 на КСО зачита за осигурителен стаж при пенсиониране периода на наборна или мирновременна алтернативна служба. Чл. 7 на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица признава за трудов стаж времето, през което лицата по точки 1 и 2 на същия закон са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане, както и времето, през което лица, навършили 16 години, не са работили, когато са били интернирани, изселвани и заселвани.

IV. Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители

БСК не подкрепя представения проект на Закон за допълнение на Закона за лечебните заведения. Разбираме необходимостта от увеличаване на възнагражденията на наетите в държавните и общински лечебни заведения. Избраният подход от народните представители намираме за неработещ и популистки. Числовото изражение на работната заплата в работещи в определен сектор не може да бъде фиксирано в закон. Подобно изключение съществува единствено за минималната работна заплата, която е част от съответния закон за държавния бюджет. В обсъждания законопроект дори не е упоменато дали става въпрос за основна или брутна работна заплата. Фиксираното посочване на суми за работни заплати няма как да се нарече трайно уреждане на обществени отношения, каквото е изискването на Закона за нормативните актове.

В разглеждания законопроект се уреждат заплатите единствено на лекари, медицински сестри, акушерки и санитари. В същото време, в лечебните заведения работят и множество други висококвалифицирани специалисти, редом с лекарите, без чиято работа те няма да се справят. Това са: биолози при клинични изследвания, лаборанти; компютърни инженери и томографи при ренгенологични и други дигитални медицински дейности, и така нататък. Всички тези специалисти понякога работят в едно помещение със сестри и лекари, които ще получат по-високо възнаграждение за условията на работа и своята квалификация. Настоящият законопроект дискриминира необхванатите специалисти.

Въпреки че има резон заплатите на медицинските специалисти да бъдат увеличавани, за да бъдат задържани те в България, то това трябва да стане чрез ясен механизъм, който да е абстрактен и независим от динамиката на бизнес цикъла. Също така, той трябва да обхваща всички лица с активен принос и месторабота в лечебните заведения.

Отделно, самото уреждане на заплатите на медицинските специалисти трябва да бъде предхождано от изменение на трансферите към Националната здравна каса и Министерството на здравеопазването.

Ето защо, на този етап смятаме, че проблемите в здравния сектор и задържането на медицинския персонал трябва да бъдат решавани на базата на сериозен дебат и по устойчив начин.

БСК не подкрепя механизма на правенето на реформите „на парче“ и иска цялостно предложение за реформа в сектора на здравеопазването, която да реши комплексните проблеми там трайно.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

_____________________

[1] Регламент (ЕС) 2019/1238 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП) (OB, L 198/1 от 25 юли 2019 г.)

[2] Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ, L 198/13 от 22 юни 2020 г.)

[3] Държавите членки определят статута на трудовия договор или на трудовото правоотношение за периода на отпуска, предвиден в член 4, 5 или 6, или за периода на отсъствие от работа, предвидено в член 7, включително във връзка с правото на социално осигуряване, включително вноските за пенсионно осигуряване, като едновременно с това гарантират, че трудовото правоотношение се запазва през този период

[4] Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г., ДВ брой: 73, от 11.9.2009 г.