ИСС ОБСЪЖДА БЪДЕЩИЯ КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНА ПОДКРЕПА
Заместник-председателят на БСК и заместник-председател на Икономическия и социален съвет (ИСС) Мария Минчева участва днес, 29 септември 2026 г., в обществена консултация на тема „Предизвикателства и рискове пред кодифицирането на законодателството в областта на социалната подкрепа и отражението му върху адекватността на социалните плащания“.
Форумът се провежда в Гранитната зала на Министерския съвет и е организиран в рамките на обсъждането на възможностите за кодифициране на законодателството в областта на социалната подкрепа. Във фокуса на дискусията са обхватът и адекватността на бъдещия Кодекс за социална подкрепа, както и рисковете и предизвикателствата пред въвеждането на интегриран подход за подкрепа.
В обществената консултация участват представители на изпълнителната и законодателната власт, ИСС, Европейската комисия, Агенцията за социално подпомагане, Националното сдружение на общините в Република България, организации на хората с увреждания, Българската академия на науките, Световната банка, Института за пазарна икономика и други заинтересовани страни.
В рамките на дискусията се обсъждат обхватът, адекватността и организацията на социалната подкрепа, както и източниците на финансиране на различните форми на подкрепа.
Мария Минчева участва в панела заедно със заместник-председателите на ИСС Пламен Димитров и Богомил Николов, като в изказването си постави акцент върху гледната точка на работодателите към бъдещата реформа в системата на социалната подкрепа.
По думите й целта на социалната подкрепа трябва да бъде да помогне на човека да преодолее затруднението си и да постигне възможно най-голяма самостоятелност. За хората, които могат да работят, това означава възможност да се издържат чрез труд, а за тези, които обективно не могат – сигурна и достатъчна подкрепа, докато имат нужда от нея.
Минчева подчерта, че бъдещата кодификация трябва да стъпва на ясна концепция и цялостна предварителна оценка на въздействието – върху различните семейства, доходите при започване на работа, бюджета и достъпа до подкрепа. По думите й е важно още преди изработването на конкретните законови текстове да е ясно какви проблеми се решават, кои помощи и услуги се обхващат и какво реално ще се промени за хората.
Сред акцентите в изказването й беше и необходимостта помощта да достига до действително нуждаещите се, включително до хората, които имат право на подкрепа, но не знаят как да я получат. Тя отбеляза, че различните помощи имат различно предназначение и не бива подкрепата за специфични потребности да се свежда единствено до преодоляване на ниския доход.
Особено внимание Мария Минчева отдели на необходимостта системата да ограничава възможностите за злоупотреби. Според нея редовният анализ на броя на получателите, размера на плащанията и необяснимите разлики между сходни общини може да насочва контрола към местата с по-висок риск.
В изказването си заместник-председателят на БСК постави силен акцент и върху връзката между социалната политика и пазара на труда. Тя подчерта, че устойчивият изход от бедността се основава на икономика, която създава възможности за труд и повишаване на доходите. Необходимо е предприятията да имат условия да инвестират, да повишават производителността и да създават по-добре платени работни места.
Според Мария Минчева социалната подкрепа трябва да помага за преодоляване на конкретните пречки пред работата – като липса на квалификация, транспорт или грижа за дете и зависим близък. Работодателите могат да участват чрез обучение, практика и подходящи работни места, а от хората в трудоспособна възраст следва да се очаква участие, съобразено с възможностите им.
Тя подчерта също, че започването на работа трябва осезаемо да подобрява дохода на семейството. В определени случаи това може да изисква част от помощта да се запази за преходен период, така че правилата да насърчават труда и постепенното преодоляване на нуждата от подпомагане.
В заключение Мария Минчева посочи, че реформата трябва да обхване икономическите възможности за излизане от бедността, положението на работещите бедни и прекъсването на предаването на бедността между поколенията. „Увеличаването на помощите само по себе си не може да постигне всичко това“, подчерта тя.
