БСК ПРЕДЛАГА ПРОМЕНИ В НАРЕДБАТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОТПАДЪЦИТЕ

ОТНОСНО: Прилагане на изискванията на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАМФИЛОВА,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,

На 24.01.2023 г. представители на БСК и Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) проведоха среща с отговорни служители в МОСВ относно прилагането на чл.22 ал.4 от Наредба № 1/ 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (Наредбата).

В резултат на обсъжданията и допълнително проведените консултации със засегнати оператори, беше формирано становище за реалните проблеми и непреодолими административни пречки, които възпрепятстват изпълнението на поставените изискванията в член 22. ал.4 от Наредбата, който гласи следното:

„чл. 22, ал. 4. В случаите, за които не се изисква нотификация за превози на отпадъци за износ или внос в Република България по Регламент (ЕО) №1013/2006, се изпраща по електронна поща до РИОСВ по местоназначение на отпадъците не по-късно от един ден от деня на натоварване копие на попълнен формуляр по Приложение VІІ на Регламент (ЕО) № 1013/2006, подписан в поле 12 от лицата, уреждащи превози, или копие на попълнен формуляр по образец съгласно приложение № 52, от получателите на отпадъците.“

За преработващите предприятия от металургичната индустрия вторичните метали (скрап) са важна суровина и част от технологичния процес. Тяхното използване води до повишаване на икономическите показатели и енергийната ефективност, опазването на работната и околната среда, декарбонизация на производството. Като рециклиращи предприятия, те са получатели на вторични суровини, респективно – са задължени лица съгласно цитираната по-горе разпоредба.

Основната трудност, а в редица случаи и невъзможност да се изпълняват изискванията на чл.22, ал.4 от Наредбата, произтича от факта, че същата поставя задължения на получателите на отпадъците, които съгласно изискванията на член 18 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 са задължения на трети лица, а именно – лицето под юрисдикцията на страната-изпращач, което урежда превоза. Въпреки че и този Регламент, както и Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, не поставят аналогични изисквания и задължения към изпращачите на вторични суровини (лицата, които уреждат превоза) да правят предварително уведомление. В тях лицето, което урежда превоза, осигурява за неопасните отпадъците придружаващ документ по Приложение VII до крайния получател, т.е същият е наличен едновременно с пристигането на товара на площадката. В този случай получаването на документа съответства на изискванията на Регламента, но на практика е след поставения срок в чл.22, ал.4 от Наредбата („не по-късно от един ден от деня на натоварване“).

Като алтернатива на Приложение VII в чл.22 ал.4 е предвидено получателят на отпадъка да изпраща до РИОСВ по местоназначение на отпадъците формуляр по образец, съгласно Приложение 52. Един от реквизитите на Приложение 52 е да се попълни информация за превозвача (име на транспортната фирма, адрес, лице за контакт, вид транспорт). Превозвачът (транспортната фирма) се избира от лицето, уреждащо превоза, т.е. задълженото лице по Наредбата (дружеството, получател на отпадъците) не разполага с тази информация и няма как да попълни коректно и достоверно формуляра, докато не получи Приложение VII от Регламента. Така, получателят на отпадъка не е в състояние да изпрати Приложение 52 от Наредбата. Това явно несъответствие на разпоредбата на чл.22, ал.4 от Наредбата на МОСВ и Регламент (ЕО) 1013/2006 води до санкциониране на българския бизнес. В случая получателите на отпадъците са зависими изцяло от своите доставчици (чуждестранни лица), които са задължени и изпълняват стриктно само изискванията на Регламента. За тях няма нормативен акта и причина да изпращат информацията по Приложение VII по електронна поща. След като Регламент (ЕО) 1013/2006 не предвижда предварителни уведомителни процедури по отношение на отпадъците от т. нар. „зелен списък“, в който попада металният скрап, получателите на отпадъците могат да разчитат само на добрата воля на своите доставчици за предоставяне на информацията по Приложение VII по електронна поща в сроковете по чл.22, ал.4 от Наредбата.

В този случай следва да се вземе предвид и Актът относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз („Актът за присъединяване“), Приложение VI, т. Б.1 – Управление на отпадъците, в който България имаше временна дерогация, позволяваща да се прилага процедура по предварително уведомяване относно отпадъците от „зеления списък“ (включени в Приложение II към предходния Регламент № 259/93) за периода до 31 декември 2014 г. Действащият текст на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Наредбата, който изисква предварително уведомяване за транспорта на отпадъците, т.е. представлява предварителна информационна процедура за отпадъци от зеления списък, фактически е недопустима, поради изтеклия срок.

От друга страна, рециклиращата индустрия не може да си позволи повишени изисквания към своите доставчици, спрямо действащите на ниво ЕС и произтичащи от прякото прилагане на Регламент (ЕС) 1013/2006. Прехвърлянето на отговорността и искове за обезщетения към доставчиците, поради наложените от компетентните органи в Р България санкции и глоби, не само е неприемливо, но и невъзможно при все по-голямо търсене на вторични суровини. В условия на декарбонизация на индустрията и изпълнение на целите на Европейската зелена сделка това би довело до загуба на доставчици, пренасочването им към алтернативни получатели и значителен спад в производството и конкурентоспособността на българската металургична индустрия.

Следва да посочим, че в повечето случаи неспазването на формално установената предварителна уведомителна процедура за подаване на информация до РИОСВ е без каквито и да е настъпили вредни последици в областта на управлението на отпадъците. В същото време, необосновано и непропорционално се засилва административната тежест за дружествата и отделните икономически оператори, с трудно и дори обективно неприложими разпоредби и срокове, подобни на чл.22 ал.4 от Наредбата.

РИОСВ има възможност да разполага с пълната информация по отношение на отпадъците. При всички издавани наказателни постановления за налагани имуществени санкции РИОСВ се позовава на налична информация за извършени трансгранични превози на отпадъци в Дирекция "Национален координационен център" към МОСВ. Информацията за осъществени превози на отпадъци е налична в митническите органи, които служебно могат да изпращат информация до РИОСВ за целите на контрола и отговарящо на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

От посочените по-горе обективни факти се налага изводът, че сама по себе си разпоредбата на чл.22, ал.4 от Наредбата е в нарушение на принципите и задълженията по Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, част от които са:

• чл.3 ал.3: „Административните органи да не налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона“;
• чл.5 ал.2: „Административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство“;
• чл.7 ал.2: „Срокът за отстраняване на нередовности и/или за предоставяне на допълнителна информация се определя със закон и не може да бъде по-кратък от 10 работни дни“. 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАМФИЛОВА,       

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,

Във връзка с гореизложеното предлагаме да отпадне задължението за получателите на отпадъци, предвидено в разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г., като в тази си част ал. 4 бъде отменена.

Необходимо е да бъдат отчетени всички особености при транспортирането на неопасни отпадъци и те да намерят отражение в действащите нормативни актове. Очакваме промени в политиките на МОСВ и реални стъпки към улесняване на кръговата икономика, намаляване административната тежест за бизнеса и опростяване на процедурите за контрол от страна на компетентните органи.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК