ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ИНДУСТРИЯ ИСКАТ ПОВЕЧЕ ЯСНОТА ЗА БЪДЕЩЕТО НА СЕКТОРА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА

Представители на българската индустрия искат повече яснота за бъдещето на сектора във връзка със зелената сделка. Това бе посочено по време на кръгла маса "Европейски регламенти за нулеви емисии. Да превърнем предизвикателствата пред България в успешен път за развитие", която се проведе в старата сграда на Народното събрание. Кръглата маса е първата съвместна инициатива на БАМИ и евродепутатът Радан Кънев, с институционална подкрепа на Българска стопанска камара.

Трябва да се създаде Индустриална стратегия на България, която да даде представа на индустрията за това, какво ще случва през следващите години. Това каза председателят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев. По думите му трябва да се направи план до 2050 г. "Някои казват, че Зелената сделка е като зеления хайвер - не мога да кажа, че не е така изцяло. Трябва да се направи план до 2050 г., а не да се чака до следващото правителство", заяви Митрев. Според него такъв план ще даде яснота къде може да се позиционира страната ни. Той предложи да се създаде национален орган, който да картографира къде в страната има суровини, да провери възможностите за преработка, както и каква работна сила ще е нужна.

Членът на Съвета на директорите на "Холдинг КЦМ 2000" Иван Добрев добави, че българската индустрия има място в зелената сделка и това изисква отговорно бизнес поведение. Той изтъкна, че трябва да се създадат дълги вериги на добавена стойност, за да се увеличи конкурентоспособността на европейската индустрия и да се създадат нови работни места. "Това е цел, която е напълно достижима, но са необходими ресурси", изтъкна Добрев. Според него българската индустрия има потенциал да даде възможност за растеж на икономиката в България.

Председателят на УС на Българска асоциация на металургичната индустрия Никола Рангелов каза, че е нужно да се направи преход, който да не натоварва индустрията, а да й помага. Той посочи, че в металургичния сектор се произвежда 15 процента от годишния БВП на България и неговата продукция има дял от 12-14 на сто от стоковия износ.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев даде за пример, че цените на най-големия европейски газов хъб са три пъти по-високи от тези на американския. За индустрията е много важно какви са цените. Тази цена е неконкурентна поради "сбъркания пазар на електроенергия" в ЕС. Според Велев в случая няма отговор как това ще се промени. Той добави, че цената допълнително се покачва и от квотите за въглероден диоксид. Велев посочи, че Европа е отговорна за 7 процента от въглеродните емисии, а България - за много по-малко. В същото време бързорастящите икономики като Китай и Индия увеличават тези емисии и за тях няма граници - проблем, за който според Велев засега не се знае как може да бъде решен.

Изпълнителният директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Ивайло Найденов коментира, че на дискусията се усеща отсъствието на министъра на енергетиката, защото е невъзможно подобна тема да се обсъжда без участието на Министерството на енергетиката. Освен това цената на енергоносителите не е без значение. "Хубаво е да намаляваме въглеродни емисии, но ви гарантирам, че само с ВЕИ няма да стане", изтъкна Найденов. Според него, ако страната ни иска да се декарбонизира, но и да запази конкурентоспособността си, трябва да се измисли начин това да се случи за сметка на индустрията на веригите на добавена стойност.

На кръглата маса присъства и заместник-министърът на иновациите и растежа проф. д-р Георги Ангелов.

Снимка:БТА