ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (ЗООС)

УВАЖАЕМИ Г-Н ДИМОВ,

Във връзка с проведената среща на 22.01.2018 г. в МОСВ, с настоящото БСК изразява следното становище по проекта на ЗИД на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) целящ съвместяване на процедурите по издаване на комплексни разрешителни (КР), решенията по ОВОС, вкл. за инсталации с висок рисков потенциал по т. нар. директива „Севезо“, и определяне на компетентен орган за издаване на разрешително по т. нар. „обща процедура“:

1. Разрешителните режими по ОВОС, КР и „Севезо“ са регламентирани с отделни европейски директиви, като от 1997 г. насам са обект на постоянни промени и увеличаване на изкискванията. ЕК и ЕП следват ясна стратегия на децентрализация, развитие на административен капацитет и ефективен контрол над националните и регионални компетентни и контролни органи, от страна на институциите, изпълняващи националната политика по околна среда (в Р България – МОСВ), консултиране със заинтересовани страни и разширен достъп до правосъдие.
2. От представената предварителна информация на МОСВ е видно, че в ДЧ на ЕС сливането или съвместяването на процедурата по ОВОС с процедурите за останалите оперативни разрешителни е по-скоро изключение отколкото правило, което се улеснява от тяхната дългогодишна практика на интегриране на териториалното устройство и планиране с разрешителните режими в строителството и опазване на околната среда.
3. С активното съдействие на БСК през 2008 г. беше преодолян един от основните проблеми на значително забавяне, и дори на практическа невъзможност за получаване на разрешение на строеж (РС) за инсталации, без предварително издадено КР. Направеното впоследствие разграничение, че за издаване на РС е необходимо решение по ОВОС и одобрение на приложимите „най-добри налични техники“ (НДНТ), но не и на предварително издадено КР, както и значителното съкращаване на нормативните срокове, се приема за едно от най-големите достижения в оптимизиране на разрешителните режими по опазване на околната среда от страна на операторите на големи промишлени инсталации.
4. В момента представянето на инвестиционното предложение (ИП) и началото на процедурата по ОВОС може да стартира дори при липса на окончателен инвестиционен проект. Работният проект с включена строителна и техническа част може да се финализира веднага след приключване на процедурата по ОВОС и одобряване на приложимите НДНТ, вкл. с отчитане на направените предписания. Едновременно с това, може да се кандидатства за получаване на РС, а след като е финализиран работният проект (3 до 12/18 месеца след началото на процедурата по ОВОС) може да се финализира изготвянето и подаде заявление за издаване на ново, промяна или преиздаване на КР (през следващите 3 до 12/18 месеца), а след това и към разрешително за ползване (окончателно приемане) с Акт 16 по ЗУТ. При по-големи и по-сложни ИП практически е невъзможно, без работен проект да се изготви и поддаде прецизно заявление за КР, при което издаденото КР да издържи евентуална независима проверка в съда. При инсталации с по-малък капацитет, с ограничени въздействия върху ОС и/или приложими стандартизирани технологични решения за НДНТ – депа за битови отпадъци, ПСОВ и др., следва да бъде осигурена възможност за едновременно стартиране и паралелно протичане на процедурата по ОВОС и обработването на заявление за КР с цел ускорена реализация на ИП. В хода на прилагане на съвместната процедура може да бъде предоставена допълнителна информация на компетентния орган, да бъдат отчетени отправените предписания, вкл. за промени в приложимите НДНТ, да бъдат внесени допълнения в заявлението за КР, да бъде финализиран работният проект, издаването на РС, изграждането и монтажа, съответно - издаването на КР и разрешението за експлоатация.
5. В същото време, според представители на оператори на големи инсталации, част от които са в постоянен режим на издаване на КР, формалното сливане на процедурите по ОВОС и КР за големи ИП е практически невъзможно, освен ако съответните оператори (инвеститори) не разполагат с напълно завършен работен проект поне 2-3 години преди окончателното приемане на обекта с Акт 16 и разрешение за ползване по ЗУТ.
