СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ОБЩЕСТВЕНО КОНСУЛТИРАНЕ НА ПРОЕКТ НА ЗИД НА КСО

Българската стопанска камара продължава да отстоява своята позиция за разработване на общ пакет от мерки, гарантиращи средносрочна и дългосрочна финансова стабилност на осигурителната система и постигане на адекватен размер на пенсиите. Предложеният законопроект обхваща само част от решенията, които следва да се приемат, като липсата на оценка на въздействие, на цялостен, системен подход към основните проблеми на осигурителната система, може да постави под съмнение постигането на ефекта от предложените мерки и на определените цели. Наложилата се практика за изолирано разглеждане и решаване на отделни проблеми е една от основните причини за неустойчивото финансово състояние, липсата на привлекателност на пенсионната система за осигурените лица и осигурителите, и неадекватния размер на пенсиите.

Като не подкрепя внасянето на частични изменения и липсата на обща законодателна рамка, която да се обсъди в експертен и обществен формат, и в НСТС, Българската стопанска камара изразява следните позиции по проекта на ЗИД на КСО за създаване на дългосрочна правна рамка на нов пенсионен модел, за финансова стабилност и адекватност на пенсиите:

1. В законопроекта липсват текстове, с които да се изключат всички плащания, които имат характер на социално подпомагане и помощ, за които липсва осигурителен принос на лицата и не са финансирани целево от републиканския бюджет.

2. Очаква се подготовката на предложения за радикални промени в системата за определяне и отпускане на пенсиите за инвалидност. Предлагаме отново да се предвиди:

• максимална обективност и прозрачност и условия за ползване на това право за ограничаване на злоупотребите при медицинската експертиза на работоспособността;
• вписване в регистъра на лицата, получаващи инвалидна пенсия, на дейностите, които могат да извършват след отпускането на пенсиите, с оглед да се следи изпълнението на препоръките на медицинската експертиза;
• отнемане на инвалидна пенсия, когато при последващия контрол се установи, че не се спазват медицинските предписания от съответната експертиза.

3. Следва да се включи предложението работодателят да заплаща първия ден на намалената временна работоспособност поради общо заболяване в размер на 100 на сто от възнаграждението, а от втория ден се изплаща обезщетение от фонд „Общо заболяване и майчинство” в ДОО, като предлагаме да се:

• предвидят конкретни мерки за повишаване на ефективността от контрола от НОИ и НЗОК за целесъобразността за отпускането от фонда на  обезщетения от болнични;
• създаде регистър на отпуснатите болнични листа, с който са се наблюдава броя на предписаните болнични листа от изпълнителите на медицински дейности.

4. Да отпадне прилагането на минималните осигурителни прагове - механизъм, влизащ в противоречие с практиката на ЕС и остро критикуван от ЕК и МВФ, като ограничител на заетостта в секторите и районите с ниско заплащане на труда, за неквалифицираните работници и МСП.

5. Разпределението на осигурителната вноска между работодателя и осигуреното лице постепенно да достигне 50:50.

6. Да се въведе лична осигурителна вноска за държавните служители и за служителите от специалните ведомства.

7. В предложенията липсват нови, по-обективни и справедливи критерии, които да не позволяват ползване правата за ранно пенсиониране, когато условията на работа и риска не отговарят на изискванията. Това се отнася за силовите ведомства, където правата за ранно пенсиониране се ползват от всички служители, както и по отношение на разширения обхвата на т.н. категорийни работници (преди всичко от втора категория). Основен критерий следва да бъде оценката на риска и тежестта на работа на конкретните работни места, при които се осъществява дейността.

8. Категорично възразяваме срещу предложението за повишаване размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ и фонд „Безработица“ в период от 12 г. с общо 4,5 % (през една година с 0, 5% вноската за фонд „Пенсии“ и на следващата година – с 0,2% на вноската за фонд „Безработица“). Сегашният общ размер на ставките на осигурителните вноски (ДОО и НЗОК) от над 30% за масовата трета категория на труд за лицата, родени преди 1960 г., надхвърля осигурителната вноска за ДОО, действала до 1989 г. Намалението на броя на осигурените лица за този период е над 2 млн., души (над 50%). Понастоящем едно осигурено лице финансира частично (около 45%) разходите за пенсии за един пенсионер, при около 100% финансиране при средна зависимост на един пенсионер от над две осигурени лица преди 25 г. При сегашните огромни структурни проблеми на пазара на труда и икономическата среда, предложеният подход, дори при „плавно“ повишаване на осигурителните вноски, не може да компенсира стеснената осигурителна база (намален брой осигурени лица, значителен дял на заетите с ниска квалификация и нисък осигурителен доход), което допълнително стагнира пазара на труда, икономическата и инвестиционна активност, и обрича ДОО на дълготрайни значителни дефицити. Отмяната на предвиденото увеличаване на осигурителната вноска за УПФ от 5 на 7 на сто от 1 януари 2017 г., като общ ефект няма да повлияе съществено за задържане на нарастването на данъчно-осигурителна тежест и негативните ефекти върху заетостта и потенциалния ръст на осигурените лица.

9. БСК подкрепя посочената обща цел за постепенно намаляване на субсидираността и зависимостта на бюджета на ДОО от републиканския бюджет в средносрочна перспектива, но на основата на предприети основни реформи и постигнат съответен ефект включително:

• „саниране“ на пенсионно осигурителната система от всички плащания несвързани с осигурителен принос на лицата, които не са финансирани целево от републиканския бюджет;
• преразглеждане на критериите, налагане на ефективен контрол и ограничаване на обхвата на правоимащите лица спрямо действащите режими на ранно пенсиониране;
• ограничаване на трудовия стаж до минимално изискуемия ефективен осигурителен стаж, в производства и дейности, създаващи риск за здравето;
• въвеждане на отделни фондове в рамките на първия стълб на ПОС за осигурени лица с права за ранно пенсиониране (категорийни работници, отбрана и сигурност);
• рязко ограничаване на осигурителните измами, свързани с медицинската експертиза на работоспособността;
• разширяване на осигурителната база за сметка на реформиране на регулаторните режими, повишаване на образователното и квалификационно равнище, увеличаване на икономическия растеж, заетостта и осигурителния доход.

10. При отказ от повишаване на данъчно осигурителните задължения в съответствие с действащата управленска правителствена програма и предприемане на посочените основни реформи, БСК ще подкрепи предложените промени за оптимизиране на разходите и въвеждане на по-строги и по-справедливи условия за достъп до пенсии, вкл.:

• предвиденото плавно увеличаване и постепенно изравняване на пенсионната възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО на жените и мъжете през 2037 г. на 65-годишна възраст (за жените с по 2 месеца годишно до 2029 г., а от 2030 г. – с по 3 месеца до 2037 г., и за мъжете с по 2 месеца през 2016 г. и 2017 г., и с по 1 месец от 2018 г. до 2029 г.)
• ръст на изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО за трета категория с по 2 месеца годишно до достигане 40 г., през 2027 г. за мъжете и 37 г., за жените;
• увеличаване възрастта за пенсиониране при минимален действителен осигурителен стаж от 15 г. по чл. 68, ал. 3 от КСО, до достигане на 67 г., през 2029г. (през 2016 г. и 2017 г. с по 2 месеца, а от 2018 г. с по 1 месец за всяка календарна година).

След законодателното уреждане и реализацията на предходните предложения следва да се извършат актюерски разчети и последващ анализ за въздействие като основание за оценка на целесъобразността на промените в осигурителните плащания.

11. БСК категорично не подкрепи приетите в края на м.г., промени въвеждащи „конкуренция“ между разходно-покривната (солидарна) и капиталовата схема и т.н. „свободен“ избор на лицата, родени след 1959 г., между допълнителна пенсия от УПФ или само на пожизнена пенсия от ДОО, които променят цялостната архитектура и принципи на избрания пенсионен модел:

• целият раздел на КСО продължава да носи името "допълнително задължително пенсионно осигуряване", при положение че вече осигуряването в универсален пенсионен фонд е обект на правото на избор, а не задължение за лицата, което поставя под съмнение юридическата прецизност и съответствие с приетите принципи на осигуряването;
• предвидената норма в чл. 125, ал. 1 т. 1 (задължителност на участието, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б, ал. 1  и/или чл. 4в, ал.1  във фонд "Пенсии") не урежда този проблем;
• предложените изменения в КСО в допълнителното задължително пенсионно осигуряване трябва да се синхронизират с действащи европейски изисквания и се избегне евентуалното налагане на санкции от Европейската комисия.

Предложените нови промени за използване на т.н. „Сребърен фонд“ за временно или постоянно „съхраняване“ на средства от личните партиди от УПФ задълбочават проблемите, доколкото:

• „Сребърният фонд“ окончателно загубва законово регламентираните си функции и цел, за бъдещо допълнително финансиране на ДОО, противодействащо на застаряване на населението и намаляване броя на осигурените лица. Фондът остава допълващ приходен източник за републиканския бюджет чрез разпределената печалба от БНБ, получена от привлечени средства, инвестирани на международните финансови пазари;
• изпълняваните нови функции от фонда, изискват продължително изграждане на липсваща администрация и програмно осигуряване;
• реализират се постоянни загуби при осребряване на средства по личните партиди при трансакции от УПФ към фонда, както и обратно - от фонда към ДОО и/или УПФ;
• създават се условия за деформиране на местния капиталов пазар и текущата стойност на активите на отделни дружества – емитенти.

12. Следва да отпаднат постепенно ограниченията за максимален размер на пенсиите за всички лица вкл., за придобилите право и за неотпуснати пенсии, като предлагаме от 2016г. повишаване на максималния им размер – всяка година увеличение с 5 на сто от предвидените понастоящем 35 на сто от максималния осигурителен доход и отпадане на тавана при постигане на дългосрочна финансова устойчивост на фонд „Пенсии“.

13. БСК изразява подкрепа за други промени, обсъждани в съответната работна група към МТСП вкл.:

• въвеждане на изискуема възраст за осигурени лица по чл. 69 от КСО;
• отпускане на намалена пенсия за ОСВ на лица с наличен осигурителен стаж но с недостигаща до 12 месеца възраст, пожизнено с по 0,4 на сто за всеки месец недостигаща възраст;
• отмяна на зачитането на осигурителен стаж 4 г. за 5 г. при осигуряване на повече от едно основание;
• отпадане на избора на доход за три години преди 1997 г. върху който са внесени осигурителни вноски при изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70, ал. 3 от КСО  за определяне на пенсията и др. 

14. В законопроекта не се уреждат решения по които е постигната значителна степен на консенсус, по отношение на пенсионните фондове. Предлагаме да се включат предложенията за:

• плавно намаление на таксите за пенсионните дружества до определен размер;
• въвеждане на т.н. мултифондове за обвързване на жизнения цикъл на осигурените лица с начина на управление на средствата по личните партиди;
• създаване на Гаранционен фонд;
• механизми за защита средствата на осигурените лица;
• допълнителни преференции за лицата, които правят вноски за доброволните фондове и допълнителни ограничения при тяхното изтегляне;
• въвеждане на ясни стандарти за управление на риска и за изискванията за опит и квалификация на лицата, ангажирани с инвестиционните решения;
• стандарти за избягване на конфликт на интереси при вземане на инвестиционни решения;
• допълнителни изисквания към инвестиционната политика, определянето на стратегически портфейл, отчетност и корекции спрямо него и анализа на пазара;
• въвеждане на гаранция за запазване на допълнителната пенсия спрямо размера на направените вноски.

БСК очаква повече съгласуваност в действията на правителството и социалните партньори за осигуряване на консенсус, постигане на финансова устойчивост на осигурителната система и е готова да участва с допълващи предложения за повишаване на ефективността на пенсионноосигурителната система.

Становището е изпратено на 29 април 2015 г. до Ивайло Калфин - заместник-председател на Министерския съвет, министър на труда и социалната политика и председател на НСТС.