6. Предлагаме да се преразгледа включването на нова т. 8 в чл. 94, ал. 1 на ЗООС, чрез която Министърът на околната среда и водите се определя за компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения „които попадат в приложение № 1 и са предмет на обща процедура по ОВОС и/или по чл. 109, ал. 1 или 2, и/или чл. 117, ал. 1 или 2.“. В случаите на ИП, подлежащи на КР по чл. 117, ал. 1 и 2, компетентен орган за вземане на решение по ОВОС следва да остане РИОС, съответно - ИАОС по издаване на КР. Възможен е и вариант, при който единствен компетентен орган е ИАОС при оказване на съдействие от страна на РИОСВ. В случай на приемане на промените, инвеститорът следва да има възможност да избира между възможност за паралелно стартиране на двете процедури с два КО или за прилагане на обща процедура с един компетентен орган – ИАОС. Аналогично решение може да се приложи и за малобройните случаи по чл. 109, ал. 1 на ЗООС - инсталации с висок рисков потенциал по т. нар. Директива Севезо, за които понастоящем КО е ИАОС. В същото време подчертаваме отново критичното значение за избора на оператора (инвеститора) и необходимостта от отчитането на различията в степента на готовност (“зрелост“) на отделните ИП, на идейния и на работния проект, на капацитета на отделните инсталации, на приложимите НДНТ и тежестта на въздействията върху ОС.
7. Заявяваме отново многократно декларираните принципни позиции на БСК за необходимост от максимална децентрализация на разрешителните режими в съответствие с добрите европейски практики, подобряване на координацията и взаимодействието между компетентните и контролните органи, от съвместимост между законодателството за ОС и устройственото планиране на територията, от предприемане на задълбочена оценка и укрепване на наличния административен капацитет на различните нива в КО, от мерки за ограничаване на корупционния риск и злоупотреба с власт при прилагане на административните режими. Засилването на подпомагащите и контролни функции от страна на МОСВ спрямо КО, както и оптималната дигитализация на административните процедури и изисквана информация ще допринесе за максимално ускоряване на процедурите, които в повечето случаи надвишават значително нормативно определените срокове. На следващо място, ще бъдат осигурени гаранции за операторите и инвеститорите за бързо и ефективно административно обжалване на решенията на КО, вместо влизане в усложнени, неефективни, оскъпени и бавни съдебни процедури.
8. Според изразени становища на представители на оператори на големи инсталации, КР съдържат ненужно детайлизирана допълнителна информация, в т.ч. за второстепенни обслужващи съоръжения и дейности на площадката на оператораизвън обхвата на дейностите по Приложение 4 на ЗООС, вкл. за техния капацитет, търговска марка и др. При всяка подмяна на тези съоръжения, независимо че са по-модерни, водят до значителни подобрения за околната среда и/или не влияят на определените условия на КР за емисии и норми за ефективност, се изисква стартиране на процедура на актуализация на КР, доколкото в КР са вписани редица второстепенни обстоятелства, надвишаващи изискванията на съответната рамкова директива.

В тази връзка, се предлага чрез ЗООС да се регламентира изрично, че при планирана промяна в инсталацията, вкл. на съществуваща информация или условия в КР, които не водят до:

• увеличаване на основния капацитет на инсталацията,
• допълнително значително натоварване на околната среда (емисии) и
• увеличаване на стойностите на показателите за норми за ефективност,

КО следва „служебно“ да извършва промените в КР в срок до две седмици от постъпване на информацията за планираната промяна, и информира оператора. В останалите случаи се извършва актуализация на КР в съответствие с действащите правила и изисквания.

Успоредно с това, следва да се направи и надеждна оценка на въздействието на предложените промени върху индустрията и инвестициите, компетентните органи (РИОСВ, МОСВ, ИАОС), както и на необходимите бюджетни средства, времето и допълнителните разходи за бизнеса. Важно е също да се оцени ефективността и резултатността на промените от 2015 г. за съвместяване на ОВОС с докладите по безопасност.

В заключение, изразяваме отново подкрепа на заявените намерения за намаляване на административната тежест, за ускорени инвестиционни процедури и ефективно прилагане на регулаторните режими за опазване на околната среда.

С УВАЖЕНИЕ,

БОЖИДАР ДАНЕВ

Изпълнителен председател